Определение № 1309 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1309 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100087 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи на Република България, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. Ц. и по касационна жалба на В. А. Н., подадена чрез назначен от съда процесуален представител адв. Л. В. против различни части на решение № 91/10.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 312/2024г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Министерство на вътрешните работи обжалва въззивното решение, в частта, с която след отмяна на решение № 260001/09.02.2024г. по гр.д. № 705/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на В. А. Н. с ЕГН [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с неефективно проведено разследване на извършено спрямо него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК по пр.пр. № 6002/2017г., ДП Сл № 3290/2017г. по описа на РП – Русе – ДП № 338/2017г. на ОСлО – Русе, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.01.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В. А. Н. обжалва въззивното решение, в частите, с които, след отмяна на решение № 260001/09.02.2024г. по гр.д. № 705/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе е постановено друго, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени предявените от него против Министерство на вътрешните работи искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 1000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 100 000 лева, 1 представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г. във връзка с образуваното ДП № 756/2017г. по описа на ОД на МВР – Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 20.11.2017г. до окончателното плащане, както и е отхвърлен искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 6000 лева до пълния предявен размер на претенцията от 20000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие неефективно проведено разследване на извършено спрямо него при същото задържане престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл.

130, ал. 1 от НК по пр.пр. № 6002/2017г., ДП Сл № 3290/2017г. по описа на РП – Русе – ДП № 338/2017г. на ОСлО – Русе, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.01.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В останалите части, с които първоинстанционното решение постановено по искове срещу Държавата е обезсилено и производството в тази част е прекратено, както и в частите, с които искът за обезщетение на неимуществени вреди причинени от действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г. във връзка с ДП № 756/ 2017г. по описа на ОД на МВР – Русе е уважен за сумата от 1000 лева и по иска за имуществени вреди, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответната част поради нарушениe на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат отхвърлени в цялост, а евентуално размерът на обезщетение да бъде намален поради несъвместимост с принципа на справедливост, съответно – уважени в пълен предявен размер.

Касационният жалбоподател Министерство на вътрешните работи поддържа, че не е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила и съставлява валиден, правилен, законосъобразен акт. Твърди, че заповедта за задържане от 20.11.2017г. е била издадена от инспектор в сектор ПКП на ОДМВР – Русе, който е и пасивно легитимирания ответник по исковете. Поддържа също, че ДП също не е водено от МВР, а от негова структура – самостоятелно юридическо лице, а окончателна преценка е направена от прокурор. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства установяващи понесени от ищеца вреди.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. А. Н., чрез процесуален представител адв. Л. В. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва тази касационна жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази обжалвана част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационният жалбоподател В. А. Н. поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд не е отчел всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на дължимите на ищеца обезщетения. Не е оценил в достатъчна степен негативното отражение на незаконосъобразните действия на органите на полицията при задържането му на 20.11.2017г. и неефективното разследване на извършеното спрямо него престъпление върху 2 психическото му и здравословно състояние и понесените от него неимуществени вреди.

Така е определил размера на обезщетението в занижен размер, непокриващ обществения критерий за справедливост, нито репариращ в пълна степен понесените от него вреди. При определяне размера на обезщетението за вреди от неефективно разследване на извършено спрямо ищеца престъпление, съдът не е съобразил установените и относими обстоятелства за понесени неимуществени вреди, превишаващи обичайните такива.

Отговор по тази касационна жалба не е депозиран от ответника по нея Министерство на вътрешните работи.

И двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната неблагоприятна част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд приел за установени следните факти: ищецът В. А. Н. бил задържан на 20.11.2017г. в 17 ч. в дома му в [населено място],[жк]на основание заповед за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР във връзка с това, че е бил обявен за общодържавно издирване и задържане по ДП № 765/2017г. по описа на ОДМВР – Русе. Заповедта за задържане не е била обжалвана от лицето и е влязла в сила. Съгласно показанията на св. М. П. – съседка на Н., очевидец на задържането му, на 20.11. в къщата му влезли доста хора – някои с качулки, някои с униформи, някои без такива, като се задържали там поне половин час. Свидетелят Г.

В., с когото ищецът се запознал в затвора, излага, че той му споделял, че при задържането му са го повалили по очи на пода в дома му, оковали са ръцете му в белезници на гърба; един от полицаите стъпил върху главата му, а друг го настъпил върху гърба и в продължение на 20-30 мин. го измъчвали с ток, като му задавали въпроси във връзка с обвинението, за което впоследствие бил осъден. Пострадалият му казал, че разпознал по гласа единия от полицаите, който бил разследващ полицай и били разговаряли по други поводи. Считал, че полицаите и прокуратурата си сътрудничат във вреда на разследването и не извършили пълно и цялостно разследване. След задържането му Н. е откаран първоначално в място за конвоиране, където е подписал декларация, че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка. На 21.11. е преведен в следствения арест, където се оплакал от болки в гърба. На 22.11.2017 г. е бил прегледан от мед. фелдшер С. П., която отразила във формуляр за регистриране на травматични увреждания на задържан под стража констатацията си за рани на гърба – около десетина следи от изгаряне с размери около 1 см, с давност няколко дни, 2 рани по дясното бедро и по една рана на двата безименни пръста на ръцете. Лекарят е отразил, че по данни на освидетелствания при задържането му е измъчван с ток. Приел, че следите са видни на 3 приложения към ДП снимков материал.

