Решение № 1079 от 07.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20251100902218 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на „КрампеХарекс“ ГмбХ и Ко. КГ, с регистрационен номер DE125 236 685 / HRA 1534, със седалище и адрес на управление: Пфердекамп 6-8, 59075, Хам, Германия, с която е предявен против ответника „КЕМОБАУ“ ЕООД, EИK 203524355, със седалище и адрес на управление:гр. София, п.к. 1113, район „Слатина”, ул. „Александър фон Хумболт“ № 33 иск с правна квалификация чл. 53 от Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция/ за заплащане на сумата от 19 620,00 /деветнадесет хиляди шестстотин и двадесет евро/, представляваща неизплатена сума по търговска фактура 2023-12667 от 29.08.2023 г., за доставени стоки, представляващи стоманени влакна DE 60/0.9 N, пакетиране:

20 кг кашони, магн. подредба, палета: 1200 кг палета (IPPC), партиди: 42384, общо 18 тона с цена за един том 1090 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 19 620 евро от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2025 г. до окончателното изплащане на дълга.

Ищецът „КрампеХарекс“ ГмбХ и Ко. КГ, Германия, твърди, че е доставил на ответника „КЕМОБАУ“ ЕООД, България стоки, представляващи стоманени влакна DE 60/0.9 N пакетиране: 20 кг кашони, магн. подредба, палета: 1200 кг палета (IPPC), партиди: 42384. Доставените стоки били общо 18 тона с цена за един тон от 1090 евро на обща стойност 19 620 евро, за 1 доставката на които била издадена търговска фактура № 2023-12667 от 29.08.2023 г. Ищецът твърди, че доказателства за получаване на стоките от ответника са представените към исковата молба потвърждение на поръчка 2023 – 42525 от 25.08.2023 г., известие доставка 2023 - 22602 от 29.08.2023 г, международна товарителница от 29.08.2023 г, и имейл кореспонденция между страните в периода от 29.09.2023 г. до 18.04.2024 г. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената по издадената търговска фактура въпреки изпратените до него покани за доброволно изпълнение, като последната покана датирала от 29.11.2023 г.

На ответника „КЕМОБАУ“ ЕООД чрез неговия управител са връчени на преписи от исковата молба и приложенията към нея, като в определения срок за отговор по чл. 367 ГПК такъв не е постъпил по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени описаните в исковата молба търговска фактура № 2023-12667 от 29.08.2023 г., потвърждение на поръчка 2023 – 42525 от 25.08.2023 г., известие доставка 2023 - 22602 от 29.08.2023 г, международна товарителница от 29.08.2023 г, съставени на немски език с превод на български език. Описаните търговски документи са издадени от „КрампеХарекс“ ГмбХ и Ко. КГ, Хам с клиент „Кемобау“ ЕООД, София, за доставка на стоманени влакна, описани подробно като вид, количества и цена.

В тях е посочено условие на доставка – F C A /франко превозвача/ Хам с товарен пункт –адреса на ищеца и превозвач „Рафа БГ“ ЕООД, Костинброд, България, рег. номера на превозните средства № ********, № ********. По делото е представена също така имейл – кореспонденция, представена на немски език с превод на български език.

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А. Ц. Т., което не е оспорено от страните. Вещото лице е изискало счетоводни документи и данни от ответника „Кемобау“ ЕООД, които не са му предоставени, поради което е формирало експертни изводи въз основа на извършена проверка на документацията за търговеца в ТД на НАП. Заключило е, че доставените стоки от ищеца на ответника 2 съгласно издадената търговска фактура 2023-12667 от 29.08.2023 г. са на стойност 19 620 евро, както и че от ответника са подавани редовни данъчни декларации за процесната сделка, както и е подаден ГФО. За процесната фактура № 2023-12667/29.08.2023г. е отразен протокол или друг документ № 0000000078/29.08.2023г. с данъчна основа 38 373,38 лв. /19 620 евро/ и ДДС 7 674,68 лв. /3 924 евро/ в дневниците за покупки /на р. 12/ и продажби /на р. 86/ на „КЕМОБАУ“ ЕООД за м.08.2023г. Ответника е декларирал вътреобщностно придобиване за м. 08.2023 г. с контрагент – ищцовото дружество, регистрирано в Германия като процесната фактура е включена в дневниците за покупките и продажбите на ответника, и последният е ползвал данъчен кредит. Вещото лице е установило, че въз основа на заявка – договор № 0901/28.08.2023г. „ВБ Комерс” ООД –спедитор е възложило на „РАФА БГ” ЕООД – превозвач от свое име и за своя сметка да извърши превоз от Германия до България на процесната стока, с посочен получател на документите – „Кемобау“ ЕООД. Услугата по превоза е била извършена и заплатена въз основа на Фактура № ********** от 04.09.2023 г., издадена от превозвача, като в наименование на стоките са посочени същите регистрационни номера на превозните средства, посочени в международната товарителница.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенция на ищеца за заплащане на цена, дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба на стоки, представляващи стоманени влакна. В исковата молба се твърди, че страни по този договор за продажба са две юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави – продавачът по сделката за продажба е дружество, чието седалище е на територията на Германия, а купувач е дружество, което има седалище на територията на Република България. Следователно правопораждащият предявеното вземане факт е договор за продажба на стоки с международен елемент.

Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на стоки с международен елемент, е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11.04.1980 г.

3

/Конвенцията/, която е ратифицирана от Република България с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. /ДВ, бр. 23 от 1990 г./ и е в сила за България от 01.08.1991 г. Република Германия също е страна по Конвенцията, която е ратифицирана на 21.12.1989 г. Двете държави, на територията на които се намира мястото на дейност на страните по договора за продажба, който се сочи като правопораждащо предявеното парично вземане основание, са страни по Конвенцията. Поради това отношенията, които са възникнали от тази сделка, се регулират от нормите на Конвенцията, които са приложимото право, въз основа на което съдът следва да се произнесе дали в полза на ищеца „КрампеХарекс“ ГмбХ и Ко. КГ, Германия е възникнало вземане за получаване от ответника „КЕМОБАУ“ ЕООД на уговорената между тези две дружества продажна цена за доставка на стоки, представляващи стоманени влакна. В случая е налице предвидената в чл. 1, б. „а“ от Конвенцията предпоставка, при която този международен акт се прилага между страните по договора за продажба, като не се установява да е осъществена някоя от хипотезите, изключващи приложението на Конвенцията съгласно чл. 2 и чл. 6 от нея.

Договорът за международна продажба на стоки е уреден в Конвенцията като неформален и консенсуален, поради което той се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно всички присъщи на съдържанието му съществени елементи – вида и количеството на вещите, които се продават, както и размерът на покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача. За да възникне задължението на купувача да заплати уговорената цена, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде установено и това, че продавачът му е доставил уговорения вид и количество стоки.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили договор за международна търговска продажба на стоки с цена, посочена в издадената от ищеца - продавач търговска фактура. От представените по делото доказателства се установява, че от ищеца е издадена фактура № 2023-12667/29.08.2023г., в която е посочено, че се съставя за доставката на 18 тона стоманени влакна, като покупната цена на тези стоки е в размер на 1090 евро за един тон съответно в размер на 19 620 евро за всички доставени стоки. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира 4 изцяло като компетентно изготвена и след проверка на предоставената от НАП информация за декларирани от ответника фактури, включени в дневниците по ЗДДС, се установява, че описаната фактура е включена в дневниците за покупките и продажбите на ответника по ЗДДС, и последният е ползвал данъчен кредит. С протоколно определение от проведено на 24.03.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е указал на ответника да представи необходимата документация и информация на дружеството, които са изискани от вещото лице за изготвяне на заключението, като ответникът е бил предупреден, че в противен случай ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и ще приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на доказателства. Вещото лице е заявило, че не може да се установи дали издадената от ищеца фактура е осчетоводена при ответника поради непредоставени документи от ответника. Следователно ответникът въпреки, че е бил задължен, до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не е представил необходимата счетоводна документация за изготвяне на заключението на вещото лице и по този начин е възпрепятствал с поведението си изготвянето на заключение на съдебно – счетоводната експертиза, като не е съдействал за извършване на необходимата проверка в неговото счетоводство. При това положение и след съвкупен анализ на събраните доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и отчитайки горепосоченото процесуално поведение на ответника, съдът прави извода, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника за пълната стойност, за която е издадена.

Приложението на чл.161 ГПК не освобождава съда от задължението да извърши съвкупна преценка на всички доказателства, като в случая процесуалното поведение на ответника само подкрепя вече установените по делото факти. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневниците за покупките и продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и неговото съществуване, включително и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговорения вид и количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена /в този смисъл решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о. , решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение 5

№166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о.; и решение №23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ІІ т. о., както и решение № 104 от 11.07.2024 г. по т. д. № 820/2023 г., на ВКС, I т. о./.

Независимо от доказателственото значение на счетоводното осчетоводяване и упражненото право на данъчен кредит, по делото са налице и самостоятелни доказателства за извършената доставка – международната товарителница, известието за доставка, заявката за транспорт и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, които в тяхната съвкупност водят до категоричен извод за изпълнение задълженията на продавача да достави стоките, подробно описани във фактурата. По делото се установява, че страните са постигнали изрично съгласие относно това кой ще бъде моментът, в който ще се счита, че продавача е изпълнил задължението да достави на купувача уговорените по вид и количество стоки. Правилата Incoterms, разработени от Международната търговска камара, представляват международно признати търговски обичаи, които страните са инкорпорирали в договора чрез уговорката FCA. Уговореното условие на доставка FCA /франко превозвача/ Хам означава, че стоката се предава в уговорения пункт за натоварване на превозвач, който е в Хам, Германия, като от този момент се счита, че продавачът е изпълнил основното задължение, което възниква за него по договора за продажба и от този момент собствеността и риска от погиване на стоките преминава върху купувача. От представената по делото международна товарителница, съставена във връзка с осъществения транспорт на стоките, предмет на процесния договор за продажба от Германия до България, се установява, че ищецът е доставил цялото количество уговорени стоки до уговорения пункт, който е този на натоварване на избран превозвач в Хам, Германия. Това обстоятелство, обсъдено в съвкупност с действията на ответника по деклариране на сделката по ДДС води до категоричен извод, че продавачът е изпълнил задължението си да достави стоките.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/763bad55-4e29-4315-bf6b-7c21565e64b0