Решение № 2819 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2819 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110206133 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от М. А. Т. срещу Наказателно постановление (НП) 25-4332-031830/07.01.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“. Твърди се липсата на умисъл за извършване на нарушението. Посочва се, че веднага след установяване на случая жалбоподателят е предприел действия по сключване на нова валидна застраховка. Направено е искане за прекратяване на наказателното производство или за приемане, че случаят е маловажен.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се е явил лично. Посочил е, че поддържа жалбата. На етап съдебни прения е направил искане за отмяна на наказателното постановление по вече изложените съображения.

В открито съдебно заседание,

1 въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призована, не е била представлявана. В писмени бележки е изложено становище, че нарушението било доказано по надлежен ред, а НП и АУАН били издадени съобразно правилата на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и за издаване на изпълнителен лист. Инвокирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна като разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 13.12.2025 г. лек автомобил с марка и модел „Тойота Приус“ с рег.

№ *** бил собственост на П. Н.. Видно от постъпилите материали от Гаранционния фонд за автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период на валидност от 11,29 часа на 27.11.2024 г. до 23,59 часа на 26.11.2025 г. и като непосредствена последваща – от 16,32 часа на 13.12.2025 г. до 23,59 часа на 12.12.2026 г. Следователно за периода от 00,00 часа на 27.11.2025 г. до 16,31 часа на 13.12.2025 г. не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. За изтичането на застраховката, считано от 00,00 часа на 27.11.2025 г. жалбоподателят не бил уведомяван от Гаранционен фонд или СДВР. Същото се отнася и за собственика.

На

13.12.2025 г. около 15,15 часа жалбоподателят управлявал горепосочения лек автомобил в гр. София, по ул. „Алабин“, с посока на движение от ул. „Ангел Кънчев“ към бул. „Витоша“, когато бил спрян за проверка от свидетеля М. Г. Н., изпълняващ длъжността „инспектор“ при 01 РУ-СДВР. В хода на проверката било констатирано, че за управлявания автомобил липсвала валидна застраховка „Гражданска отговорност“. На жалбоподателя бил издаден АУАН № 4934768/13.12.2025 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от ЗДвП – за това, че управлява МПС, на което не е собственик и за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На същата дата АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

2

Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок възражения от жалбоподателя.

На 07.01.2026 г. наказващият орган издал НП № 25-4332031830/07.01.2026 г., с което при сходство на изводите от фактическа и правна страна с тези по АУАН на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро. Наказателното постановление било връчено при условията на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП на 30.03.2026 г. на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № 4934768/13.12.2025 г., НП № 25-4332-031830/07.01.2026 г., застрахователни полици, находящи се на л. 6 -8, справки за регистрация на МПС, находящи се на л. 9-10, справка от Гаранционен фонд на л. 11, справка картон на водача, заповед № 513з-10731/10.09.2025 г., заповед № 8121К12547/12.09.2024 г., заповед № 4332з-143/15.02.2016 г., справки от Гаранционен фонд, находящи се на л. 37-39.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това 3 административни органи, предвид представените заповеди по делото и разпоредбите на чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ, и при спазване на сроковете по ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на вмененото нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията. Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира управлението на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от лице, което не е негов собственик.

Съдът счита за доказано по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и останалите писмени доказателства по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя (напротив – този факт се признава в жалбата), че жалбоподателят е управлявал в процесните дата и час и в процесния пътен участък посоченото в актовете МПС, което се установява да е било собственост за трето за производството лице и за което да не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като МПС-то не е било със служебно прекратена регистрация.

За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ нарушителят може да действа както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в горецитираната разпоредба не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност – жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

4

Макар по делото да се доказа, че дори собственикът (а и жалбоподателят) не е получил уведомление за липсата на валидна застраховка, като водач на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали управляваното от него МПС отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява.

С оглед на това административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ и е наложил наказание „глоба в размер на 204,52 евро (с парична равностойност от 400,00 лева).

Законодателят е предвидил абсолютно определен размер на административното наказание и съдът няма възможност да измени същото.

Не са налице и основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН – маловажен случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Обстоятелството, че около час по-късно е бил сключен застрахователен договор не променя това обстоятелство, още повече отчитайки, че МПС-то е било без такава застраховка от няколко седмици преди процесната проверка – от 27.11.2025 г.

Предвид изложеното, обжалваният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Що се отнася до искането за прекратяване на производството, с оглед горните констатации съдът не счита, че са налице основания за това.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130,00 лева, което да се присъди в паричната равностойност от 66,47 евро, доколкото това е официалната парична единица в страната към датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Искането за изпълнителен лист следва да се остави без уважение като преждевременно направено, доколкото все още не е налице влязло в сила изпълнително основание, въз основа на което да се издаде изпълнителният титул. Едва след влизане в сила на настоящото решение в частта с разноските и след ново направено искане съдът може да направи нова преценка в тази насока.

5

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

25-4332031830/07.01.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на М. А. Т., ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 204,52 евро за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *** № *** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I ” № 5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на изпълнителен лист, направено в молба с вх. № 213487/02.07.2026 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, с изключение на частта за оставяне без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, в която част решението има характера на разпореждане и е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6