Решение № 3385 от 11.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110211977 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от Д. П. В. (чрез процесуален представител) срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед, издадена от орган на 06 РУ – СДВР, като в жалбата и в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на съответната заповед, като се претендира отмяна на самата заповед и присъждане на разноски. Издалият заповедта по обжалваното задържане орган не взема отношение по жалбата.

Приобщените към доказателствената съвкупност материали не съдържат дори наймалко основание за подозрение за свързаност на жалбоподателя с престъплението, във връзка с данните за което е образувано визираното в процесната заповед за задържане ДП. В същата заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР, което основание не е било налице. При това положение задържането не е било законосъобразно и е безпредметно да се обсъждат останалите въпроси, които иначе биха били релевантни за настоящото произнасяне, извън това, че по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателна, имайки предвид и приложения договор за правна защита и съдействие (служещ и за разписка), с изричното уточнение, че размерът на възнаграждението не се явява противоречащ на закона или на добрите нрави, като при формулиране на диспозитива досежно разноските следва да се държи сметка за това кои структурни звена на МВР съобразно ЗМВР имат качеството на юридическо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, както и по аналогия на чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

1

ОТМЕНЯ задържането на жалбоподателя Д. П. В., за което е издадена заповед за задържане на лице с рег. № 230зз-684/01.08.2025 г. на 06 РУ – СДВР (от мл. експерт при управлението Т. Г. Т.).

Осъжда СДВР да заплати на горепосочения жалбоподател сумата от 1000 лева разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2