Решение № 319 от 01.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000090 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260265/03.11.2020г., постановено по търг. дело № 288/2019 г., Софийски градски съд, ТО, 13с-в е отхвърлил като неоснователни предявените от ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за сумата за сумата от 146350,22 лв. – платена без основание такса за обработка за периода м. 07.2017 г. – 16.01.2018 г., въведена с решение на УС на НББАЗ, взето с протокол № 182/03.11.2015 г. и допълнено с решение по протокол № 201/31.05.2017 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1041,96 лв. – законна лихва върху дадени без основание суми за периода 29.01.2019 г. до 12.02.2019 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД“ДаллБог :

Живот и Здраве“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в 1 законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД, в която са изложени твърдения, че е ищецът е член на ответното сдружение Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Поддържа, че правомощията на органите на сдружението са регламентирани в устава му, вътрешните правила и Глава 48 от Кодекса за застраховането. Твърденията на ищеца са че извън сферата на компетентност управителният съвет на сдружението е определил такса обработка НББАЗ, която е платена посредством усвояването на парични средства по банкова гаранция през периода от периода м. 07.2017 г. 16.01.2008 г. Поддържа тезата, че вземането на решение за дължимост на такава такса от членовете на сдружението съгласно чл.30, т. 8 и 9 от устава на сдружението представлява изрично правомощие на Общото събрание, а не на Управителния съвет, което прави и така взетото решение нищожно.

Евентуално се сочи, че бюрото не е осъществявало дейност, различна от обичайната за ангажираните в бюрото служители – да посредничи при комуникацията между обработващото бюро и застрахователя, без да извършва самостоятелно документално обследване и анализ на имуществените и неимуществените претенции – без изследване на механизма на ПТП, основанието за плащане, съответствието на стойностите и реквизитите по преписките и други необходими действия по обработка на щетите., а обработката да е осъществена от чуждестранното бюро, за което е начислена и съответно ищецът е заплатил произтичащата от Вътрешните правила на Съвета на бюрата такса обработка. Оспорва сумата да произтича от направени от сдружението извънредни разноски като застъпва довод, че в крайна сметка тази сума представлява недопустима печалба за сдружение с нестопанска цел. На тези основания претендира сумата от 146350,22 лв. да бъде върната като заплатена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 29.01.2019 г. до 12.02.2019 г. в размер на 1041,96 лв.

Ответникът е оспорил исковата молба с твърдения, че събраните от ищеца такси са определени с решения на Управителния съвет съответно по протокол № 182 от 03.11.2015 г., Протокол № 201 от 31.05.2017 г. на основание чл. 36 т. 31 от устава на сдружението, което е в обхвата на правомощията по чл. 36 т. 18 и т. 25 от устава.

Така определената допълнителна такса/възнаграждение/ се събира от тези членове, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от застрахователни събития в чужбина, поради което се налага ангажирането на допълнителен административен и финансов капацитет на Сдружението в качеството му на т.нар. „гарантиращо бюро“ по см. на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата. Тази такса освен това има и санкционен и дисциплиниращ характер и цели да възпрепятства по-нататъшното некоректно поведение на 2 съответния член, като бъде своебразна преграда за „прехвърляне“ обработка на застрахователни претенции към НББАЗ, за да бъде използван неговият административен и финансов капацитет.

Наред с горното се застъпва и довод, че решенията на УС подлежат на оспорване единствено пред Общото събрание и към настоящия момент те нито са оспорени, нито са отменени, поради което са и неоснователни доводите на ищеца, че плащането на таксите е станало без правно основание.

Ответникът твърди и, че в качеството си на гарантиращо бюро е извършил действия по координация, съдействие, обработка и изплащане на застрахователни обезщетения, разноски, такси и др. по 109 бр. щети към румънското национално бюро.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Устав на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ се установява, че сдружението е представително национално бюро за за Република България по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки. Изрично е указано в устава като предмет на дейност на сдружението да посредничи в комуникацията между застраховател или национално застрахователно бюро от държава членка или трета държава и члена на бюрото, издал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сертификат „Зелена карта“ (чл.12 т. 9) и да изплаща от свое име и за сметка на свои членове в сроковете по Вътрешните правила на Съвета на Бюрата и Споразумението между националните бюра на застрахователите и да възстановява от свое име и за сметка на членовете на сдружението разноски на застрахователи или на национално застрахователно бюро, извършило обработка на щети по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и сертификати „Зелена карта“, сключени и издадени от тези членове на бюрото, неизпълняващи в срок своите задължения за плащане.

