Решение № 93 от 07.02.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. С, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230103680 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е инициирано производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане за определяне местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят заедно. Ищцата твърди, че тя и ответника нямали граждански брак, но от 2016 г. били живеели заедно на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имали родено едно малолетно дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г. Заявява, че по време на съвместното им съжителство била подлагана на психически тормоз от ответника, който бил изпитвал необоснована ревност дори от близките и роднините й. На 22.08.2022 г. била тръгнала заедно с детето на семейно събиране в гр. С, като ответникът й се бил обадил по телефона докато пътувала и й бил заповядал да се върне и да остави детето. Била му отказала и той я бил заплашил, че ще дойде насила да вземе детето, че ще я убие, а после ще се самоубие. Щял да продължи психическия тормоз върху нея и щял да я принуди са се обеси. Била потърсила съдействието на полицията и на ответника му бил съставен протокол за предупреждение да не се саморазправя с нея. Детето било станало свидетел на скандала и било много разстроено. Не било единичен случай на психически тормоз, затова ищцата била взела решение да се разделят и да отиде да живее с детето при своите родители. Твърди, че тя била полагала преки и непосредствени грижи за детето, като бащата не бил участвал в отглеждането и възпитанието на детето. След като била започнала работа била подпомагана в грижите за детето от майката на ответника. Ответникът бил притежавал заведение в гр. П и бил реализирал доходи и бил в състояние да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 250 лв. Детето М било записано на задължително предучилищно обучение за учебната 2022/2023 г.

1

Моли съдът да предостави упражняването на родителските права на майката по отношение на малолетното дете, като определи местоживеенето му при нея, както и да определи режим на лични контакти на бащата с детето и да го осъди да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. Претендира и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Предявените искове били допустими, но не били основателни. Бил се отнасял с обич и уважение към ищцата, не бил упражнявал психически тормоз върху нея, като след раждането на дъщеря им М, той боготворял ищцата. Твърди, че той бил осигурявал всички доходи на семейството, което смятал за свое задължение, така ищцата да не бъде финансово притеснена и от нея бил изисквал единствено да се грижи за детето. Посочва, че след като детето порастнало ищцата започнала да се държи грубо с него и да му повишава тон и да го обижда, тъй като била изнервена. Бил изпълнявал всички желания на ищцата, като й бил купил автомобил, бил й наел и оборудвал помещение за козметичен салон през 2020 г., където тя била започнала да работи като маникюристка, а за детето грижите изцяло били поети от неговата майка. Детето се било чувствало добре при нея и било спокойно, но ищцата започнала да се държи към него като към чужд човек. Твърди, че ищцата постепенно се била отчуждила като все по-често била при родителите си и била закъснявала след работа. Започнала да прибира доходите от отдаването под наем на апартамент негова собственост. През м. септември 2021 г. бил преболедувал тежко от коронавирус и бил изписан в тежко състояние. За него през това време се били грижили майка му и сестра му, а ищцата се била държала апатично и не била полагала грижи за него. Заявява, че на 22.08.2022 г. се бил прибрал вкъщи и бил разбрал, че ищцата и детето ги нямало, поради което й се бил обадил по телефона, при което ищцата му била крещяла по телефона, че не била длъжна да му дава обяснения и детето се било разстроило. След това неговата майка му била казала, че детето М й се било обадило, като й било съобщило, че майка му го била завела при другата му баба в гр. С и то желаело да се прибере в П. Посочва, че бил отишъл в дома на ищцата, но не я намерил, тъй като същата била отишла в полицията. Детето не било добре облечено и било разстроено, а ищцата го била наклеветила пред полицията. Бил задържан за 24 часа с полицейска заповед. Въпреки всичко това той се бил обадил на ищцата с молба да се прибере при него заедно с детето. Посочва, че основната грижа за детето от три години била полагана от него и неговата майка. Единствения източник на средства за издръжката на детето били неговите доходи, тъй като ищцата била харчила своите пари само за себе си. Счита, че майката не била разполагала с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Заявява, че той бил осигурил сигурна и безопасна среда за отглеждането и възпитанието на детето и то си било създало социални контакти с други деца, с които желаело да тръгне на училище.

Моли съдът да отхвърли исковете предявени от ищцата и да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М, да определи местоживеенето на детето при него и да определи режим на лични контакти на майката с детето, като същата бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка.

2

С оглед характера на предявените претенции, съдът с Определение по чл. 140 ГПК № 2521 от 30.09.2022 г. е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на страните, че всеки един от тях следва да установи по безспорен начин, че е в интерес на малолетното дете именно той да упражнява родителските права, респ.че е по-пригоден родител, доходите си и доходите на насрещната страна, с оглед определяне издръжката на малолетното дете, както и потребностите и нуждите на детето.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощник.

Претенциите се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник.

