Решение № 3568 от 18.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28044/2021
- Вид
- Решение № 3568
- Подписан
- 18.04.2022
- В сила
- 18.04.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА РАЧЕВА ЯНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3568 гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВ. Н. Р. ЯН. като разгледа докладваното от СВ. Н. Р. ЯН. Гражданско дело № 20211110128044 по описа за 2021 година
Производството е исково по исковата молба на (фирма) ЕООД, ЕИК , представляван от Р. Ив.М.-Т., гр.София, ул., №, ет. против ПЛ. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к. , бл. , вх. , ет. , ап. , с искане за постановяване на установително решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по договор за издаване на кредитна карта Eurocard/Mastercard Standart/Visa classic от 27.05.2004г., сключен с (банка) - трето по делото лице за 500 лева и по договор от 25.04.2006г., сключен с „Тр.ф.с.“ ЕАД за предоставяне на кредит с кредитен лимит от 500 лева, които суми се излага, че са получени и невъзстановени от длъжника.
Излага се, че с договори от 06.12.2013г. и от 21.08.2013г. са били цедирани на ищеца (фирма) ЕООД вземанията спрямо П.. Сочи се, че със споразумение за разсрочване на парично задължение от 26.06.2019г., сключено с ответника страните са се споразумели за разсрочено погасяване на задълженията, които към датата на подписване на споразумението са били в размер на 3789.52 лева. Със същото споразумение е било договорено между страните погасяване на задълженията на 12 месечни вноски в размер на по 100 лева с карен падеж 20.06.2020г. Поради неплащане на сумите по споразумението се излага, че договорът от 26.06.2019г. е бил прекратен със 1 задължения по него в размер на 3089.52 лева, за която е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 05.02.2021г., вземането по която е било оспорено от длъжника, с оглед на което е предявен и настоящия иск, но само за част от сумата по заповедта в размер на 1000 лева. За разликата ищецът твърди, че оттегля иска си – а именно за сумата от 2089.52 лева. При горните твърдения се желае постановяване на установително решение за сумата от 1000 лева по оспорената заповед като се ангажират доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор не е депозиран такъв.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, както и по чл.86 от ЗЗД.
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от споразумение за разсрочване на парично задължение от 26.06.2019г. , приложение към него и договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г. като съгласно тези доказателства се установява, че ответникът е бил със задължения към Тр. ф.с.
ЕАД по договор за кредит от 25.04.2006г. в размер на 3789.52 лева, които са били признати от него и разсрочени на основание споразумението от 26.06.2019г. Тези вземаният са били предмет на цесия между кредитодателя с цесии от 21.08.2013г. и от 06.12.2013г.
При така установените факти, относими към спора и от правна страна, съдът намира исковете за доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски – в исковото и заповедното такова. На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част от исковата претенция или в общ размер на 462 лева – 338.13 лева за платено възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело с № 5693/ 2021г. по описа на СРС и 123.58 лева за държавна такса по гр.дело с № 28044/ 2021г. и по гр.дело с № 5693/ 2021г.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че в полза на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК , представляван от Р. Ив. М.-Т., гр.С., ул., №, ет. съществува спрямо ПЛ. Г. Б., ЕГН ********** , с адрес гр.С., ж.к. , бл. , вх. , ет. , ап. вземане за следните суми: по договор за издаване на кредитна карта Eurocard/Mastercard Standart/Visa classic от 27.05.2004г., сключен с *банка АД - трето по делото лице за 500 лева и по договор от 25.04.2006г., сключен с „Тр.ф.сър.“ ЕАД за предоставяне на кредит с кредитен лимит от 500 лева ведно със законовата лихва върху тях от датата на сезиране на съда – 29.01.2021г. до окончателното им плащане и които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2021г. и
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Б., ЕГН ********** , с адрес гр.София, ж.к. , бл. , вх.
, ет. , ап. да заплати на „(фирма)“ ЕООД, ЕИК , представляван от Р. Ив.М.Т., гр.С., ул., №, ет. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 462 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3