Решение № 288 от 12.05.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20258002103277 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 340/ 27.01.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Юро строй“ ООД и Н. Л. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 333/ 25.03.2025 г. по гр.д.№ 2057/ 2024 г., с което “Юро строй“ ООД и Н. Л. Т. са осъдени солидарно да заплатят на Н. А. Б., Ж. М. М., Т. А. Д. – Я. и К. Е. Я. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от по 22 800 евро на всеки един от четиримата, представляваща уговорена неустойка по т. 28.2 от предварителен договор от 22.01.2020 г. за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и в решението си да обсъди 1 оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните, включително когато препраща към решението на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК.

Безпротиворечива е съдебната практика, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/. Предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора чрез извеждане на свои фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи, това задължение произтича от характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. И когато потвърждава решението на първата инстанция, въззивният съд е адресат на изискването по чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /решение № 134/ 28.11.2019 г. по гр.д.№ 2604/ 2018 г., І г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/.

2

Обжалваното въззивно решение не съответства на така установената практика, тъй като въззивният съд посочил в него, че на основание чл.272 ГПК ползва мотивите на първостепенния съд, без да вземе становище по доводите във въззивната жалба, че неизпълнението се дължи не на поведението на ответниците, а на това на трети лица; че ответникът – физическо лице не е страна по окончателния договор и не може да носи отговорност за неизпълнението му; че първата инстанция не е посочила в акта си кой иск уважава – главния или евентуалния. Ето защо по отношение на това решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.3 ГПК. Естеството на порока не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

Съдът е сезиран при условията на обективно евентуално и активно и пасивно субективно съединяване с искове, предявени от Н. А. Б., Ж. М. М., Т.

А. Д. – Я. и К. Е. Я. против „Юро строй“ ООД и Н. Л. Т. – за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците по 22 800 евро, евентуално по 21 700 евро. Спорното право се извежда с правопораждащи фактически твърдения, че ищците и ответниците са страни по договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 189, т.І, рег.

№ 2392, н.д.№ 139/ 2020 г. на нотариус рег.№ *, по който ищците имали качеството на учредители, а ответникът „Юро строй“ ЕООД – на приемател.

Приемателят се задължил да изгради в имота на учредителите сграда по одобрен проект за срок от 20 месеца от датата на подписване на нотариалния акт – до 31.03.2022 г. До 30.06.2023 г. това задължение не било изпълнено – забава от 456 дни. В нотариалния акт страните уговорили, че между тях остават да важат клаузите на предварителен договор от 22.01.2020 г., чл.14 т.5 от който било предвидено в срок от 24 месеца от подписване на договора предприемачът строител да завърши изцяло строежа на сградата и и да представи акт образец 15. Вместо в този срок /22.01.2022 г./ акт образец 15 бил съставен на 03.04.2023 г. – забава с продължителност 434 дни. Съгласно чл.28 ал.2 от предварителния договор, в случай че предприемачът – строител изпадне в забава при изпълнение на задълженията си относно който и да е от сроковете, той следвало да заплати на учредителите неустойка от 200 евро за всеки ден забава, но не повече от 100 000 евро. В чл.33 ал.4 на предварителния договор било уговорено, че Н. Т., като едноличен собственик 3 на капитала на дружеството предприемач – инвеститор, отговаря солидарно пред учредителите за всички парични задължения, представляващи неустойки или обезщетения. При тези фактически твърдения ищците отправят до съда главно искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят по 22 800 евро неустойка на всеки от тях за забава на изпълнение на задължението за въвеждането на сградата в експлоатация за период 01.04.2022 г. – 30.06.2023 г. със законната лихва от датата на исковата молба. Евентуално формулират искане ответниците да бъда осъдени солидарно да им заплатят по 21 700 евро за всеки един от тях – неустойка за забава за изпълнение на задължението за завършване на строежа за периода от 22.01.2020 г. до 03.04.2022 г. със законната лихва от датата на исковата молба.

