Определение № 825 от 09.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 825 гр. София, 09.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение №249/02.06.2025г. по НЧД № 265/2025г., Окръжен съд Враца е потвърдил постановление на ОП – Враца от 15.04.2015г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 464/2024г. по описа на РУ – Бяла Слатина, пр. пр. 1649/2024г. по описа на ОП – Враца.

Срещу определението на ОС – Враца е постъпила жалба от М. А. М. и М. А. М., чрез адв. В. Б. от САК. С нея се иска да бъде отменено атакуваното определение и постановлението на ОП – Враца, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № № 464/2024г. по описа на РУ – Бяла Слатина, пр. пр. 1649/2024г. по описа на ОП – Враца и да се върне делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е взел отношение по релевираните възражения срещу постановлението на прокурора при ОП – Враца, а именно – че прокурорът не е коментирал показанията на свидетеля И. М., М. М., М. П. и Г.

Г. във връзка с възприетите от тях наранявания на пострадалия А. И. в областта на носа и челото; че не е изяснен механизмът на получаване на симетричните охлузвания по коленете на пострадалия; че не е изследвано дали падането на пострадалия е от седнало положение или от изправено, както и причината за това, че дрехите му са били мокри. Жалбоподателите считат, че по делото следва да бъдат издирени и разпитани в качеството на свидетелите лекарите от болница „Сърце и мозък“, които са направили ренгенографското изследване и са изразили становище, че нараняванията по главата на пострадалия е възможно да не са от падане.

Софийски апелативен съд, като се запозна с жалбата и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано Л., съобразно 1 нормата на чл.243, ал.7 от НПК, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК на ********г. от разследващ полицай при РУ – Бяла Слатина срещу неизвестен извършител за това, че на 30/31.08.2024г. в с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, в къща, намираща се на ул. *** № 5, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина на А. М. И., на 45 години от с. ***, вследствие на което на ********г. починал в болница „Сърце и мозък“, гр. Плевен – престъпление по чл.124 от НК. С постановление от 15.04.2025г. на прокурор при ОП – Враца наказателното преследване по ДП № 464/2024г. по описа РУ – Бяла Слатина, пр. пр. 1649/2024г. по описа на ОП – Враца, е прекратено поради липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер.

Жалбоподателите са атакували постановлението на ОП – Враца, в резултат на което е било образувано ЧНД № 265/2025г., което е приключило с определение на ОС – Враца от 02.06.2025г., потвърждаващо постановлението на ОП – Враца от 15.04.2015г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 464/2024г. по описа на РУ – Бяла Слатина, пр. пр. 1649/2024г. по описа на ОП – Враца.

Приетата в определението от 02.06.2025г. на ОС – Враца фактическа обстановка се споделя и от въззивния състав, тъй като е базирана на правилен и обективен анализ на събраните по делото доказателства. А тя е следната:

Пострадалият А. М. И. живеел в с. ***, обл. *** на семейни начала със свидетелката И. И. М., като двамата имат син – свидетелят М. А. М. и дъщеря – свидетелката М. А. М.. Пострадалият бил международен шофьор, като пътувал из цяла Европа.

На 30.08.2024г. около 22:30 ч. той се прибрал от път и отишъл на гости в къщата на негов съсед – К. Ц. Ц. /починал/.

На площадката пред входа на къщата били разположени маса и две пейки, като едната пейка /без облегалка/ била разположена до стената, а от другата /с облегалка/ – на отсрещната страна на масата към двора. На пейката откъм стената на къщата седели свидетелите А. Ц., Г. Г. и К. Ц., на другата пейка – свидетелката В. Р. и пострадалия, а на стол до входа на къщата – свидетеля Ц. Ц.. Не след дълго, свидетелките А. Ц. и В. Р. се прибрали да си лягат.

Свидетелката И. М. разбрала, че мъжът й се е върнал от път и около 23:00 ч. също отишла в дома на К. Ц.. Там били А. И., К. Ц., свидетелят Ц. К.

Ц. (син на К. Ц.) и свидетеля Г. Г. (баща на В. Р.). Те седели около масата на входа на къщата, навън на двора и пиели водка.

Около 02:00 ч. свидетелката М. решила да се прибере, но пострадалият И. отказал да си тръгне с нея. Там той останал със свидетеля Г. Г. и съседа им К. Ц.. След известно време на свидетелят Г. му се доспало и се прибрал в къщата на К. Ц., при което оставил пострадалия и Ц. навън. К. Ц. отишъл до тоалетната, която се намирала в двора на къщата и оставил А. И. сам на 2 масата. Когато се върнал, го намерил паднал на земята.

Около 02:36 ч. К. Ц. се обадил в дома на свидетелката М., за да извика помощ, като съобщил, че пострадалият бил паднал. Веднага се отзовали свидетелите М. П. /майка на пострадалия/, М. М. /син на пострадалия/ и И. М..

Когато отишли при съседите, видели, че И. лежи на земята по гръб в безпомощно състояние. Краката му били на второто стъпало, от общо три, а тялото му на циментовата площадка. Свидетеля М. М., който се приближил до баща си, му казал да си тръгва. Пострадалият обаче не реагирал. Свидетелят М. видял, че на челото на И. имало малко кръв, както и лека цепнатина отпред на носа, откъдето също се стичала кръв. Междувременно на място пристигнали и свидетелите Т. А. и М. М. (дъщеря на пострадалия).

Свидетелката М. опитала да потърси помощ на спешния телефон 112, но не успяла да се свърже.

