Решение № 5387 от 03.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5387 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100502657 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 13347 от 23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 36241/2022 г., по описа на СРС, ГО, 140-ти състав, е отхвърлен предявения от И. М. Й. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване по отношение на ответника, че И. М. Й. не дължи на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, сумата от 1873,40 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане, 328,70 лв. - договорна лихва за периода от 10.09.2008 г. до 08.06.2009 г„ 644,81 лв. - мораторна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 02.09.2011 г„ 156,94 лв. - разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.12.2011 г. по гр.д. № 42913/2011 г. по описа на СРС, 51 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело № 2272/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М..

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 100, 00 лв., представялваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца И. М. Й., чрез пълномощника му – адв. И.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи още, че съдът неправилно е приел, че вземането на ответника по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като след 25.04.2017 г. не са били извършени изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността. Изтъква, че противно на възприетото от СРС давността не се прекъсва, когато изпълнителните действия не са довели до реален 1 запор, както и в случаите, когато не е съставен и връчен протокол за опис на длъжника и същия не е уведомен надлежно. Поддържа, че в конкретния случай не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на 5 години от датата на влизане в сила на съдебния акт, по което е издаден изпълнителния лист. Моли решението да бъде отменено, а предявения иск уважен. Претендират разноски.

Въззиваемият ответник – „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като страната е освободена от заплащане на държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

От представеното копие от изпълнително дело № 20128410402272 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че същото е образувано на 14.02.2012 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, фактологично както следва: на 14.02.2012 г. е насрочено извършването на опис на движими вещи на длъжника, на 21.02.2012 г. е наложен запор върху вземания по банковите сметки на длъжника, на 03.01.2014 г. е насрочено извършването на опис на движими вещи на длъжника, с молба от 24.08.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, тъй като с договор за цесия е придобил вземанията, предмет на изпълнителното дело, на 09.11.2015 г. е подадена молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, на 10.03.2016 г. е подадена молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, на 19.05.2016 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, на 25.04.2017 г. е наложен запор на вземания по банкова сметка на длъжника, с молба от 01.08.2017 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, на 03.10.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, на 04.07.2018 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, с молба от 2

13.08.2019 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия - насрочване на описа на движими вещи на длъжника и извършването на публична продан, с молба от 11.06.2020 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия - насрочване на описа на движими вещи на длъжника и извършването на публична продан, с молба от 03.09.2021 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия - насрочване на описа на движими вещи на длъжника и извършването на публична продан.

Предвид оплакванията в жалбата следва да се посочи, че съгласно задължителното органите на съдебната и изпълнителната власт тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., прието след постановяване на обжалваното решение, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/ 1980 г. Ето защо давността за процесните вземания е спряла на 14.02.2012г. с образуването на изпълнително дело № 20128410402272 по описа на ЧСИ Н.М., като моментът, от който е започнала да тече нова пет годишна давност е 26.06.2015г.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължителни указания за органите на съдебна власт, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Ето защо искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, както е в случая, е винаги пет години. В конкретния случай от приложеното копие изпълнително дело № 20128410402272 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че че последното изпълнително действие, извършено преди завеждане на исковата молба и което е прекъснало давността е било извършено на 03.09.2021 г., когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия – запор върху банкови сметки на ищеца, както и насрочване на описа на движими вещи на длъжника и извършването на публична продан. От този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която дори и към момента на приключване на устните съзтезания пред въззивната инстанция на 05.04.2024 г. не е изтекла, още повече с обезпечителна заповед от 28.09.2022 г. изпълнително производство е било спряно. Следва да се отбележи, че противно на поддържано в жалбата СРС е съобразил задължителните за органите на съдебна власт указания по прилагане на закона изложени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което „…Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива 3 на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н..“.

Ето защо вземането на ответника не е погасено по давност, а иска на ищеца е неоснователен.

Доколкото други конкретни оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК и с оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, съвпада с този на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.

273 ГПК въззивницата – ищец следва да бъде осъдена да заплати в полза на въззиваемия – ответник сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13347 от 23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 36241/2022 г., по описа на СРС, I ГО, 140-ти състав.

ОСЪЖДА И. М. Й., ЕГН **********, да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. гр. София, бул. ***** *******, Бизнес център „********* сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4