Между страните не се спори, а и се установява, че съгласно чл. 36 т. 12 от устава управителният съвет взема решение по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не спадат в правата на Общото събрание.

Не се спори, а и се установява, че клаузата на чл. 39 от устава определя източниците на средства за осигуряване дейността на дружеството – членския внос, имуществени вноски и приходи от извършваната стопанска дейност по предмета на устава.

Между страните не се спори, а и се установява, че с решение на Управителния съвет на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ взето по Протокол № 182 от 03.11.2015 г. е прието за претенции, отправени от сдружението до застраховател след 3

01.10.2015 г., да се начислява такса за обработка върху цялата изплатена от НББАЗ сума в размера, предвиден във вътрешните правила – 15 %, като минимума е 200 евро, а максимума е 3500 евро. Като причина за взимане на решението е посочен доклад, констатиращ установена практика на застраховател да анулира голям брой полици ГО, особено когато има настъпили ПТП в чужбина по тях, довело до предявяване на претенциите пред НББАЗ и възстановявани от бюрото суми. Споделена е и формулираната цел – да се постигне санкциониращ ефект спрямо компанията както и да се намалят финансови загуби от тази практика за НББАЗ.

Не се спори, а и се установява, че с решение на Управителния съвет по Протокол № 201 от 31.05.2017 г. е прието решение на УС, взето с протокол № 182 от 03.11.2015 г. да се прилага по отношение на всички компании – членове на НББАЗ, за аналогични случаи.

Видно от представения по делото и приет като доказателство протокол № 218 от 12.12.2017 на Управителния съвет на НББАЗ се установява, че поради отсъствието на кореспонденти за ищеца, щетите са регулирани от чуждестранните национални бюра.

Установява се, че практиката на ищеца по повод отправени искания за възстановяване на суми дало повод на Съвета на бюрата да поиска от НББАЗ да се ангажира да дава отговор по всяко запитване за покритие към ищеца, за да има увереност в обработващите институции, че има кой да възстановява извършени от тях плащания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.

Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на разпоредбата на Чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, на която се позовава ищецът в исковата молба изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на 4 нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Начална липса на основание е налице също така когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на поголеми от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на Чл.118 от ЗЗД и т.н.

Не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание само когато законът не допуска да се иска обратно даденото.

В настоящия случай като основание за получаване на процесните суми въззиваемият сочи решение на управителния съвет по Протокол № 182 от 03.11.2015 г., с което съгл. чл. 36 т. 12 от устава на сдружението е взето решение по отношение на членовете, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от застрахователни събития в чужбина и с което налагат ангажирането на допълнителен финансов и административен капацитет на сдружението да изпълни дължимото от неизправния член поведение в качеството му на ответника на „гарантиращо бюро“ по см. на Вътрешните правила на Съвета да бюрата, като да се приложи имуществена мярка в размер на процент от изплатената застрахователна премия, която мярка видно от мотивите на решението има чисто санкционен характер- да мотивира членовете да изпълняват задълженията си по застрахователни полици при настъпване на застрахователни събития.

Ищецът от своя страна сочи, че това решение на Управителния съвет е взето извън компетентността на този орган, което води до неговата нищожност по арг. от ТР № 1/2002г. на ОСТК на ВКС. И тъй като порокът на решението на УС е именно нищожност, то на нея всеки член на сдружението, вкл. и ищеца може да се позове, вкл. и инцидентно по повод на друг правен спор, какъвто спор е именно и настоящият по който се иска връщане на таксите, които са събрани посредством усвояването на учредената в полза на ответника безусловна банкова гаранция.