Решение № 533 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100500444 по описа за 2024 година

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№5642/08.02.2024г., подадена от И.

Н. И. с ЕГН **********, Н. И. Н. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН **********, чрез адв. Детелина Потерова- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Сливница“№31, срещу Решение №70/11.01.2024г., постановено по гр.д.

№3510/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на И. Н. И., Н. И. Н. и М.

И. И., да бъде прието за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4- 6, представляван от управителите заедно и поотделно, със съдебен адрес гр.

Стара Загора, ул. „Цар И. Шишман“ № 77, ет.2 – адвокат Н. К., че поради изтекла след 27.03.2015г. погасителна давност ищците не дължат изпълнение на сумата от 7400,74 лв. - главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.

№ 12061/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас, по който е образувано изпълнително дело № 20127030400052 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703, район на действие Окръжен съд – Бургас.

1

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателите намират същия за постановен в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се доводи във връзка с института на погасителната давност, като се цитира ТР№3/28.03.2023г. по т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Отбелязва се, че от момента на образуване на изпълнителното дело (16.01.2012г.) до датата на подаване на исковата молба (09.06.2023г.), са изминали осем години. Посочва се, че давността се прекъсвала с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Излагат се аргументи във връзка с видовете способи в изпълнителното производство. Подчертава се, че в конкретния случай, валидни изпълнителни действия не били предприети от м. октомври 2017г., като се описва хронологията на извършените такива в предходни периоди (получаване на ПДИ; налагане възбрана върху ½ ид.ч от имота, вкл. неколкократно изнасяне на имота на публична продан). Твърди се, че ищците не били уведомени за извършената цесия, за която узнават от наложения на баноквите сметки им запор, както и за нестаналите продажби (общо пет). Изтъкват се факти и обстоятелства, касаещи публична продан, стартирала на 19.08.2018г. Посочва се, че с оглед измененията в ГПК, в сила от 31.10.2017г., следвало да бъде предоставена възможност на длъжника да оспори оценката на имота, но такава не била изготвена (нито връчена), въпреки назначеното с постановление на ЧСИ, вещо лице от 17.08.2018г.

Развиват се съображения, че тъй като последното валидно изпълнително действие обявяване на публична продан, било извършено на 19.10.2017г., общата погасителна петгодишна давност изтекла на 19.10.2022г. Твърди се, че последващите обявления за провеждане публична продан не представлявали валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Навеждат се доводи в тази насока. Излага се становище относно приложението на чл.147,ал.1 от ЗЗД, както и за материалноправни и процесуални нарушения в хода на заповедното и изпълнително производство.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените искови претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил 2 писмен отговор на въззивната жалба от В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрисконсулт Красимир Василев, с който същата се оспорва изцяло. На първо място се изразява несъгласие с твърденията на въззивниците за допуснати в първоинстанционното производство нарушения, неспазване материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че правилно районният съд приел, че погасителна давност за вземането не е текла от момента на образуване на делото до 26.06.2015г., позовавайки се на ТР№3/28.03.2023г. по т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Подчертава се, че изпълнително дело №52/2012г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, било образувано при действието на ППВС№3/18.11.1980г., като новите постановки, обективирани в т.10 от ТР№2/2015г., започвали да се прилагат от 26.06.2015г. занапред, само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Посочва се, че давността се прекъсвала при предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Твърди се, че такива изпълнителни действия били предприети по изпълнително дело№52/2012г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, като взискателят депозирал множество молби за насрочване на публични продани на недвижим имот, собственост на наследниците на Т.Л.И.

(ПИ в местността ,,Бродилов Кайряк“), като са изготвени обявления за същите за съответните периоди: от 05.12.2016г. до 05.01.2017г.; от 26.04.2017г. до 26.05.2017г.; от 18.09.2017г. дж 18.107.2018г.; от 18.01.2019г. до 18.02.2019г.; от 11.06.2019г. до 11.07.2019г.; от 18.09.2019г. до 18.10.2019г.

