Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2048 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11861/2025
Вид
Решение № 2048
Подписан
26.03.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2048 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100511861 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14207/22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 61843/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, с което е отменено уволнението на М. А. Т. от длъжността „ръководител отдел/главен юрисконсулт“, извършено със заповед № 41/19.08.2024 г. на председателя и прокурист на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 20.08.2024 г, както и е възстановен М. А. Т. на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност в дружеството ответник.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 285812/27.08.2025 г. по описа на СРС, подадена от ответника „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу решение № 14207/22.07.2025 г., постановено по гр. д. № 61843/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, с доводи за допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. На първо място се оспорва изводът на съда, че с допълнителното споразумение от 16.07.2024 г. ищецът е бил преназначен на ръководна длъжност, като се твърди, че не е налице изменение на трудовото правоотношение, а единствено формална промяна, свързана с наименованието на дирекцията, без промяна в длъжността, функциите и възнаграждението, поради което не е извършен подбор и не е отпаднало правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 КТ. Излага се и довод, че дори да се приеме изменение, то е извършено от прокуриста, който няма правомощие да формира ръководен екип, поради което това действие не засяга правото на новия управителен орган да прекрати трудовото правоотношение. Поддържа се, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът заема ръководна длъжност, налице е нов договор за управление, уволнението е извършено в 9-месечния срок и при спазване на формалните изисквания.

Въззивникът моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да 1 отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. А.

Т., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага се, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение при доклада по делото, тъй като въззивникът не е твърдял в отговора на исковата молба факта, че ищецът е бил част от ръководството на предприятието още преди сключването на новия договор за управление, поради което съдът не е дължал указания за доказването му, а и решението не е основано на недоказаност на този факт, а на липсата на потестативно право за уволнение след преназначаването на ищеца с допълнителното споразумение от 16.07.2024 г. Поддържа се още, че с въззивната жалба се въвеждат недопустимо нови факти и възражения, включително твърдения, че ищецът е заемал същата длъжност и преди споразумението, че промяната е била само формална, както и че споразумението нямало значение или не представлявало изменение на трудовото правоотношение. Оспорва се и тезата, че прокуристът не е бил легитимен да подпише споразумението, като се изтъква, че същият е бил надлежно вписан представител на работодателя, а ако се приеме обратното, това само подкрепя довода за незаконосъобразност и на самата заповед за уволнение, подписана и от прокуриста. Въззиваемата страна поддържа още, че председателят на съвета на директорите не е самостоятелен управителен орган с правомощие да уволнява по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като дружеството се управлява от съвета на директорите, респективно от прокуриста, а не еднолично от председателя, който имал само представителни, но не и самостоятелни управленски правомощия. Наред с това се сочи, че първоинстанционното производство е било опорочено и в полза на ответника, тъй като съдът е приел просрочени и неотносими писмени доказателства, допуснал е събиране на допълнителни документи извън преклузивните срокове, не се е произнесъл по искания на ищеца за представяне на оригинали на документи, както и е постановил решение при непълни, противоречиви и на места липсващи мотиви по съществени възражения на ищеца. Подчертава се, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен доводите относно липсата на валиден договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, липсата на правомощия на лицата, подписали заповедта за уволнение, отсъствието на изискуем конкретен бизнес план, спорния ръководен характер на заеманата длъжност, както и възраженията за злоупотреба с право, дискриминация и противоречие с Конституцията.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество въззивната жалба е неоснователна.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните по делото е безспорно и от събраните по делото доказателства се 2 установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1/18.01.2010 г., по който ищецът е заемал длъжността „главен юрисконсулт“. Установява се още, че на 18.06.2024 г. между „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД и Л.Х.Л. е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, по силата на който последният е поел изпълнението на функциите на председател на съвета на директорите, като е уговорено договорът да влезе в сила от вписването му в Търговския регистър. С договор за управление и контрол /договор за прокурист/ от 28.06.2024 г., сключен между ответното дружество и Ц.С.Н. на последната е възложено управлението на дружеството срещу възнаграждение. С допълнително споразумение № 111 от 16.07.2024 г. се установява, че ищецът е преназначен на длъжността „ръководител отдел/главен юрисконсулт“. Впоследствие, със Заповед № 41/19.08.2024 г., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326, ал. 2 КТ, считано от 20.08.2024 г.

