Определение № 2116 от 30.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2116 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. Д., ЕГН ********** от гр. П., бул. „С.П.“ № *, ет. **, ап. 60 против Определение № 4873 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12797/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение № 712 от 19.02.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради оттегляне на предявения иск за заплащане на дължимите суми по договори за наем поради плащането им и прекратяване на производството по делото по отношение на този иск и произнасяне по същество само по иска за предаване на ползваните недвижими имоти. Поддържа се, че присъденият размер на разноските е прекомерен и би отговарял на минималния размер съгласно НМРАВ, ако бяха разгледани по същество двата предявени иска. Посочва се практиката на СЕС относно приложението на наредбата в случаи като процесния. Иска се отмяната на обжалваното определение и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер по НМРАВ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Етажна собственост, намираща се в гр. П., бул. „С.П.“ № *, не е подал писмен отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса и е изпълнена процедурата по размяна на книжа, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. 12797/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на Етажна собственост, намираща се в гр. П., бул. „С.П.“ № * против А. Д. Д., ЕГН ********** от гр. П., бул. „С.П.“ № *, ет. **, ап. 60 с искане за осъждане на ответника да предаде държането на наетите по два договора за наем от 07.07.2017 г. помещения: стая север – 2-ри етаж и предверие, и сметопровод на 12-ти етаж, както и осъждане на ответника да заплати сумата от 391 лв., представляваща незаплатена наемна цена по първия договор за наем за периода от 01.04.2022 г. до 31.08.2023 г., и сумата от 59,50 лв., представляваща незаплатена наемна цена по втория договор за наем за периода от 01.04.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до пълното им изплащане.

С молба от 23.11.2023 г. ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата от 406 лв., представляваща дължими наеми по двата договора за наем и законна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 23.10.2023 г.

По искане на ищеца съдът е допуснал изменение на предявените искове, като претенцията по отношение на стая север – 2-ри етаж се счита предявена за периода от 1

01.07.2023 г. до 31.08.2023 г. в размер общо на 46 лв., а претенцията за сметопровод се счита предявена за периода от 01.07.2023 г. до 31.08.2023 г. в размер общо на 7 лв.

С Решение № 712 от 19.02.2024 г. съдът е уважил изцяло предявените искове в размерите след допуснатото изменение, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 900 лв., от които 100 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение.

С молба от 27.03.2024 г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът не е взел становище по искането.

С Определение № 4873 от 18.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че по делото са предявени общо четири обективно съединени искове.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предмет на делото са четири обективно съединени иска – два за предаване на държането на наети вещи по договори за наем и два за заплащане на дължимата наемна цена по всеки от договорите за наем. След извършеното в хода на делото частично плащане на претендираните наемни суми съдът е допуснал изменение на тези искове чрез намаляването им и се е произнесъл по същество по останалите претендирани суми и по исковете за предаване на наетите вещи. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от НМРАВ дължимото минимално адвокатско възнаграждение за всеки от четирите иска е 400 лв.

Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което не е прекомерно с оглед броя на кумулативно съединените искове, минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки от тях и обстоятелството, че разноски се дължат на ищеца и при плащане, извършено в хода на делото. Този размер отговаря на възприетите в практиката на СЕС критерии за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на страната да бъде възмездена за направените по делото разноски и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Като е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4873 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 12797/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2