Решение № 60 от 16.02.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 /16.2.2023г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Десислава Кривиралчева

Членове: 1.

Георги Видев

2.

Дияна Златева - Найденова при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно дело № 1163 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на „Етно“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 157 от 31.10.2022 г., постановено по нахд № 312/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № К-0051170/20.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, при Комисията за защита на потребителите с което за нарушение на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, на основание чл. 208 от същия закон, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

Касаторът – „Етно“

ЕООД – моли да бъде отменено обжалваното решение и наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на закона, като твърди и че са нарушени процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът

– директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, при Комисията за защита на потребителите – не се явява в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител. На свой ред претендира разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват съществени нарушения в административнонаказателното производство, обосноваващи отмяна на постановлението и наложената санкция е определена в законосъобразен размер.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително, касаторът, като експлоатиращ хотел категория „една звезда“ не е изпълнил задължението си да изгради телефонна инсталация с единен вътрешен номер 9 за връзка с рецепция.

Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства, а и касаторът не го оспорва.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Правилно районният съд е приел, че в случая непосочването в АУАН и НП на конкретната нарушена разпоредба от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости не представлява съществено нарушение, което да обоснове отмяна на постановлението. Действително, макар че не е посочено изрично, че е нарушено изискване, съдържащо се в Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата, то нарушената разпоредба и нейното местонахождение именно в това приложение стават достатъчно ясни от подробното посочване на главата (първа Хотели), раздела (I Хотели категория "една звезда"), точката (І.1.

Изисквания към изграждането на хотели категория "една звезда"), № по ред на нарушението (IХ. Инсталации,

2. Телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен номер 9 за връзка с рецепция).

Следователно, това подробно цифрово описание на нарушеното изискване (разпоредба) от наредбата, макар и без изричното посочване на Приложение № 1 в достатъчна степен предоставя необходимата правна квалификация на вмененото нарушение и гарантира спазването на правото на защита на наказаното лице, което е напълно наясно с естеството на вмененото му словесно и цифрово административно нарушение.

Несъстоятелен е и доводът за наличието на друго нарушение в административнонаказателното производство, поради неконкретизиране на санкционната разпоредба, която е посочена само с чл. 208 от Закона за туризма без посочване на съответната алинея, с която би се уточнило дали нарушението е извършено за първи път или е повторно. В ЗАНН не съществува изискване за посочване на разпоредбата въз основа, на която се налага административното наказание. Достатъчно е то правилно да бъде определено въз основа на закона. В случая това е направено, като е наложена минималната предвидена в закона имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

Правилни са и изводите на районния съд за липсата на маловажност на извършеното нарушение.

Действително в случая не са налице смекчаващи обстоятелства, благодарение на които то да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Затова е наложена справедлива санкция в минималния законов размер.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил относимия материален закон и правилно е потвърдил на наказателното постановление. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е частично основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Той претендира максималното възнаграждение от 150 лв. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да му бъде присъдено минималното предвидено в закона възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Затова съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение

№ 157 от 31.10.2022 г., постановено по нахд № 312/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-0051170/20.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, при Комисията за защита на потребителите с което постановление за нарушение на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, на основание чл. 208 от същия закон, на „Етно“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

Осъжда „Етно“

ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, при Комисията за защита на потребителите разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет лева).

Решението е окончателно.

Председател: /п/

Членове:

1. /п/

2. /п/