Определение № 12197 от 04.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12197 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501163 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 - 279 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№367804/10.11.2025г., подадена от А. С. Я., с ЕГН **********, против определение рег.№37515 от 09.09.2025г., с което е прекратено производството по гр.дело №16002/2024г. по описа на СРС, Г.О., 155-ти състав, образувано по искова молба вх.№19079/19.02.2024г. /на СГС/, допълнително уточнена с молба вх.№225289/09.07.2024г., поради липса на правен интерес.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е направено искане за ревизиране на влязла в сила присъда. Твърди се, че не се касае за ревизиране на присъда или решение, а за установяване на факти от значение за гражданскоправен спор, а именно се иска от съда установяване на следното: 1/ какви са размерите на получените парични суми от друг лишен от свобода – Г.В. в Затвора – гр. Ловеч, в периода 01.01.2020г. – 01.01.2024г. и 2/ дали съставляват престъпление по смисъла на НК данните по установения аудиозапис по време на свиждане на лишения от свобода Г.В. с негови близки. Поддържа се, че от установяването на тези две обстоятелства ще се установи дали ответникът е нарушил закона. Поддържа се още, че неправилно първостепенният съд е кредитирал отговора на исковата молба, предвид че в резултат на производството по предявения установителен иск би могло да се установят новооткрити факти по отношение на влязла в сила присъда. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение.

Ответната страна – Прокуратурата на Република България, чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

По искова молба вх.№19079/19.02.2024г., подадена пред СГС от А. С. Я., с ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България е образувано гр.дело №2008/2024г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав. С исковата молба е направено искане за установяване на съществуващи и несъществуващи факти, отразени в постановления, резолюции на ответника, по сигнал на ищеца, а именно: 1/ какви са размерите на получените парични суми от друг лишен от свобода – Г.В. в Затвора – гр. Ловеч, в периода 01.01.2020г. – 01.01.2024г. и 2/ дали съставляват престъпление по смисъла на НК данните по установения аудиозапис по време на свиждане на лишения от свобода Г.В. с негови близки.

С определение №2564 от 22.02.2024г., постановено по гр.дело №2008/2024г. по описа на СГС, ГО, I-17 състав, е прекратено производството по гр.дело №2008/2024г. по описа на СГС, ГО, I - 1 7 състав и е изпратено за разглеждане на СРС по компетентност, тъй като е предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство, като е образувано гр.дело №16002/2024г. по описа на СРС, Г.О., 155-ти състав.

С допълнителна молба-уточнение вх.№225289/09.07.2024г., подадена във връзка с изпълнение указания на съда, дадени с разпореждане №73525/23.05.2024г., постановено по гр.дело №16002/2024г. по описа на СРС, Г.О., 155-ти състав, ищецът – А. С. Я., с ЕГН **********, твърди, че е бил подаден от него сигнал към РП-Ловеч за новооткрити факти за извършено убийство, които не са могли да бъдат известни на съда, по НОХД №140/2013г. на ОСГ, които са установени от администрацията на затвора по време на свиждане на лишения от свобода Г.В. с негови близки, както и за открадна парична сума, която лишения от свобода Г.В. е получил от своите близки в затвора. Сочи се, че във връзка с подадения сигнал е била образувана преписка №4984/2022г. по описа на РП-Ловеч /препратена по компетентност към ОП-Ловеч, като впоследствие сигналът е оставен без уважение. Посочва се, че през 2014г. е отказано възобновяването на наказателното производство по НОХД №140/2013г..

Поддържа се, че тъй като не са предприети действия по новооткритите факти и обстоятелства, ответникът е нарушил закона, както и че ОП-Ловеч е издала акт с невярно съдържание и неотговарящо на истината, което е от значение за гражданско правоотношение.

С подадения писмен отговор вх.№3743/07.01.2025г., в срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Прокуратурата на Република България, е изложил съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва се, че след извършена проверка ОП-Ловеч, с резолюция №3001/2022г. от 03.02.2023г., е оставен подадения от ищеца сигнал без уважение, като с постановление от 23.08.2023г. на прокурор от ВКП е било потвърдено постановление на АП-Велико Търново от 05.04.2023г. по пр.пр.

№206/2023 г. по описа на АП-Велико Търново, с което е потвърдена резолюцията на ОП-Ловеч от 03.02.2023г. по пр.пр.№3001/2022г. като правилна и законосъобразна.

Поддържа се, че изцяло в преценката на прокурорите е да дават достъп/да се произнасят до/по преписки по досъдебни производства, като това не може да послужи за издирване на доказателства за образуване на последващи граждански производства.

Счита се, че за ищеца липсва правен интерес за предявяване на иска. Поддържа се още, че не се твърди, съответно установява незаконосъобразно действие или бездействие на прокуратурата, засягащо правата на ищеца.

