Решение № 231 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330204763 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш № 8505325459, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „К.2000И.“ ООД с ЕИК **** на основание чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят възражения за отмяна на електронния фиш, като се сочат съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че към датата на извършване на нарушението не е съществувала правна възможност на дружество да бъде наложено наказание с електронен фиш съгласно действащата нормативна уредба.

Освен това се поддържа, че е налице преклудиране на възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност поради изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се и доводи за недопустимост на наложената такса и незаконосъобразност на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание представител на дружеството жалбоподател не се явява.

Въззиваемата страна представя подробно писмено становище по жалбата със съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда. В него излага аргументи относно законосъобразността на обжалвания акт както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка, обсъжда доказването на твърдяното нарушение, въпроса за изтичането на погасителната давност, функционирането на техническото устройство, както и спазването на принципа на пропорционалност между нарушението и наложената санкция.

1

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който поддържа становището за законосъобразност на акта и моли същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, както и се прави възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение за процесуално представителство от дружеството жалбоподател.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок предвид известието за доставяне на електронния фиш, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.04.2022 г. в 13:51 часа е установено нарушение, регистрирано с № *****, извършено с ППС товарен автомобил влекач марка/модел „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № **** с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на дружеството „К.2000И.“ ООД, в община Родопи, за движение по път А-1, км. 107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 107+663.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш срещу дружеството жалбоподател в качеството му на собственик на ППС и е отразено, че на основание с чл. 179, ал. 3б вр. чл. 187а, ал. 2, т.

3 от ЗДвП се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от представения по преписката доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, които съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са годно доказателство за пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата, както и известие за доставяне на ЕФ и справка от електронната система за събиране на пътни такси за нарушителя.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Към датата на извършване на нарушението не е съществувала изрична законова разпоредба, която да допуска издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В действащата към релевантния момент редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП възможността за издаване на електронен фиш е била предвидена единствено за нарушения по чл. 179, ал. 3 от същия закон.

Липсата на изрична нормативна уредба изключва приложението на процедурата по издаване на електронен фиш, като правилният ред за ангажиране на отговорността е бил съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Последващото 2 изменение на закона, в сила от 13.02.2024 г., с което е предвидена възможност за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, има действие занапред и е неприложимо към процесното нарушение.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и обуславя отмяната на електронния фиш. Съгласно действащата към този момент съдебна практика, издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към тази дата е било недопустимо.

За да бъде законосъобразно издаден електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, е необходимо това изрично да е предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, на която се позовава въззиваемата страна, в редакцията й към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), предвижда възможност за издаване на електронен фиш единствено при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП урежда санкционирането на водач, който управлява пътно превозно средство по път от платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

В приложимата към релевантния момент редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушения по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП. Следва да се отбележи, че тази разпоредба е съществувала в закона и към този момент, но законодателят не е предвидил изрично възможност за санкциониране чрез електронен фиш.

Не съществува и друга законова норма, която да допуска издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Поради това законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дружеството е бил чрез съставяне на АУАН и последващо издаване на наказателно постановление, а не чрез издаване на електронен фиш.

С оглед изложеното, към датата на извършване на нарушението, съответно към датата на издаване на електронния фиш, не е съществувала изрична правна норма, която да допуска издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В трайната съдебна практика последователно се приема, че преди измененията в ЗДвП, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., липсва изрична правна уредба, позволяваща издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал.

3а и ал. 3б от ЗДвП. Приемането на подобна възможност би противоречало на основния принцип, че наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да се основават на аналогия на закона.

Това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш

От правна страна съдът намира следното:

Без да се изоставя възприетото становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, настоящият състав приема за осъществено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.

От приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че процесното пътно превозно средство, собственост на дружеството жалбоподател, е било заснето на датата на твърдяното нарушение от устройство, представляващо елемент от електронната тол система, монтирано на път А-1 при км 107+663. Участъкът представлява автомагистрала и е включен в списъка на 3

Министерския съвет за приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние (тол такса). В доклада на системата е отразено, че за преминаването не е налична валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.

От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложените към него две статични изображения (снимков материал) се установява, че на 29.04.2022 г. в 13:51 часа през посочения участък е преминало пътно превозно средство – влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с рег.

№ ****, с технически допустима максимална маса 20 500 кг, 2 оси и екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, като общият брой оси на състава е 5, а технически допустимата максимална маса – 44 000 кг. Движението е осъществено в посока на нарастващ километър, в община Родопи, и е заснето от контролно устройство с идентификатор № 20211, разположено на същото място. От изображенията ясно се разпознава регистрационният номер на ППС и обстоятелството, че се е движело в състав с ремарке.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладът и статичните изображения представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно превозното средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от платената пътна мрежа, както и местоположението на техническото средство.

След отразяване на нарушението – липса на валидна маршрутна карта или тол декларация – е извършена допълнителна проверка в електронната система. Резултатите от нея, обективирани в становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, сочат, че за съответния сегмент и времеви момент не е получена тол декларация.

По наказанието:

Наред с констатираното съществено процесуално нарушение, съдът намира, че е налице и самостоятелно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, а именно нарушение на общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определяне и налагане на административното наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Размерът на санкцията противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно тази разпоредба държавите членки са длъжни да въведат ефективни, съразмерни и възпиращи санкции при нарушения на националните правила. В трайната практика на Съда на Европейския съюз принципът на пропорционалност изисква държавната намеса да бъде ограничена до необходимото за постигане на легитимната цел, като се засягат в най-малка степен правата и интересите на засегнатите субекти.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 СЕС приема, че изискването за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска национална уредба, която предвижда санкция с фиксиран размер за всички нарушения, независимо от тяхната тежест и конкретните обстоятелства, включително когато е предвидена възможност за освобождаване от отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Съдът изрично отчита като съществени фактори причините за нарушението, изминатото разстояние без заплатена такса и формата на вината.