Поддържа отговора на исковата молба, както и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Заявява, че с отговора на исковата молба е предявил и насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК, с който претендира на него да му бъдат предоставени родителските права по отношение на малолетното дете М, а на майката да бъде определен режим на лични контакти с детето, като не се противопоставя същите да се осъществяват всяка събота и неделя и претендира майката да бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в минимален размер от 195 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родило малолетното дете М М Д.а, ЕГН: **********, родено на **** г. На 22.08.2022 г. ищцата е тръгнала заедно с детето на семейно събиране в гр. С, като ответникът й се е обадил по телефона докато пътувала и й е бил заповядал да се върне и да остави детето. Ищцата му е отказала и той я е заплашил, че ще дойде насила да вземе детето, че ще я убие, а после ще се самоубие. Щял да продължи психическия тормоз върху нея и щял да я принуди са се обеси. Ищцата е потърсила съдействието на полицията и на ответника му е съставен протокол за предупреждение да не се саморазправя с нея. Детето е станало свидетел на скандала и е било много разстроено. Ищцата е взела решение да се разделят и да отиде да живее с детето при своите родители. Същата е полагала преки и непосредствени грижи за детето. След като е започнала работа е била подпомагана в грижите за детето от майката на ответника. Детето М е записано на задължително предучилищно обучение за учебната 2022/2023 г. Към настоящия момент детето и неговата майка са с постоянен и настоящ адрес в гр. С.

Видно от представеното от ищцата удостоверение за доходи № 2 от 09.11.2022 г. същата е управител на фирма „****“ ЕООД и за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. е получила общо сумата от 3305,64 лв. или нетното й възнаграждение за един месец е 550,94 лв.

Ответникът не работи по трудово правоотношение и заявява, че е собственик на 3 заведение на плажа, в което работи сезонно и представя нотариални актове, от които е видно, че неговата майка Димитрина Аврамова С.а е продала своите собствени два недвижими имота в гр. Несебър, като същата е декларирала, че получените суми от продажбата на двата апартамента е дарила на ответника.

Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-С на 30.11.2022 г. след проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.11.2022 г. детето М на 23.11.2022 г. и 24.11.2022 г. било разговаряло с баба си по бащина линия по телефона, но отказвало да говори с баща си.

Многократните обаждания от страна на бащата и на неговите близки се били отразявали негативно на психическото състояние на детето. Майката е създала сигурна и безопасна среда за отглеждането и възпитанието на детето, като между двете е създадена силна емоционална връзка и майката е подпомагана в отглеждането и възпитанието на детето от нейната майка и сестра. Майката не ограничава контактите на детето с неговия баща, напротив инициира срещи и телефонни обаждания на детето с бащата. М към настоящия момент е записана и посещава детска градина „****“ в гр. С, като се адаптира бързо и е създала добри контакти с другите деца. Видно от социалния доклад представен на 30.11.2022 г. от ДСП-П детето се чувствало добре при посещенията си при баща си и тъгувало, когато трябвало да се прибира в гр. С. Бащата разполага с всички необходими условия за отглеждането и възпитанието на детето и може да разчита на помощта на своята майка и сестра. Бащата е емоционално привързан към детето, като същото е привързано към неговата баба по бащина линия.

Видно от представеното по делото писмено доказателство оценка на потребностите изготвена от Комплекс за социални услуги за деца и семейства детето е било свидетел на конфликти между двамата родители, като е привързана към майка си и има смесени чувства към баща си, като детето е било свидетел на насилие към майка му от страна на баща му.

Детето е изразило желание да остане при своята майка и е заявило, че се страхува от баща си. Не са налице към настоящия момент данни относно наличие на синдром на родителско отчуждение по отношение на детето от страна на неговата майка, която със своето поведение да се опитва да отдалечи или очерни бащата пред детето.

Напротив видно от събраните по делото доказателства същата инициира срещи и разговори на детето с неговия баща. Към настоящия момент видно от социалния доклад на ДСП-С детето посещава детска градина и има изграден режим, които не е в негов интерес да бъде нарушаван.

Видно от актуалния социалния доклад изготвен от ДСП-С на 17.01.2023 г. детето М е прекарало пет дни по време на коледните празници в дома на неговия баща, но майката не е имала контакт с детето, тъй като мобилните устройства предоставени на детето за връзка са били изключени, като детето е споделило, че по-голямата част от времето е било прекарало при своята баба, като й били купени подаръци, които били останали в дома на баща й и детето се било чувствало уморено от пътуването. При разговор на социалния работник с детето същото е заявило, че желае да живее при неговата майка и да продължи срещите с баща си и неговите близки. Детето посещава детска градина и социална услуга с 4 желание и описва гостуванията си в дома на бащата и неговите близки като положителни преживявания. Пред психолога детето е заявило, че желае да живее в дома на майка си и продължава да посещава дома на баща си. Детето е заявило на социалния работник, че се чувства уморено от пътуванията до гр. П.