Решение № 855 от 07.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. София, 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора И. В. П., А. Б. Н., Б. Ил. Б. и Л. Ст. Д. като разгледа докладваното от Даниела Б. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу присъда от 09.01.2025 г., постановена по нохд № 17405/2024 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с която подсъдимият Р.

А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. с ал. 1 НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и му е наложено кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК са присъдени в тежест на подсъдимия Р. А. направените в хода на досъдебното производство разноски, като същият е осъден да заплати сумата в размер на 649,55 лева в полза на СДВР.

С депозираният протест се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна в частта, в която първия съд след като е наложил наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия е отложил същото за изпитателен срок при условията на чл. 66, ал. 1 НК.

Прокурорът счита, че в тази част присъдата следва да бъде изменена, а подсъдимия А. изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“, мотивирайки се с механизма и начина на извършване на деянието и с високата степен на обществената му опасност. Намира, че с необремененото съдебно минало на подсъдимия, с младата му 1 възраст и липсата на житейски опит се изчерпват смекчаващите вината му обстоятелства.

Според прокурора извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, защото същият е обвинен за извършено деяние по три квалифициращи признака, превозвал е значителен брой мигранти /десет на брой/, сред които и две непълнолетни лица, а също така не се е подчинил на полицейско разпореждане, преследван е от полицейските органи на оживена пътна артерия, при което е предизвикал пътно транспортно произшествие, в опит да избегне наказателна отговорност, рискувал е собствения си и този на превозваните от него лица живот, както и живота на лицето управляващо другия автомобил, участник в пътно транспортното произшествие.

Прокурорът намира, че следва съда да налага справедливи наказания на лицата извършили престъпления от този вид, които наказания да са съответни на обществената опасност на тези престъпления и да окажат предупредително и превантивно въздействие спрямо другите членове на обществото, склонни да нарушават обществения ред в Република България.

Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и същото се изтърпи ефективно от него.

С депозирания протест не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изцяло протеста и изложеното в него, като моли същия да се уважи по отношение на частта касаеща определения на подсъдимият размер на наказанието „Лишаване от свобода“, като се намали същия и се постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание, както е изложено в протеста. Моли да се потвърди присъдата в останалата й част като правилна, обоснова и законосъобразна.

Процесуалният представител на подсъдимия Р. А. (R.A.) – служебно назначения му защитник адв. Г. Г. от САК моли постановената присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, т.к. наложеното на подсъдимия наказание е справедливо.

Съдебното производство пред въззивния съд е проведено в отсъствие на подсъдимия Р. А., а именно при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. За подсъдимия А. е постъпило писмо от ДМОС МВР, от което се установява, че след извършена служебна проверка в АИС „Издирвателна дейност“ на ШИС е установено, че молдовският гражданин Р. А., който притежава молдовски паспорт е и румънски гражданин, както и че спрямо него има наложена административна мярка по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България, за което е издадена Заповед за експулсиране № 3262 от 17.09.2024 г. от Отдел Миграция към СДВР. Административната мярка е изпълнена на 15.01.2025 г., поради което същият принудително е напуснал страната, през ГКПП на Република България. Във връзка с обявяването му за издирване в ДМОС е получено съобщение от Бюро СИРЕНЕ, Румъния, в което съобщение е посочено, че подсъдимият Р. А.

2 е и румънски гражданин, който живее в чужбина и не притежава румънски документ за самоличност. От страна на румънските власти е поискано българският сигнал за лицето в ШИС да бъде заличен, поради което същият е отменен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по глава двадесет и седем от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 НПК по искане на подсъдимия А.. При прилагане на диференцираната процедура, районният съд е разяснил по реда на чл. 372, ал. 1 НПК правата на подсъдимия по чл. 371 НПК и го е уведомил, че съответните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата. След разясняване на правата на подсъдимия А., същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират други доказателства за тези факти. Районният съд с протоколно определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При така посоченото се налага закономерния извод, че първият съд не е допуснал процесуални нарушения в хода на реализираната от него по искане на подсъдимия А. диференцирана процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

При пълна служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внА.нето на съществени корекции и/или допълнения в нея, поради което и възприетата от районния съд такава, която се основава на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка, а именно: протоколи от разпитите на свидетелите И.Б. /I.B./, роден на **** г. в Сирия, гражданство - сирийско; И.А.А. /I.A.A./, роден на **** г., в Сирия, гражданство - сирийско; Ю.С.А. /Y.S.A./, роден на **** г. в Сирия, гражданство - сириец; М.М.А. /M.M.A./, роден на **** г. в Сирия, гражданство - сирийско;

А.Х.А. /A.H.A./, роден на **** г. в Сирия, сириец, гражданство - сирийско; Б.Х.Х. /B.H.A./, родена на **** г. в Сирия, гражданство - сирийско; А.А.А., роден на **** г., в Сирия, сириец, сирийски гражданин; Д.Д. /D.D./, роден на **** г. в Сирия; Е.Х.Е.Е. /E.H.E.E./, роден на **** г. в Сирия, сирийски гражданин и И.Е. /I.A./, роден на **** г. в Сирия, сирийски гражданин, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, материали по административнонаказателната преписка, събрани по повод АУАН с №322780, издадени срещу Р. А., справки за съдимост, извлечения от ЕВРОДАК, трасологична експертиза, оценителна експертиза, фотоизображения към протокол за оглед, се споделя изцяло от настоящия съд.

