Решение № 4206 от 14.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,

14.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен

Димитров при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 6211 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 4, § 3, във вр. чл. 6, § 3 от Договора за Европейски съюз, предявени от „И.И.“ ЕООД и И.А.И., ЕГН ********** против В.А.СЪД НА Р.Б., както следва:

1. от „И.И.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 2/3 от обявените пред АССГ в искова молба по ЗОДОВ, респ. за заплащане на сумата от 87 304 лева – за периода от 17.07.2009 г. /датата на издаване на Свидетелство за регистрация на фискално устройство/ до 14.12.2015 г. – когато е постановен окончателен съдебен акт – Решение № 13568/14.12.2015 г. на Тричленен състав на ВАС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;

2. от И.А.И., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „И.И.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 43 652 лева за периода от 17.07.2009 г. до 14.12.2015 г. за личния й труд, от който да поддържа жизненото си равнище, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;

3. от „И.И.“ ЕООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – претърпени в резултат от засягане на нематериални блага, спрямо които носителят на субективното право „изключителна лицензия“ и „търговска марка“ може да упражнява признатото му и гарантирано от закона поведение на задоволяване на съответен интерес в размер на сумата от 20 000 лева за периода от 17.07.2009 г. до 14.12.2015 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;

4. от И.А.И., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от погазеното й достойнство в противоречие с преамбюла на КРБ в размер на сумата от 10 000 лева, считано от 05.12.2014 г. до датата на унищожителното Решение № 7526/05.12.2014 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по повод на незаконосъобразно действие по закупуване на фискално устройство на името на „И.И.“ ЕООД и свидетелство към него, тъй като същото не е било необходимо за дейността застрахователно посредничество и е било придобито без знанието на ищцата, съгласие и нужда от ищцовото дружество „И.И.“ ЕООД е била подадена жалба до АССГ за обявяване нищожността на индивидуален административен акт, а именно свидетелството за регистрация на фиксално устройство на дружеството /което впоследствие се е установило, че е издадено от сервизната фирма „Д.“ ООД на 17.07.2009 г., DP 50-02 с инд. № на фискалната памет 02257581/ и заверено от орган на приходната администрация на същата дата, без да са били извършени „всички надлежи проверки“. Наред с това е била депозирана и искова молба по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ с претенция за присъждане на обезщетение за вреди от свидетелството за регистрация.

По този повод пред АССГ е било образувано производство по адм. д. № 6125/2014 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 42 с-в, по което с Определение от 15.08.2014 г. съдът е приел, че е сезиран с искова молба по чл. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на административните органи и техните длъжностни лица. Твърди се, че АССГ е изпратил на СРП жалбата в частта „изземване“ на фискалното устройство и го е съобщил със съдебно удостоверение от 09.09.2014г.. Ищцовата страна излага предявените искове са били отхвърлени от АССГ без правно основание за това и по този начин е обективирано „отказ от правосъдие“ и „незаконосъобразно действие“.

В исковата молба се излага, че по депозирана касационна жалба до ВАС срещу решението на АССГ е било образувано адм.д. № 884/2015 г., по което ответникът ВАС постановил окончателно Решение № 13568/14.12.2015 г. по адм.д. № 884/15 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което е оставил в сила решението на АССГ. Сочи се, че така постановеното решение било неправилно и причинило тежки последици, както за „дружеството, така й за законния му представител, семейството и обществото. Поддържа се, че ВАС не е изпълнил своите задължения – не се е произнесъл съгласно закона и доказателствата, не е извършил анализ и оценка на аргументите, подплатени с прилагането на правни норми и е засегнал инкелектуалната собственост на ищцовото дружество.

Сочи се също така, че по повод на подадена молба с вх. № 7505/13.03.2016г. за отмяна на влязлото в сила решение било образувано адм.д. № 9867/2016 г., по което било постановено Решение № 11066/20.10.2016 г., с което било отхвърлено искането за отмяна на решението от 5-членен с-в на ВАС.

Във връзка с изложеното в исковата молба се сочи, че са засегнати права върху интелектуалната собственост, тъй като „някой е извършил престъпления като се ползвал от търговската марка „И.И.“ ЕООД, въведена във фискално устройство „без знание, съгласие и нужда“. Твърди се също така, че ВАС не е осигурил равенство между страните в производството, не се е основал на събраните доказателства, нарушил е правото на добра администрация, закрепено в чл. 41, т. 1 от Хартата. Изтъкнато е, че ако съдът бе изпълнил задължението си да прогласи нищожността на свидетелствотото за регистрация на фискалното устройство, дейността на „И.И.“ ЕООД като застрахователен посредник е щяла да бъде възстановена и е нямало да се засегне правото на стопанска инициатива. Сочи се се също, че било накърнено и правото на семеен и личен живот, тъй като жалбоподателят и семейството му живеели в страх от предполагаеми измами с фискалното устройство, а прокуратурата не е извършила разследване. Нарушени били и правата на труд, на човешко достойнство и на забраната за злоупотреба с права, закрепени в ХОПЕС.

С молба вх. № 152761 от

21.11.2018 г. е направено уточнение на исковата молба, досежно твърдяните от ищците конкретни нарушения на Обшностното Право, а именно: а) „Правото на интелектуална собственост“ - чл. 17, т. 2 от Хартата на основните права на ЕС - принадлежащо на „И.И.“ ЕООД; б) „Право на стопанска инициатива“ - чл. 16 от Хартата - принадлежащо на „И.И.“ ЕООД; в) „Право на труд чрез избраната професия“ - чл. 15 от Хартата - принадлежаща на законния представител - И. А. И.; г) „Право на достойнство“ - принадлежащо на „И.И.“ ЕООД - добро име, репутация, кариера, както и принадлжащо на И. А. И. - личността, морала, честността, сигурността.

