Решение № 2717 от 24.03.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2717

Бургас, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20247040702303 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на А. М. А., с [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1040-02-148/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателят счита обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Излага доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица. Моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Бургас и връщане на преписката за ново произнасяне. Не се претендират разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 028-00-961/16.11.2023 г. А. М. А. е подал чрез Бюро по труда до ТП на НОИ – Бургас, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (л.72). В подаденото заявление господин А. е декларирал, че е упражнявал трудова дейност за периода от 08.10.2021 г. до 15.11.2023 г. в друга държава - Германия в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Представено е копие от акт за прекратяване на правоотношението му с Luna Bau UG (Германия).

На 04.12.2023 г. чрез системата за електронен обмен н социално осигурителната информация между България и ЕС е изпратено искане (формуляр СЕД U001) до компетентната институция на Германия за удостоверяване на периодите, които представляват осигуряване от 01.10.2020 г. до 15.11.2023 г., искане (формуляр СЕД U003) за удостоверяване на получаваната заплата за периода 15.11.2021 г. до 15.11.2023 г. (24-месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение и искане (формуляр СЕД Н005) за информация за пребиваването.

С разпореждане [номер]-00-961-1/04.12.2023 г. производството е спряно до издаване на формуляр СЕД U017/U004 и Н006 от осигурителната институция на Германия. В системата за електронен обемен EESSI са образувани следните потребителски случаи: случай № 3044638 (относно осигурителни периоди и получавани заплати) и случай № 3044645 (относно пребиваването).

Със справка № 028-00-961-3/28.06.2024 г. (случай № 3044638) е приет СЕД U002 (осигурително досие) от компетентната институция в Германия, с който са удостоверени периоди на осигурена заетост 01.10.2020 г. до 18.12.2020 г.. Със справка№ 028-00-961-5/16.07.2024 г. (случай № 3044645) е приет СЕД Н006, с който документ е посочена държава на пребиваване – Германия.

Със справка № 028-00-961-6/16.07.2024 г. (случай № 3044638) е приет СЕД U004, с който е удостоверена получаваната заплата от 01.10.2020 г. до 18.12.2020 г. и от 11.01.2021 г. до 15.04.2021 г. и от 10.08.2021 г. до 15.11.2023 г.

От компетентната институция на България е изпратено повторно искане с формуляр СЕД Н001 за удостоверяване на всички периоди на заетост изискани с формуляр СЕД U001 изпратен на 04.2.2023 г.

Със справка № 028-00-961-7/20.08.2024 г. са приети изпратените от компетентната институция СЕД U004 (информация за заплата) и СЕД U002 (осигурително досие).

На 30.08.2024 г. А. подава заявление с искане да бъде изпратено повторно запитване до Германия относно определяне на пребиваването му.

Чрез системата за електронен обмен на 30.08.2024 г. до компетентната институция в Германия е изпратен отново формуляр Н005 – искане относно пребиваването му. В отговор е получен СЕД Н006, в който отново е посочена Германия като държава на пребиваване.

С разпореждане [номер]-00-961-2/17.09.2024 г. производството по отпускане на обезщетение е възобновено.

На 18.09.2024 г. господин А. подава ново заявление с искане да бъде изпратено още едно запитване до компетентната институция /КИ/ на Германия относно определяне на пребиваването му. Със справка № 028-00-961-10/18.09.2024 г. е прието заявлението на лицето и копие на документ от Германия.

Чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI незабавно (на 19.09.2024) от компетентната институция на България до компетентната институция на Германия е изпратен отново формуляр СЕД Н005 - искане за информация за пребиваването. В искането е българската страна изрично посочва, че същото се прави на основание чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за определяне на пребиваването, заявление на лицето с приложен документ (изпратен в прикачен файл) и осъществяваната трудова дейност в Германия.

С разпореждане [номер]-00-961-3/18.09.2024 г., производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано със заявление № 028-00-961/16.11.2023 г. е спряно, тъй като лицето е изискало да се изпрати нов формуляр Н006 от осигурителната институция на Германия за уточняване на пребивавенато.

Със справка № 028-00-961-11/03.10.2024 г. чрез Системата за електронен обмен на информация EESSI е приет СЕД Н006 /Отговор на искането за информация за пребиването/ от компетентната институция /КИ/ на Германия, в който отново е посочена Германия за държава на пребиваване.

С разпореждане [номер]-00-961-4/03.10.2024 г. спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено, тъй като по служебен път е удостоверено, че за господин А., Германия е държава на пребиваване през заявените периоди на заетост.

С разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Бургас, на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, пар. 3, б. „а“ и чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви: Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004, НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица. Чрез националното приложение за електронен обмен на социално осигурителна информация /EESSI/ между България и държавите-членки на ЕС и ЕИП, в ТП на НОИ - Бургас е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н006, издаден от компетентната институция на Германия, в който е удостоверена държавата на пребиваване - Германия. Във връзка с прилагане чл. 65 (2) от Регламент № 883/2004, от вписаните данни в цитирания документ, компетентна да прецени правото на обезщетение за безработица на А. М. А. по смисъла на Европейските регламенти в областта на социалната сигурност е държавата на последната заетост - Германия.

Така постановеното разпореждане [номер]-00-961-5/08.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас е оставено в сила с Решение № 1040-02-148/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Oспореният акт e издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ [населено място], с изрично очертани в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установима от Заповед № 1015-02-24 / 25.01.2024 г. (л. 209). Според чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, както и изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Според чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Административният орган, сезиран с искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, е приел, че не е компетентен поради което го е отхвърлил. Мотивите, изложени както в разпореждането, така и в потвърждаващото го решение, са насочени да аргументират тезата за липса на компетентност, тъй като обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Германия, което е удостоверено с постъпилия в рамките на извършен електронен обмен информация обективирана в СЕД Н006. В тази връзка е обоснован извод, че обезщетението за безработица следва да се предостави от институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната му заетост.

Европейското право определя общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009г.) С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1/определяне на приложимото законодателство; 2/равенство в третирането; 3/сумиране на периоди на заетост, 4/осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7638d130-99de-4f4a-8de4-abce821344c0