Пострадалият И. дошъл в съзнание и с помощта на свидетеля М. бил преместен да легне на одеяло на тревата на двора на К. Ц., като останал така около два часа.

Около 05:00ч. пострадалият успял да се изправи и се прибрал в дома си.

Той продължил да се оплаква от силно главоболие и не обяснил какво се е случило в двора на К. Ц.. Близките му отново позвънели на спешния телефон 112 за изпращане на медицински екип. На място пристигнала и линейка, като след извършения преглед на място лекарите поискали да транспортират И. до Бърза помощ в гр. Бяла Слатина, но той отказал да бъде закаран в болница и медицинският екип си тръгнал. Малко след това обаче И. повърнал и казал, че много го боли главата и му е лошо. Близките му решили да го заведат до Бърза помощ в гр. Бяла Слатина, откъдето бил транспортиран до болницата в гр. Враца с линейка. Там констатирали, че състоянието на пострадалия И. е сериозно и че е с опасност за живота, поради което бил откаран в болница „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, където на ********г. починал.

Според заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп, при огледа, аутопсията и лабораторните изследване на трупа на А. М. И. е установена черепно-мозъчна травма: субдурален хематом в дясно, двустранен субарахноиден хеманом, мозъчно размекчение в дясно челно /слепоочно с асиметрия на хемисферите, фрактури на черепните кости, кръвонасядане на меките черепни обвивки в ляво, мозъчен оток, петнисти охлузвания по предната повърхност на двете колене. Установени са съпътстващи заболявания/ състояния – дифузна алвеоларна увреда на белите дробове с белези близки до ексудативна към пролиферативна фаза и картина сходна с/близка до тази при слесена вирусна и бактериална инфекция, хроничен панкреатит, чернодробна цироза. Експертизата е заключила, че смъртта на И. е настъпила по механизма на дихателната и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от черепно-мозъчна травма и усложненията й в контекста на съпътстващите заболявания.

Назначена е и съдебно-медицинска експертиза по документи и материали, от чието заключение е видно, че механизмът на получаване на констатираните увреждания е падане на плоскост от височина на собствен 3 ръст, за което се съди от кръвонасядането на меките черепни обвивки в ляво, фрактурите на черепните кости и изразеното увреждане на главния мозък в областта на противоудара /вдясно/, симетричните охлузвания на двете колене /с давност, отговаряща на описания инцидент/ и липсата на други травматични увреждания, говорещи за борба или упражнено насилие над И..

Уточнено е, че важна особеност на уврежданията на главния мозък и на неговите обвивки при падане върху плоскост е по-големия обем на уврежданията в областта на противоудара, отколкото в мястото на удара в плоскостта, като в тази група се отнасят падания върху плоскостта, на която се намира човекът, резултат от спъване, плъзгане, залитане и др. Отбелязано е, че предразполагащи фактори за получаването на уврежданията са употребата на алкохол непосредствено преди инцидента, данните за налична чернодробна цироза и хроничен панкреатит и установената краниолиза /изтъняване на черепа/ при И.. При извършената аутопсия е констатирано, че черепът на пострадалия е с дебелина 1-3мм в различните му зони, при норма 7-8 мм при мъжете.

При аутопсията вещото лице не е установил увреждания, които не могат да бъдат обяснени с механизма на падане от собствен ръст или такива говорещи за упражнено външно насилие.

Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава съществено от изложена в атакуваното определение и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но я допълва със съществени детайли, от значение за изясняване на спорните въпроси, поставени от жалбоподателите.

Основателно ОС – Враца е приел, че прокурорското постановление е издадено въз основа на анализа на всички доказателства, събрани в хода на разследването и в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Въпреки че в атакуваното определение и в акта на държавното обвинение не е направен обстоен анализ на доказателствените източници, въззивната инстанция намира, че изводът за липсата на извършено престъпление от общ характер е правилен, поради следните съображения:

За да бъде съставомерно престъплението по чл.124, ал.1 от НК, от обективна страна законодателят е предвидил, че изпълнителното деяние следва да разкрива признаците на умишлено /с пряк или евентуален умисъл/ причиняване, чрез действие или бездействие, на някаква телесна повреда на пострадалото Л., която е пряко целена от извършителя, поради което и извършените от него действия или бездействия, следват пряко тази престъпна цел. Съответно по отношение на последващия - втори престъпен резултат, деецът следва да е действал непредпазливо (самонадеяно или по небрежност).

Между двата съставомерни резултата трябва да е наЛ. причинно-следствена връзка, а именно – че телесната повреда е причината за настъпването на конкретни отрицателни процеси и усложнения в здравословното състояние на пострадалия, в резултат на които впоследствие е настъпила смъртта му. В този смисъл, доказателствата по делото от една страна трябва да съдържат данни за действия и/или бездействия на дееца, насочени към умишлено засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия, а от друга – данни, изключващи 4 намеренията му за настъпването на по-тежкия резултат (смъртта на пострадалия).

От събрания по делото доказателствен материал, въззивната инстанция не констатира наличието на данни за действия и/или бездействия на друго Л./лица, които да се намират в пряка причинна връзка с получените телесни увреждания от пострадалия, а оттам и с настъпването на смъртта му. В показанията си, разпитаните на досъдебното производство свидетели са единодушни и категорични, че пострадалият А. И. не е бил в конфликт със съседа си К. Ц. и неговото семейство, дори напротив – били са в много добри съседски отношения и често си гостували. В показанията на свидетелите Ц., Р., Ц., Г. и М. не се съдържат данни по време на процесната вечер да е имало пререкания, отправяне на обиди или заплахи за физическа саморазправа с И..