Решение № 46 от 29.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. ХАСКОВО, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600686 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260005/03.11.2022 г., постановена по НОХД № 455/2020 г. Районен съд - Харманли е признал подсъдимия Т. И. У. от гр. С. за виновен в това, че на 19.07.2019 г. в с. Т., общ. С., чрез думи и действия се заканил с убийство на З. Д. У. и М. Н. У. - съпрузи от с. Т., общ. С., насочвайки газов пистолет към М. У. и отправяйки към двамата - З. Д. У. и М.

Н. У., думите: „******“, както и „******“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 4 години, през време на който на основание чл. 67, ал. 4 от НК е възложено полагането на възпитателни грижи за подсъдимия на кмета на община С.. Със същата 1 присъда вещественото доказателство - газов пистолет марка „Ekol Major“ Cal.

9 mm, с номер *****, като вещ, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на престъплението, е отнет в полза на държавата на основание чл.

53, ал. 1, б. “а“ от НК, както и на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв. Б. К., в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания акт. Твърди се отсъствие на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.

Претендира се, че подсъдимият вече е бил наказан за същото деяние с влязла в сила присъда за престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 от НК.

Наведено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

Настоящото въззивно производство е второ по ред. По подадената въззивна жалба е образувано ВНОХД № 55/2023 г. по описа на ОС - Хасково.

С Решение № 116/27.06.2023 г., постановено по същото дело, въззивният съд е приел, че е налице тъждество с оглед време, място на извършване, механизъм на осъществяване, последици и пр. между описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимия Т. У. пред дома на пострадалите М. и З. У.и в с. Т., общ. С. на инкриминираната дата 19.07.2019 г. и съдържанието на частната тъжба на пострадалия М. У., въз основа на която е образувано НЧХД № 346/2019 г. по описа на РС – Харманли за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на това въззивният съд е отменил Присъда №

260005/03.11.2022 г., постановена по НОХД № 455/2020 г. по описа на Районен съд - Харманли, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратил наказателното производство.

Срещу Решение № 116/27.06.2023 г. е постъпил касационен протест от прокурор при ОП – Хасково. Образувано е НД № 725/2023 г. по описа на ВКС. По делото е постановено Решение № 376/24.10.2023 г., като ВКС е посочил, че в конкретния случай престъпните състави по чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК са извършени при условията на реална 2 съвкупност. Върховната инстанция е формирала извод, че не е нарушена забраната да се провеждат две отделни наказателни производства за едно и също деяние, като е отменила Решение № 116/27.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 55/2023 г. по описа на ОС – Хасково и е върнала делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание представителят на ОП – Хасково сочи, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Аргументира, че доказателствената съвкупност сочи както авторството, така и вида на извършеното престъпление.

Частните обвинители М. У. и З. У. не се явяват. Техният повереник адв. А. изразява становище, че обжалваната присъда на РС Харманли следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Защитникът адв. К. счита, че напълно неоснователно и в противоречие със закона и с доказателствата по делото РС - Харманли е признал неговия подзащитен за виновен. Посочва, че от обективна страна съставът на престъплението не е бил осъществен. Добавя, че от субективна страна не е налице умисъл. Моли настоящата инстанция да отмени присъдата.

Подсъдимият изразява становище, че няма какво да добави към казаното от неговия защитник.

В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

ОС - Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия Т. У., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите М. У., З. У., К. А., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите В. Д. и Е. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и на досъдебното производство, в приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК части; способите за 3 доказване - заключение на съдебно-медицинска експертиза по отношение на свидетеля М. У., заключение на комплексна психолого-психиатрична експертиза по отношение на свидетелите М. У. и З. У.; писмените доказателства - справка за съдимост, Протокол за доброволно предаване от 19.07.2019 г.; Протокол за доброволно предаване от 31.07.2019 г., както и останалите писмени доказателства, приобщени от РС - Харманли на основание чл. 283 от НПК. За попълване в цялост на доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд беше изслушано заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза.

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд – от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга – не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена от същия на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същите сочи следното:

Подсъдимият Т. У., с адресна регистрация в гр. С., работел като ******. Когато не пътувал във връзка със служебните си задължения често оставал в дома на своята майка – свидетелката Я. У., находящ се в с. Т., община Х.. В къща в съседство живеели свидетелите М. У. и З. У.. След смъртта на И. У. – баща на подсъдимия и полу-брат на свидетеля М. У., отношенията между съседите били влошени по повод подялба на наследство и често възниквали конфликти.

