Решение № 539 от 28.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100509615 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9615/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.-*“ ООД гр.София ЕИК **** и Т. П. Н. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20115602 от 13.05.2021 г по гр.дело №22640/19 г на СРС , 168 състав ; с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на основание чл.232 ал.2 ЗЗД на „О.Р.“ ООД ЕИК **** от с.Труд , Община Марица сумата от 5000 лева частичен иск от 73 101,41 лева главница за наемни вноски по споразумение от 28.02.2017 г , ведно със законната лихва от 16.04.2019 г до окончателното изплащане на вземането . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като заключенията на двете съдебно-графически експертизи са неправилно и необосновани . В споразумението са посочени многократно като години „3017“ г и „3018 г“ , а не 2017 г и 2018 г т.е. няма технически грешки . Не трябва да се кредитира ССЕ , защото обстоятелството , че определени плащания са правени по фактури издадени след сключване на споразумението не означава , че тези плащания не са именно по споразумението Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . В отговора на исковата молба Т.Н. не оспорва факта , че е страна по процесното споразумение 1

, а две СГЕ потвърждават , че той го е подписал . Абсурдно е да се приеме , че дати от 3017 г и 3018 г са част от действителната воля на страните – касае се за технически грешки . СРС законосъобразно е съобразил плащанията от страна на ответника .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 17.05.2021 г и е обжалвано в срок на 31.05.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че страните са били в дългосрочни търговски отношения , включително и по договор за наем на автомобили от 28.04.2016 г . Със споразумение от 28.02.2017 г страните посочили какви задължения дължат ответниците и разсрочили същите на вноски по 7310,13 лева до 5-то число на месеца за периода 05.03.3017 г – 05.02.3018 г.

Пред СРС са приети заключения на две СГЕ , според които подписът под споразумението е положен от ответника Т.Н. . Според приетата пред СРС ССЕ ищецът е получил плащания от ответника на стойност 78 413,66 лева , от които по споразумението са отнесени 36 399,93 лв , а със сумата от 42 013,73 лв са погасени текущи вземания . Според счетоводството на ответника оставащата главница е 9307,91 лв , а според счетоводството на ищеца е 51 321,64 лв .

Според СРС ответникът Н. не е доказал в производството по чл.193 ГПК , че процесното споразумение не е подписано от него . Ответникът-дружество е осчетоводил плащания по споразумението и с това е признал дълг по него .Погасителният план трябва да се счита за периода 05.03.2017 г – 05.02.2018 г и всички вземания по него са изискуеми . Според констатациите на ССЕ по споразумението е останала дължима сума от 51 321,64 лева , поради което исковете за солидарно осъждане са основателни .

Решението на СРС е правилно като краен резултат , при следните уточнения . Съгласно чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези , които са ги сключили. Не може да се приеме , че изслушаните две СГЕ са неправилни и необосновани . Това следва не само от факта , че заключенията са непротиворечиви и дадени от две отделни вещи лица , но и от останалите доказателства по делото . Безспорно са налице плащания от ответника „В.-*“ 2

ООД , чиито законен представител е ответникът Т. П. Н. , както и задължения по това споразумение са били осчетоводени . Ответникът Н. не ангажира твърдения кое е лицето положило подпис вместо него , нито има разумна версия защо представляваното от него дружество е извършило плащания по „неподписаното“ споразумениео .

Спекулативни и абсурдни са твърденията , че сумите по споразумението касаят четвъртото хилядолетие и би следвало да се плащат след 1000 години . Касае се за технически грешки в споразумението, макар и многократно повторени, а и както се посочи по споразумението има плащания в 2017 г т.е. за ответниците е било ясно , че плащанията касаят дати през 2017 г и 2018 г .

По отношение на приетата от СРС ССЕ , според настоящият съд констатациите на експертизата и извършените проверки не са достатъчно подробни и задълбочени , за да се приеме категорично , че ответниците дължат по споразумението сумата от 51 321,64 лева .

Вещото лице не е имало задача и не е изследвало отношенията между страните /евентуално и по други договори и споразумения, да се прегледат всички платежни нареждания и други първични счетоводни документи на страните / . Вещото лице се е задоволило да констатира какви са счетоводните записвания на страните по делото и не е описало прегледаните от него документи . Все пак , с оглед констатираното записване у ответника „В.-*“ ООД , че има остатък за погасяване от 9307,91 лева трябва да се приеме , че предявените частични искове за 5000 лева са основателни.

Като е уважил исковете СРС е постановил правилно решение , което трябва да бъде потвърдено . Разноски са претендирани от въззиваемата страна , но не са доказани .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20115602 от 13.05.2021 г по гр.дело №22640/19 г на СРС , 168 състав .

Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3