Ответниците са релевирали следните правоизключващи възражения: ищците Б. и М. не са активно легитимирани като титуляри на спорното вземане, тъй като са прехвърлили правото си на собственост върху обектите в сградата, за които са запазили правото на строеж; няма забава за завършване на строежа с акт образец 15, защото по инициатива на собствениците на обекти в сградата, включително ищците, било решено да бъде премахната предвидената в одобрения инвестиционен проект газификация на обекта и да бъде заменена с ел. захранване и ищците се съгласили всякакви срокове за получаване на акт образец 15 и удостоверение за въвеждане в експлоатация да бъдат спрени за периода до приключване на административната процедура по изменение на одобрения инвестиционен проект – тази процедура приключила на 20.02.2023 г. и веднага след това били извършени съответните СМР и получен акт образец 15 /на 03.04.2023 г./; забавянето на строителния процес се дължало на виновни действия на ищците, защото замяната на газификацията с ел. захранване било инициирано от тях и само в техен интерес и при липса на какъвто и да е интерес за дружеството-приемател, а съгласно пункт V от нотариалния акт при забавяне на развитието на строителния процес по вина на учредителите, с времето на забавянето се удължават всички срокове по изпълнение на строителството; строителството било извършено в период на пандемия, извънредно положение, война, инфлация и увеличаване на цените; невъзможността обекта да бъде въведен в експлоатация е по независещи от ответниците причини и се дължи на невъзможност за присъединяване на строежа към разпределителната електрическа мрежа поради неприложена улична регулация в района.

4

Установява се, че с нотариален акт № 189/ 30.07.2020 г., т.І, рег.№ 2392, н.д.№ 139/ 2020 г. на нотариус рег.№ *, Н. А. Б., Ж. М. М., Т. А. Д. – Я. и К. Е.

Я., като собственици на имот с идентификатор *.*.*, находящ се в гр. С., вилна зона „*“, втора част, местност „*“, с адрес на имота – гр. С., район „*“, ул. „*“ № *, учредили на „Юро строй“ ЕООД право на строеж за построяване на жилищна сграда и изгребна яма със застроена площ от 226 кв.м. и РЗП от 750 кв.м., като учредителите запазили за себе си правото на строеж върху индивидуални обекти в сградата. Приемателят „Юро строй“ ЕООД поел задължение да построи за учредителите обектите във вид и степен на завършеност, уговорена в сключения предварителен договор от 22.01.2020 г.

Строителството следвало да бъде реализирано в срок от 20 месеца от датата на подписване на нотариалния акт, а за неуредените в нотариалния акт въпроси било уговорено да важат клаузите на подписания между страните предварителен договор от 22.01.2020 г. и всички анекси към него.

Предварителния договор от 22.01.2020 г. е сключен между ищците Н. А.

Б., Ж. М. М. и Т. А. Д. – Я. /ищецът К. Е. Я. не е страна по този договор/, като учредители и „Юропиян трейд хаус“ ЕООД /понастоящем с променено наименование „Юро строй“ ООД/. В чл.14 т.5 от договора е посочено, че предприемачът – инвеститор се задължава да извърши изцяло строежа на сградата и да представи на учредителите за подпис акт образец 15 в срок не по-дълъг от 24 месеца от подписването на договора, т.е. до 22.01.2022 г. В чл.28 ал.2 от договора е посочено, че на учредителите се следва общо неустойка за забава в размер на 200 евро за всеки ден забава за изпълнение на което и да е от задълженията на предприемача – строител, но не повече от 100 000 евро. В чл.35 от договора е посочено, че инфлационните, дефлационните или други изменения на цените не могат да бъдат причина за изменение на договора, а в чл.33 ал.4 от договора едноличният собственик на капитала на предприемача – инвеститор Н. Т. е поел задължение да отговаря солидарно с дружеството пред учредителите за всички парични задължения към последните, представляващи неустойки или обезщетения.

Акт - образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа на сградата по нотариалния акт е съставен на 03.04.2023 г. Не се спори, че сградата не е въведена в експлоатация до 30.06.2023 г.

Предвид изложеното ищците доказват по предявените главни искове 5 срещу – ответника юридическо лице фактите, пораждащи спорното право. Те и въпросния ответник са страни по договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 189, т.І, рег.№ 2392, н.д.№ 139/ 2020 г. на нотариус рег.№ *, по който ищците имали качеството на учредители, а ответникът „Юро строй“ ЕООД – на приемател. Приемателят се задължил да изгради в имота на учредителите сграда по одобрен проект за срок от 20 месеца от датата на подписване на нотариалния акт – до 31.03.2022 г. До 30.06.2023 г. това задължение не било изпълнено – забава от 456 дни.

Нотариалният акт препраща към клаузите на предварителен договор от 22.01.2020 г., който в чл.28 ал.2 предвижда, в случай че предприемачът – строител изпадне в забава при изпълнение на задълженията си относно който и да е от сроковете, той следвало да заплати на учредителите неустойка от 200 евро за всеки ден забава, но не повече от 100 000 евро. Съобразно срока на забавата, дължимата на всеки от учредителите неустойка възлиза на 22 800 евро.