Относно конкретното поведение на ответника, с което са обективирани посочените нарушения на общностното право от ищците е излжено, че с поведението си правораздавателният орган - ВАС е обективирал нарушение на „правото на достъп до правосъдие“, който е елемент от Върховенството на закона, включващо: реален достъп до „съдебна защита“;

„правото на ефективни правни средства за защита“; „правото на справедлив съдебен процес“ и задължението за спазване на основните принципи на АПК. В тази връзка се твърди, че поради тежкия порок - лишаване на страната от „достъп до правосъдие“, съдът не е постановил мотивирано решение, което да отразява действителните факти, правата и задълженията на страните, от което са настъпили значителни вреди за ищците. Като конкретни и относими правила и общностни норми, които са нарушени от съда е посочено, че Съюзът на Европейските общности установява, че „основните права“ са неделима част от общите принципи на Правото. Посочено е, че чл. 6 от ДЕС изрично закрепва позоваването на общите принципи, а от природата на Общостно право се извеждат и допълнителни принципи: принцип на лоялно сътрудничество - чл. 4. § 3 ДЕС и др.;

В проведено открито съдебно заседание на 04.06.2020 г. е направено уточнение от ищцовата страна, че претендираната сума е за пропуснати ползи вследствие от нарушаване права на интелектуална собственост, изразяващи се в решение № 13568 от 2015 г. на тричленен състав на ВАС, ведно с лихвата.

По отношение на втория иск, ищцата И.А.И. уточнява, че претенцията е от нейно име, тъй като тя е управител и собственик на дружеството, а същото не може да работи при нарушаване на лиценза.

Поддържа, че тя не е имала възможността, работейки във фирмата да осигури и доход за нея като управител от личния си труд, а причината за това е именно нарушеното нематериално благо - лиценз, лицензионни права, интелектуална собственост. Уточнено е, че противоправното поведение на ответника се изразява в цитираното по-горе решение и неизпълнение на задълженията на съда.

Ищцата И.И. поддържа, че тя е работила като застрахователен брокер, а след постановяване на решението на ВАС е преустановила работната си дейност. Сочи, че причината за това е, че в резултат от посоченото решение на ВАС са нарушени лицензионните й права, т.е. интелектуалната й собственост, като със същото са били нарушени принципите на АПК, както и правото на ЕС. Поддържа, че това са морални вреди – страдания, болки, които търпи от момента, в който не може да работи. Поддържа, че същите не се изразяват само в невъзможността да реализира доходи, а също така и в морални вреди, от обстоятелството, че се чувства неловко пред обществото.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът В.А.СЪД на Р.Б., чрез процесуален представител оспорва предявените искове като недопустими, както и като неоснователни. В тази връзка се оспорва твърдението, че Решение № 13568/2014 г. по адм.д. № 884/2015г. на ВАС нарушава разпоредба от законодателството на ЕС, тъй като липсва посочена норма от правото на ЕС. Сочи се, че в исковата молба, ищците се позовават на разпоредбите на Директива 2015/847, но същата не е била предмет на разглеждане в производството пред ВАС, поради което няма как съдът да е постановил очевидно и достатъчно съществено нарушение на накоя от разпоредбите й. Изложено е също така, че позоваването на ищците на нарушението на нормите на Хартата на основните права на ЕС е неотносимо към спора, тъй като Хартата е специален правен акт, с ограничено приложно поле и не се прилага самостоятелно, а само във връзка с приложението на норма от правото на ЕС. В тази връзка се излага, че същата представлява процесуална гаранция за защита на правата, регламентирани в правото на ЕС, но няма самостоятелно правно действие. Твърди се, че посочените обстоятелства изключват останалите елементи от фактическия състав на отговорността, а именно – нарушение с достатъчно съществен характер и пряка причинно-следствена връзка между нарушението на съда и настъпилата вреда.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено Решение от 16.04.1996 г. по ф.д. № 5837/1996 г. по описа на СГС, ФО, с което е регистрирано дружество – „И.И.“ ЕООД с предмет на дейност: Търговско представителство в областта на застрахователната дейност и доброволното осигуряване. Консултантска дейност в областта на застраховането и доброволното осигуряване и др. Едноличен собственик на капитала е И. Анеглова И., ЕГН **********, което дружество се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала.

С Решение № 481-ЗБ от

17.07.2006 г. на Комисия за финансов надзор „И.И.“ ЕООД, управлявано и представлявано от И.А.И. е решено да бъде вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН.

Представено е и Разрешение на

Дирекция за застрахователен надзор към Министерство на финансите за извършване на дейност като застрахователен брокер № 25/06.04.2000 г. на „И.И.“ ЕООД.

По делото е представена Молба вх. № 66934 от 27.11.2009 г., депозирана от И.А.И. до СРП към жалба с вх. № 66934 от 12.11.2009 г., в която е изложено, че от името и за сметка на фирмата й, позовавайки се на пълномощно, лицето А.Г.е заявил и получил на 17.07.2009 г. лично свидетелство за регистрирано пред НАП – офис „Красна поляна“ – София фискално устройство без нейното съгласие, както и нуждата от такова.