С обжалваното определение рег.№37515 от 09.09.2025г., е прекратено производството по гр.дело №16002/2024г. по описа на СРС, Г.О., 155-ти състав, образувано по искова молба вх.№19079/19.02.2024г. /на СГС/, допълнително уточнена 2 с молба вх.№225289/09.07.2024г., поради липса на правен интерес. Първостепенният съд е приел, че ищецът не излага твърдения за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за конкретно гражданско правоотношение, нито пък за отмяна на влязло в сила решение, както и че не са наведени твърдения за прекратено или спряно наказателно производство на някое от посочените основания в чл.124, ал.5 ГПК. Напротив – от изложените твърдения става ясно, че сигналът, който ищецът е подал до представител на ответника, е във връзка с престъпление, по което съдът се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт. Изложени са мотиви, че изцяло в правомощията на представителите на ответника е да предприемат нужните действия след подаване на подобен сигнал, като в конкретния случай не се спори, че сигналът е оставен без уважение. Приел е, че гражданският съд не може и не е компетентен да ревизира влязла в сила присъда на наказателния съд, а още по-малко да установява обстоятелство, което би могло да има значение за извършено престъпление, което няма връзка с гражданско правоотношение или влязло в сила решение по гражданскоправен спор. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.5 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.130 от ГПК, обжалващия е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба, с която е сезиран съда, като подадена в законоустановения 1-седмичен срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това. Законодателят изрично е предвидил в чл.124, ал.5 ГПК кога е допустимо установяването на престъпно обстоятелство от гражданския съд, а именно само в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Установителният иск по чл.124, ал.5 ГПК е особен установителен иск. Той се предявява тогава, когато в посочените по-горе случаи, не може да бъде установено престъплението по редовния наказателнопроцесуален път и постановена съответна присъда, която по силата на чл.300 ГПК би имала задължителна сила за гражданскоправните последици от престъпното деяние за гражданския съд, разглеждащ споровете във връзка с казаните последици. С решението по такъв иск се установява престъплението /с обективните и субективните му признаци/, извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини /в този смисъл определение №167 от 11.04.2019г. по ч.гр.дело №961/2019г. на ВКС, III Г.О., Г.К., определение №283 от 07.07.2022г. на ВКС по ч.гр.дело №2451/2022г., III Г.О., Г.К., Тълкувателно решение №20 от 1.III.1968г. по гр.д. №8/1968г., ОСГК на ВС/. В случая, настоящият съдебен състав приема, че ищецът – А. С. Я. не е изложил доводи за наличие на визираните в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК хипотези. Целта на иска по чл.124, ал.5 не е да служи като алтернатива на откази на Прокуратурата на Република България да образува наказателно производство /определение №167 от 11.04.2019г. по ч.гр.дело 3

№961/2019г. на ВКС, III Г.О., Г.К./ В тази връзка следва да се отбележи, че в гражданско исково производство не може да се извърши контрол върху актове на прокуратурата. Правомощието на прокуратурата /като власт и дълг едновременно/ включва собствена фактическа и правна преценка, очертана от действащия НПК и обективирана с актовете, предвидени в него /определение №3593 от 01.07.2025г. по гр.дело № 4707/2024г. на ВКС, II Г.О., Г.К./. Преценката за законосъобразност на прокурорско постановление се извършва в рамките на инстанционния контрол, а при изчерпателно изброени хипотези – на съдебен контрол, при условията и по реда на чл.213 НПК. По отношение на наведените от ищеца твърдения за новооткрити факти и обстоятелства от значение за приключило наказателно производство, които не са били известни на съда /и по което производство е налице отказ за възобновяването му/, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.422, ал.1, т.3 НПК изисква обстоятелствата или доказателствата, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото, да бъдат разкрити чрез разследване. Разпоредбата на чл.422 НПК се намира в глава тридесет и трета на НПК, която урежда процедурата по възобновяване на наказателни дела, поради което в случая е неприложим гражданскопроцесуалния ред.

По тези аргументи въззивният съд намира, че заведеният иск по чл.124 от ГПК е недопустим – процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК. Следователно, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, макар и по различни мотиви от тези на първостепенния съд, и като такова следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба вх.

№367804/10.11.2025г., подадена от А. С. Я., с ЕГН **********, против определение рег.№37515 от 09.09.2025г., с което е прекратено производството по гр.дело №16002/2024г. по описа на СРС, Г.О., 155-ти състав, образувано по искова молба вх.

№19079/19.02.2024г.

/на

СГС/, допълнително уточнена с молба вх.

№225289/09.07.2024г., поради липса на правен интерес.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7639a435-13a7-4bed-9f53-447ab3d9ac58