От представеното и прието във въззивното производство допълнително споразумение се установява, че същото е сключено на 01.04.2024 г. към трудовия договор на ищеца с ответника, като с него страните са договорили изменение на отделни елементи на трудовото правоотношение, считано от същата дата. Видно е, че мястото на работа е конкретизирано в структурата на дружеството – дирекция „Финансово-стопански дейности и правно обслужване“, отдел „Правен“, като ищецът е определен да заема длъжността „ръководител отдел/главен юрисконсулт“ с ръководен характер. Установява се още, че трудовото правоотношение е безсрочно, с нормална продължителност на работното време, както и че е уговорено основно и допълнително трудово възнаграждение.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, че:

1. Между страните е сключено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността ръководител отдел/главен юрисконсулт на дружеството-ответник;

2. Незаконно прекратяване на трудовото правоотношение, поради сключването на договор за управление на предприятието.

От събраните по делото доказателства се установява, че след извършените промени в управителния орган на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, с протокол от заседание на Съвета на директорите от 20.05.2024 г., проведено при участието на всички негови членове, Л.Х.Л. е избран за председател на Съвета на директорите, като съгласно устава на дружеството същият представлява дружеството съвместно и поотделно с прокуриста. Установява се още, че въз основа на решение на Надзорния съвет на НОИ, обективирано в протокол № 10 от 12.06.2024 г., в качеството му на едноличен собственик на капитала, на 18.06.2024 г. е сключен договор за възлагане на управлението, с който на Л.Х.Л., в качеството му на председател на Съвета на директорите, е възложено да упражнява правата и да изпълнява задълженията по управление на дружеството, включително да организира и ръководи стопанската дейност и да осигурява изпълнението на одобрения бизнес план. Наред с това, на 28.06.2024 г. е сключен договор за прокурист с Ц.С.Н., по силата на който последната е упълномощена да управлява и представлява дружеството, като извършва всички действия и сделки, свързани с търговската му дейност, срещу възнаграждение. При така установеното се налага извод, че управлението и представителството на дружеството към релевантния момент се осъществяват от председателя на Съвета на директорите, на когото е възложено управлението по силата на договор, сключен въз основа на решение на Надзорния съвет на НОИ с председателя на Надзорния съвет, както и от прокуриста, на когото е предоставена широка представителна власт по силата на договора за прокура.

Съдът приема, че е налице първата предпоставка за приложение на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – сключен договор за управление на търговското дружество, 3 който по своята правна същност представлява граждански договор (договор за поръчка) по смисъла на чл. 141, ал. 7 и чл. 244, ал. 7 ТЗ, а не трудов договор. С този договор на управителя се възлага конкретна бизнес-задача, изразяваща се в постигането на определени икономически показатели и управленски цели, заложени в бизнес програмата на дружеството, като именно за реализирането на тези цели законът предоставя възможност на новия управител да формира собствен управленски екип. Целта на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е да даде възможност на управителя, който носи отговорността за резултатите от дейността на предприятието, да подбере екип от сътрудници, с които да осъществи възложената му бизнес програма и да постигне поставените икономически показатели.

Съдът намира за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че работодателят не представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ.

Предприятие по смисъла на закона следва да бъде търговец или стопанско образувание, чиято основна цел е постигането на конкретни стопански резултати чрез изпълнение на бизнес задачи, измерими с икономически показатели, производителност, печалби, поддържане на заетост, финансови ангажименти и инвестиции, поради което управлението му се възлага на управител, който срещу възнаграждение и на свой риск следва да постигне определен икономически резултат в уговорен срок, като е без значение дали капиталът е държавен, общински или частен (в този смисъл решение № 108/19.03.2012 г. по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО). От приетия по делото устав се установява, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е търговско дружество, учредено от Националния осигурителен институт за извършване на стопанска дейност, като НОИ е едноличен собственик на капитала, а Надзорният съвет упражнява правата на собственика.

Дружеството се управлява от съвет на директорите, назначаван от Надзорния съвет за определен срок, като същият избира изпълнителен член, който осъществява управлението и представителството на дружеството. При тези данни съдът приема, че дружеството има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което спрямо възникналите трудови правоотношения се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, включително относно основанията за тяхното прекратяване. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на КТ „предприятие“ е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект или друго подобно образувание, където се полага наемен труд. Следователно решаващият критерий за квалифициране на едно организационно звено като предприятие по смисъла на трудовото право е наличието на организирана трудова дейност, извършвана от наети работници и служители. В случая безспорно се установява, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД представлява именно такова предприятие, в което се извършва организирана стопанска дейност чрез наемен труд и което функционира като отделна от държавата икономическата структура. Ето защо съдът приема, че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, в което се организира и полага наемен труд, представлява предприятие по смисъла на § 1, т. 2 ДР КТ. Поради това изложените във въззивната жалба доводи в обратния смисъл се явяват неоснователни.