Във връзка с констатираните увреждания на 12.12.2017г. било образувано ДП № 3290/2017г. по описа на РП – Русе, пр.пр. № 6002/2017г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 21/22.11.2017г. длъжностно лице в качеството си на полицейски орган при ОД на МВР-Русе, при и по повод на изпълнение на службата си е причинило лека телесна повреда на В. Н.. По ДП като веществени доказателства са били приобщени чрез протокол за доброволно предаване дрехите, с които е задържан ищецът – боксери, фланелка и суитшърт, като е отразено, че боксерите имат две малки дупки на задната част, тениската е с множество дупчици на задната част, а суитшъртът има една дупка на задната долна дясна част. По образуваното ДП са били извършени следните действия по разследване: разпит на пострадалия и на полицейските служители, участвали в задържането му – петима полицаи от Сектор „Специализирано тактическо звено за бързи действия“ при ОД на МВР – Русе: С.

С., С. Д., С. Н., Н. Н. и А. Й. и двама полицаи от Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ – Г. А. и П. П.; проведени били съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение, че установените увреждания могат да бъдат получени от действието на ел. ток на 20.11.2017г. по описания от пострадалия начин; комплексна съдебно-медицинска и техническа експертиза, която е установила, че по гръбната повърхност на тениската на Н. и задната повърхност на боксерите му са налице 18 бр., съотв. 6 бр. дефекти от стапяния на текстилните нишки, че уврежданията на пострадалия по брой и локализация съответстват на броя и локализацията на дефектите по облеклото, отговарят да са резултат от точково действие на висока температура и могат да бъдат получени при действието на ел. ток, че макар уврежданията и дефектите да е възможно да са получени от електрошоково оръжие с разстояние на електродите около 3 – 3.5 см, както са при Тейзър Х26, зачислени на участвалите в акцията С. С., С. Д. и Н. Н., съобразно извършено експериментално изследване, те не отговарят да са получени от същото, което предизвиква друг вид увреждане на плата – с квадратна форма и не предизвиква увреждане на кожата под плата; оглед на зачислените на всички полицаи в СТЗБД електропреносни уреди Тейзър Х26 чрез инсталирания софтуерен продукт е установено, че за уреда на С. няма запис за използването му на 20.11.2017г., а за уредите на Д. и Н. има запис за ползване 2 сек. респ. 1 сек. 2 в 17:06 ч. – реално в 16:30 ч. предвид констатираното изоставане в часа на софтуерния продукт, а от останалите три уреда, зачислени на лица, неучаствали в акцията, единият не е използван на сочената дата, а другите не са разпознати от софтуера. На 19.03.2018г. разследващият следовател е изпратил ДП на РП – Русе с мнение за спирането му до разкриване на извършителя или до възникване на необходимост от провеждане на допълнителни действия по разследването. С Постановление от 29.03.2018г. производството било спряно, но спирането е отменено от съда по жалба на пострадалия Н., като съдът е посочил редица несъответствия и необходимостта от изясняването им. В подадени „жалби“ Н. е изложил възражения срещу начина на разследване и съмнения във връзка с ефективността на предприетите действия по установяване на извършителите, посочил е, че полицаят Г. А. знае кои са извършителите, както и че разследващият следовател му е казал, че ще се прави разпознаване, че „щях ужким да ги разпознавам“. В показанията му като свидетел /л. 30 на 4 том 1 от ДП/ той е заявил, че може да посочи един от хората, които са му причинили уврежданията, знае, че е от криминална полиция, не му знае името, но би могъл да го разпознае, описва го – 1.80 висок, едър мъж около 95 – 100 кг., с прошарена коса, леко брадясал, с прошарена брада. След връщане на ДП единственото следствено действие е възлагане на допълнителна съдебно-медицинска и техническа експертиза, която е дала заключение, че от една страна извършването на експериментално изследване за симулиране на действието на електропреносно оръжие Тейзър Х26 като електрошок върху кожата на жив човек, освен че води до неприятни усещания, би могло да създаде опасност за здравето на човека, а от друга страна, това няма да се отрази върху заключението им, което отхвърля Тейзър Х26 като възможен причинител на уврежданията поради формата на следите. С Постановление от 06.07.2018г. наблюдаващият прокурор е постановил спиране на ДП, като е заключил, че анализът на събраните доказателства не води до категоричен извод, че при акцията по задържане на Н. на 20.11.2017г. са настъпили констатираните увреждания по тялото му, но не е изключена на 100 % тази възможност с оглед заключението на СМЕ за давността на причиняването им. Възложил е установяването и издирването на извършителя на МВР – Дирекция „Вътрешна сигурност“ „съобразно утвърдения план“ чрез използване на всички необходими и възможни оперативно-издирвателни действия. Жалбата на пострадалия, в която той за пореден път прави оплаквания, че не са извършени всички необходими действия по разследването, е оставена без уважение от съда, който е потвърдил спирането. Приел