Решение № 566 от 20.02.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 566

Плевен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА канд № 20257170600887 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 490 от 09.10.2025 г., постановено по НАХД № 1451/2025 г., Плевенският районен съд, XIV наказателен състав, е потвърдил наказателно постановление № ВТ-007748 от 17.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, [улица], на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на потребителите.

Със същото решение е осъдено „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, [улица], да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Недоволно от така постановеното решение е останало „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, [улица], което чрез юрк. Д. Р., е подало касационна жалба срещу решението на РС, като се релевират нарушения на материалния закон, и съществено нарушение на процесуалните правила. Развитите в касационната жалба доводи не касаят конкретни нарушения на районния съд, а твърдени от касатора нарушения при издаването на наказателното постановление, поради което касаторът намира обжалваното пред РС наказателно постановление за незаконосъобразно. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени изцяло процесното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът по касационната жалба - в писмено становище, чрез юрк. Р. М., намира касационната жалба за неоснователна, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на РС, както и за законосъобразност на наказателното постановление. Ответникът излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, вкл. за компетентност на издателя на наказателното постановление, като към писменото становище прилага и Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, с която e наредено: „1. С. Ц. Х. Х. – на длъжност началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг, да изпълнява и длъжността началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг при спазване разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗДСл. 2. С. Ц. Х. Х. да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност „директор“… 3. Вътрешното съвместителство се осъществява за срок до назначаването на титуляр, но не по-дълъг от 6 месеца, считано от 03.02.2025 г.“ Ето защо с представената към писменото становище Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, както и с представената пред РС Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП ответникът намира, че е доказана компетентността на издателя на обжалваното пред РС наказателно постановление, като излага и подробни аргументи за съставомерност на административното нарушение по същество, като сочи и практика на Административен съд – Плевен по идентични дела. Ответникът прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар на касатора, като претендира разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150 лв.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Плевен е потвърдил наказателно постановление № ВТ-007748 от 17.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, [улица], на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на потребителите.

Районният съд е изложил подробни мотиви както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон. Отделно касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, както и относно размера на наложената имуществена санкция, която е определена в обжалваното наказателно постановление на минимума, предвиден в разпоредбата на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите.

Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на НП, са били развити и пред районният съд, като районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районния съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на наказаното дружество, като е доказана и повторност. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното приповтаряне.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на районния съд, към които следва да препрати.

Районният съд е изложил мотиви, че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

Касационната инстанция споделя тези мотиви на РС и следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Според касационната инстанция АУАН и НП са издадени от компетентни лица, поради следното:

Видно от представената на л. 145-146 от делото на РС - Заповед № 1137/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, която е цитирана изрично в обжалваното наказателно постановление, със същата заповед е налице изрично оправомощаване Ц. Х. Х. да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на изрично посочени в заповедта закони и подзаконови актове, между които и Закона за защита на потребителите и др., като единственото изискване е „контролът по които е възложен на Комисията за защита на потребителите и установени с актове за административни нарушения, съставени от служителите на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище и на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.“ Видно от представената пред касационната инстанция с писмено становище на ответника - Заповед № 15/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, със същата e наредено: „1. С. Ц. Х. Х. – на длъжност началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг, да изпълнява и длъжността началник на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с I старши ранг при спазване разпоредбите на чл. 53 и чл. 54 от ЗДСл. 2. С. Ц. Х. Х. да получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност „директор“… 3. Вътрешното съвместителство се осъществява за срок до назначаването на титуляр, но не по-дълъг от 6 месеца, считано от 03.02.2025 г.“ При това положение и като съобрази датата на издаване на наказателно постановление № ВТ-007748 от 17.07.2025 г. на Ц. Х. Х. – Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, касационната инстанция намира, че издателят на наказателното постановление е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде същото.

Отделно, с материална и териториална компетентност да издаде АУАН е разполагала и актосъставителката С. Н. Н. – на длъжност инспектор в Област Плевен в КЗП, което се установява от заповед на л. 147 от делото на РС.

По отношение на доводите на касатора, че неправилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от Закона за защита на потребителите, касационната инстанция следва да препрати към мотивите на РС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, които са достатъчно подробни, като са съобразени и с практиката на Административен съд – Плевен по идентични дела.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Предвидената в нормата на чл. 210a от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв. е минималната, която именно е наложена с обжалваното пред РС наказателно постановление. Предвид това и с оглед превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно правилно индивидуализиране размера на имуществената санкция в размер от 2000 лв. съгласно минимума на съответната санкционна разпоредба.

Отделно касационната инстанция намира, че липсва маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка също споделя мотивите на РС.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на съдилищата, до изменението на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато в практиката се ползваше чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.