Акт № 241 от 28.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Шумен, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мирослав Г. Маринов

Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Маринова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500326 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №277 от 08.04.2026г. по гр.д.№3021/2025г. Районен съд - гр.Шумен е признал за установено, че сключеният между Ш. А. А., ЕГН: ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №........2025 г. е недействителен, поради противоречие със закона. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 186,44 евро, а на процесуалния представител на ищеца - 300 евро на основание чл.38, ал., т.2 ЗА.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неговата неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е поискал от съда да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №........2025 г., 1 сключен между страните, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с оглед осъществени нарушения на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради неточно посочения в него ГПР. На 08.04.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №40033303011, по силата на който ответникът предоставил на ищеца паричен заем в размер на 3200 лева при насрещното задължение на последния да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва посредством четиридесет и осем вноски. От представения по делото препис от горепосочения договор става ясно, че страните са уговорили, че ищецът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер на 50,95 % и ГПР, равен на 63, 99 % или общо е следвало да заплати на кредитора сума в размер на 7 516, 72 лева. На датата, на която е сключен договорът за кредит е подписано между страните и допълнително споразумение, в което е разписано, че при сключване на договора клиентът не е предоставил поисканото от кредитора обезпечение съгласно чл.10 от ОУ /банкова гаранция от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция, вписана в регистъра на БНБ, солидарен длъжник, отговарящ на определени условия, или ипотека върху недвижим имот/, поради което кредиторът му е предоставил допълнителен срок от 14 дни за предоставяне на такова, при неизпълнение на което следва да заплати неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 1600 лева, разсрочена за 18 месеца. Представен е и погасителен план за разсрочването на неустойката, от който е видно, че неустойката от общо 1600 лв., е включена към общия размер на вноските по кредита.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От една страна чрез уговарянето на неустойка при непредставяне на обезпечение в четиринадесетдневен срок след сключване на договора, се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото характера на това обезщетение е всъщност допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е ясно, че следва да бъде изплащано още при сключването на договора и е включено в 2 месечните вноски в погасителния план. Неустойката, обезпечава не изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Тя се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението /предвидена е като размер от погасителните вноски/, т.е. отклонява се от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план, води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР. Цели се оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по скрит начин, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. ГПР е част от основния предмет на договора за потребителски кредит, тъй като съставлява насрещната престация на кредитополучателя по възмездната сделка, която той е длъжен да осъществи на кредитора. Това означава, че структурата на ГПР /включваща лихвените и нелихвени разходи съгласно легалната дефиниция на чл.19, ал.1 от ЗПК/ следва да бъде ясно и разбираемо посочена – съгласно императивното изискване чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Отделно от това, така уговорената в чл. 10 от ОУ – неустойка за неизпълнение на даването на обезпечение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е всъщност неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, 3 уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Също така с уговарянето й, по посочения начин и то в ОУ към договора, а не в самия договор за кредит, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на едно факултативно и акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай кредиторът не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на ответника, съгласно чл.16 от ЗПК, съответно да търси обезпечение на вземането си преди сключването на договора и предаването на заемната сума. Предвид изложеното клаузата на чл. 10 от ОУ, към договора за потребителски кредит е нищожна на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не обвързва длъжника, тъй като същата цели само да осигури на заемодателя едно допълнително възнаграждение, чрез включването й в текущото задължение, към всяка погасителна вноска.

В самия договор формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с посочване на размер, не надвишаващ максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – дължимата неустойка, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случай, че неустойката беше взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР значително и няма да отговаря на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Следователно неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР се явява и невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в чл.6, §1, б."г" от Директива 2005/29/в този смисъл решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС/. В соченото решение, невярната 4 информация е окачествена като "заблуждаваща" търговска практика на основание чл.6, §1 от същата директива, като случаят е отнесен в приложното поле на чл.4 , §1 от Директива 93/13 ЕИО. Тъй като посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент/ в този смисъл решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т.о./.

Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7638c1db-1cb6-4d34-8853-0afe2a890e27