; от 09.10.2020г. до 09.11.2020г. Заявява се, че с молба от 20.07.2022г., взискателят поискал извършването на нови изпълнителни действия чрез налагане запор върху банковите сметки на длъжниците в ,,Уникредит Булбанк“АД. С последващи молби от 05.04.2023г. и 11.01.2024г., било поискано извършване на справки и налагане запор върху трудовото възнаграждение на въззивниците (длъжници). Навеждат се доводи във връзка с установеното със заповед за изпълнение вземане, за което тече новата петгодишна давност (Решение№37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV-то г.о). Излага се становище относно приложение нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че искането за прилагане определен изпълнителен способ, се явявало предпоставка за прекъсване давността. В подкрепа на изложеното, се цитира практика на окръжните съдилища. Посочва се, че 3 покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за незабавно изпълнение, били връчени на длъжниците през 2012г. Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева съобразно чл.78,ал.4 от ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.

При условията на евентуалност е направено възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците поддържа подадената жалба, въззиваемата страна не се явява.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба, предявена от И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. Н. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците в качеството си на наследници на Т.Л.И., починала на 05.09.2014г., не дължат на ответното дружество сумат от 7400,74 лв. – главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12061/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас, по който е образувано изпълнително дело № 20127030400052 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703, район на действие Окръжен съд – Бургас.

Твърди се в исковата молба, че ищците са конституирани като длъжници по изпълнителното дело, като наследници на тяхната майка Т.Л.И., починала на 05.09.2014 г. Изложени са твърдения, че заповедта за изпълнение била 4 издадена в недопустимо производство, тъй като към момента на издаването й главния длъжник Д.И. била починала. Твърдят, че тяхната наследодателка е имала качеството на поръчител, при което се навеждат доводи за изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Считат, че процесното вземане е недължимо поради изтекла погасителна давност, тъй като в периода от 27.03.2015 г. момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение, до 29.05.2023 г. спрямо ищците не били извършване изпълнителни действия. На 05.06.2023 г. ищецът Н. И. установил, че е запорирана банковата му сметка, като в запорното съобщение като взискател бил посочено ответното дружество, изложени са твърдения, че извършената цесия между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е съобщена на длъжниците.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

С писмения отговор на исковата молба, ответното дружество оспорва претенцията като неоснователна. Посочва, че имайки предвид доводите в исковата молба ищците са запознати с извършената цесия, както и че наведените възражения за недължимост на процесната сума са преклудирани.

Излага се становище, че петгодишната давност не е изтекла, тъй като е била многократно прекъсвана, както и че принципно погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудителното му изпълнение.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.01.2012г., постановена по ч.гр.д. № 12061/ 2011г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е допуснато незабавно изпълнение срещу солидарните длъжници Д.Д.Й. – кредитополучател и Т.Л.И. – поръчител за неизпълнени парични задължения по договор за банков кредит от 18.01.2007г. : 7400,74 лв. - главница, 1139,03 лв. - лихва за периода 15.07.2010г. – 09.11.2011г., 587,40 лв.- наказателна лихва за периода 15.07.2010г. – 28.12.2011г., законна лихва върху главницата и съдебни разноски в размер на 182,54 лв. и е издаден изпълнителен лист на 04.01.2012г.

По делото е представен договор за банков кредит от 18.01.2007г., от който се установява, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Д.И. сумата от 12135 лв., с краен срок на погасяване 5

15.01.2014г.

За обезпечаване вземанията на банката е учредено поръчителство, като поръчителят Т.Л. се е задължила да заплати всички задължения на кредитополучателя към банката.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, кредиторът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувал изпълнително дело 20127030400052 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703, район на действие Окръжен съд – Бургас, което е приложено към делото.

Не се спори, че кредитополучателят Д.И. е починала, както и че наследодателката на ищците Т.Л.И. също е починала в хода на изпълнителното производство – на 05.09.2014г., с постановление на ЧСИ от 13.03.2015г. като нейни правоприемници в качеството на длъжници са конституирани наследниците й по закон – ищците И. Н. И., Н. И. Н. и М. И.

И..

С постановление от 12.12.2015г. като взискател в изпълнителното производството е конституирано ответното дружество „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството му на приобретател на процесното парично вземане от взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – по силата на договор за цесия от 15.10.2015г.