На 19.07.2019 г. малко преди 22:30 часа свидетелите М. У. и З. У. били в дома си в с. Т.. М. У. си бил легнал, а З. У. разговаряла по телефона със своята дъщеря. Двамата поотделно възприели силен шум от блъскане и чукане по вратата, разделяща дома им от улицата. Шумът бил съпроводен с викове, като двамата разпознали гласа на подсъдимия Т. У., който крещял, че ще ги „****“ и „*****“. Свидетелят М. У. станал и тръгнал навън, за да се разбере с подсъдимия, зад него вървяла З. У.. Двамата възприели, че подсъдимият бил употребил алкохол, като свидетелят М. У. възприел и майката на подсъдимия, намираща се зад него.

След като свидетелят М. У. излязъл на двора и приближил входната врата и подсъдимия, последният от разстояние около 20-30 см.

4 насочил газов пистолет и произвел изстрел в непосредствена близост до лицето на свидетеля. Като следствие от изстрела свидетелят М. У. почувствал силна болка и се свлякъл на земята. Свидетелката З. У. чула изстрела и видяла случилото се. Подсъдимият продължил да псува и вика, като започнал да стреля с пистолета във въздуха. След втория изстрел свидетелите М. У. и З. У., силно уплашени от действията на подсъдимия, се скрили в находящата в имота им лятна кухня, като последната подала сигнал до ЕЕН 112 от мобилен телефон с номер *********. След като подсъдимият възприел подаването на сигнала се прибрал в дома си.

Във връзка с подадения сигнал на място били изпратени свидетелите В. Д. и Е. Г. – **** в *****. Двамата установили лицето, подало сигнала - свидетелката З. У., както и свидетеля М. У., които били видимо уплашени, а на лицето на М. У. имало рана. Последните разказали, че подсъдимият е отишъл до дома им, вдигнал скандал, насочил е пистолет и е произвел изстрели. Непосредствено след това подсъдимият бил намерен в дома си от двамата полицейски служители, като от тяхна страна също било възприето, че Т. У. е употребил алкохол. Същият бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР.

След пристигането на дежурна група притежаваният от подсъдимия газов пистолет „Ekol Major“ Cal. 9 mm, с номер **** бил предаден от неговата майка – свидетелката Я. У., с Протокол за доброволно предаване от 19.07.2019 г. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били намерени четири гилзи. На 20.07.2019 г. свидетелят М. У. бил прегледан в СО на МБАЛ Хасково, за което бил издаден ЛПП № ***** г., а на 23.07.2019 г. бил прегледан от **** - д-р Х. Е., и било издадено СМУ № **** В по-късен момент свидетелката З. У. намерила още една гилза, която предала на полицейските органи с Протокол за доброволно предаване от 31.07.2019 г .

От заключението по изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза е установено, че пострадалият М. У. имал точковидна рана /огнестрелна/, изпълнена с коричка кръв в областта на лявата ябълчна кост - лявата скула, която могла да се причини от състава на изстреляната субстанция от газов пистолет по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения и с това увреждане му 5 било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - т.е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

От заключението по изслушаната пред първата инстанция комплексна психолого-психиатрична експертиза е установено, че в следствие на случилото се на 19.07.2019 г. свидетелите М. У. и З. У. са преживели силен стрес и страх за собствения си живот и здраве, тъй като са били заплашени с оръжие, с отправени закани, което е довело до преживяването на стреса.

От заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебнобалистична експертиза е видно, че представеният за изследване пистолет е 9 мм газ сигнален пистолет, годен е да възпроизвежда изстрели и не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Представените за изследване 5 бр. гилзи са от същия пистолет, като две от тях са халосни патрони, при които струята от изстрела е с дължина между 20-30 см. Другите три гилзи са от газови патрони, които могат да поразяват цели на максимално разстояние от 10 м.

При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя анализа на доказателствената съвкупност от страна на проверявания съд.

Въззивният съд намира показанията на разпитаните свидетели за последователни, подробни, логични, вътрешно непротиворечиви и еднопосочни. Всички те, с изключение на показанията на свидетелите Я. У. и Д. М., са безпротиворечиви, като разгледани в тяхната взаимовръзка, цялостно и достоверно изясняват процесния случай, по отношение на механизма на осъществяване на деянието, както и на неговото авторство.