При така събраните по делото доказателства се установява, че свидетелите И.Б. /I.B./, роден на **** г. в Сирия, граж-данство - сирийско; И.А.А. /I.A.A./, роден на **** г., в Сирия, 3 гражданство - сирийско; Ю.С.А. /Y.S.A./, роден на **** г. в Сирия, гражданство - сириец;

М.М.А. /M.M.A./, роден на **** г. в Сирия, гражданство - сирийско; А.Х.А. /A.H.A./, роден на **** г. в Сирия, сириец, гражданство - сирийско; Б.Х.Х. /B.H.A./, родена на **** г. в Сирия, сирийски гражданин; А.А.А., роден на **** г., в Сирия, сириец, сирийски гражданин;

Д.Д. /D.D./, роден на **** г. в Сирия; Е.Х.Е.Е. /E.H.E.E./, роден на **** г. в Сирия, сирийски гражданин и И.Е. /I.A./, роден на **** г. в Сирия, сирийски гражданин, са чужди граждани, които нямат редовно издадени документи за самоличност на граждани на Република България. Всеки един от тях, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЧРБ, притежава качеството чужденец, а именно - чужденец е и лице без гражданство - лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. На неустановена дата преди 16.09.2024 гореизброените свидетели се установили на територията на Република Турция, с намерението да се отправят към Европа, поради което трябвало да преминат държавната граница на Република България. Сирийските граждани не разполагали у себе си с валидни документи за самоличност; не владеели български или друг европейски език; не познавали пътя и повечето от тях били пълнолетни към момента. Въпреки това посочените свидетели – чужди граждани пресекли границата между Република Турция и Република България през дупка в граничната ограда, подпомогнати от неустановени по делото лица, в резултат на което достигнали до предварително уговорената т.н. „точка на товарене“, откъдето трябвало да бъдат качени на превозно средство, с което да бъдат транспортирани през територията на Република България.

На 16.09.2024 г., подсъдимият Р. А. /R.A./ пристигнал с лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № **** на т.н. „точка на товарене“, където качил в автомобила си посочените по-горе свидетели, сред които и две непълнолетни лица. Подсъдимият, управлявайки посоченото превозно средство, се насочил към град София, с цел превозваните от него свидетели да преминат през територията на Република България.

На 16.09.2024 г., свидетелите С.С.С. и К.С.С. - полицейски служители при 05 РУ СДВР получили сигнал, че водач, управляващ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ****, превозва бежанци и се движи към гр. София. Посочените полицейски служители забелязали процесното превозно средство, в резултат на което го последвали, при което за да го спрат за извършване на полицейска проверка подали звуков и светлинен сигнал.

Виждайки полицейските служители, подсъдимият Р. А. /R.A./ разбрал, че е попаднал в тяхното полезрение и решил да избяга, като за целта направил няколко рискови маневри с управлявания от него автомобил на територията на гр. София, при което се ударил в друг лек автомобил, управляван от свидетелката А.С. Б.. След спирането на управлявания от подсъдимия А. процесен лек автомобил, свидетелите С.С.С. и К.С.С. извършили проверка на същия, при което установили, че водач на същия е подсъдимият Р. А. /R.A./, а в автомобила му се намирали като пътници десет чужди граждани, сред които и две непълнолетни лица, които не владеят български език и не притежават редовно издаден им документ за самоличност - паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване.

4

Подсъдимият и превозваните от него чужди граждани били задържани от свидетелите С. и К., както и от пристигналите на мястото, за съдействие, полицейски служители – свидетелите В.В. И. С. и В. И..

При така установената правилно от първия съд фактическа обстановка, въззивният съд намери, че оценъчната дейност на този съд не е довела до логически грешки, волята му е обективирана ясно и точно, което позволява проверка и на изведените от него фактически констатации. В конкретния случай, въпреки направеното от подсъдимия А. самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, което е одобрено по надлежния ред от първия съд, е направен и детайлен и задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, който анализ въззивния съд намира за правилен. Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, т.к. същите почиват на правилното и законосъобразно интерпретиране на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност. Ето защо и извършеният от първия съд доказателствен анализ изцяло се споделя от въззивния съд, поради което и не следва да бъде преповтарян, т.к. районният съд е постановил своята присъда на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е счел, че са налице категорични доказателства, обосноваващи обективната и субективна страна на инкриминираното престъпно деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 281, ал. 2, т.