Определение № 20549 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20549 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110144974 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

Гражданското дело е образувано по установителен иск от М. С. П. срещу „България Еър“ АД с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за отменен полет № FB456 от 14.06.2024 г., резервация № 115892, планиран по направление от летище Малпенса, Италия до летище София, България, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 05.06.2025г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33691/2025г. по описа на СРС, 55 състав.

Производството по делото е приключило с решение № 7211 от 20.04.2026г., с което предявеният иск е изцяло уважен.

На 12.05.2026г. е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на решението в частта на присъдените му разноски, като се присъдят допълнително и в пълен размер разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното производство.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли молбата да се остави без уважение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес, като ищецът иска изменение на присъдените му разноски, в който случай списък по чл. 80 ГПК е необходим и е представен по делото.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се дължат на ищците, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на предявения иск.

1

Както е посочено, ищецът своевременно е поискали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер от по 400.00 лева за исковото и толкова за заповедното производство и са представени доказателства за плащането им.

С крайния съдебен акт и по повод на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е намалил претендираното възнаграждение до минималния размер с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, излагайки мотиви за това и присъждайки сумата от 200.00 лева за заповедното производство. Направения извод не се променя от въведените оплаквания и практиката на СЕС, на която молителя се позовава и изразена, но не само, в решението по делото С-438/2022. Това е така, както защото присъденото възнаграждение в минимален размер с оглед неговата фактическа и правна сложност и материален интерес, така и защото определяне на възнаграждение в този размер обосновава риска, който адвоката носи при участието си в производството. Освен това, при внимателния прочит на решението, на което молителя се позовава, се извежда, че за откаже да приложи разпоредба от националната уредба за минималните адвокатски възнаграждения, т.е. да определи възнаграждението под минималния там размер, съдът следва да държи сметка, да установи, противоречие с член 101, параграф 1, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /пар.

41 и пар. 56/. Действителната фактическа и правна сложност на делото и договаряне на възнаграждение под минималния размер по наредбата, което е платено по банков път, не дава повод да се приеме, че е налице поведение, което налага съдът да откаже да приложи Наредбата и да определи възнаграждение под определените там размер, каквото в действителност и въпреки това /с оглед постигнатите между клиент и адвокат договори/ е присъдено в минималния размер, което според същото решение на СЕС е допустимо.

Възражението за прекомерност не е просрочено, тъй като разноските се присъждат в исковото производство. Ето защо и предвид обстоятелството, че едно дело не може да води до злоупотреба с право, изразяваща се в търсене на защита с цел по-голям размер на разноски, съдът намира, че разноските са правилно определени и не се налага изменение на съдебния акт, с който са присъдени. Едни разноски не могат да надвишават цената на иска. Противното би означавало злоупотреба с право.

Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. П. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 7211 от 20.04.2026г., постановено по гр.д. № 44974/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 149535/12.05.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3