Решение № 154 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от Даниела Събчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265300600369 по описа за 2026 година Производството е по реда гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител К. Б. Б., депозирана чрез повереника му адв.В. М. срещу присъда № 119 о т 09.06.2025г., постановена по НЧХД № 2900/2024г. по описа на Пловдивски районен съд. С присъдата на районния съд подс.Г. К. К. е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което е бил оправдан.

С въззивната жалба присъдата се атакува с твърдения за противоречието й на закона и на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изтъква се, че статията е била написана по направените пред *** твърдения от страна на подсъдимия К.. Сочи се, че клеветническите твърдения са били категорично опровергани от приложените по делото доказателства. Излага се анализ на същите. Твърди се, че клеветата е нанесла сериозни вреди за здравето и доброто име на тъжителя като личност, както и е засегнала утвърдения му бизнес. Описва се спорът между подсъдимия и частния тъжител, като се правят твърдения за по- ранни нарушения, извършени от 1 самия частен тъжител, за които той си е поел отговорността, а не е търсил начини да я избегне. Изтъква се, че присъдата е несправедлива и ще има негативен ефект, а не възпиращ и превантивен по отношение на бъдещи прояви както от подсъдимия така и от неограничен гръг лица. Иска се присъдата да бъде отменена като подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание предвидено в закона. Претендират се разноски.

Постъпило е и допълнение към жалбата, в което се твърди, че мотивите на пръвостепенният съд са противоречиви, съдържат неверни твърдения и не съответстват на събраните по делото доказателства. Изтъква се съдебната практика относно разбирането й за престъплението клевета, като се твърди такава да представляват твърденията „земята и обектът на К. Б. са придобити по незаконен начин, ощетявайки държавата със стотици хиляди левове“.

Възразява се, че първостепенният съд е признал в мотивите си, че това твърдение не е истина, тъй като тъжителят е придобил имотите си по предвидената в закона процедура, като се оспорва становището на първостепенният съд, че няма умисъл у дееца за клевета, а изреченото представлява единствено оценъчно твърдение. Възразява се още, че ако подсъдимият е бил добросъвестен той е щял да провери обстоятелствата които твърди. Въпреки това той е посочил в статията обстоятелства, които се опровергават от документи, като статията с тези твърдения е била прочетена над 50000 пъти по данни от сайта, в който е публикувана. Твърди се, че съдът не е вникнал в същността на спора между двете страни и ако това бе сторено би се установило, че има пряк умисъл на клеветите, изречени и разпространени в медийното пространство от Г. К. като акт на отмъщение, а не с цел защита. Възразява се срещу подхода на пръвостепенния съд да приеме с доверие показанията на свидетели, които не са съседи, но и не са и очевидци, като са игнорирани показанията на съседите очевидците. Възразява се и че мотивите на пръвостепенният съд са изготвени седем месеца след постановяване на присъдата.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

2 в

Частният тъжител Б. и подс. К. стопанисвали съседни търговски обекти, намиращи се на бул. Шести септември в гр. Пловдив, като двамата били във влошени отношения, дължащо се на възнивалите през годините конфликти между тях по различни поводи. Във времето били подавани многобройни сигнали от стана на частния тъжител Б. срещу дейността на подс. К., при което последният решил да се свърже с журналист за да разкаже впечатленията си.

Подс.К. се свързал с журналист от „***“ – свид. Г.Т. и двамата се срещнали в заведението на подсъдимия. На срещата присъствали о щ е майката на подсъдимия - свид. К.а, както и баща му . Всички те разговаряли с ***, но найвече разговорът бил воден можду подсъдимия и свид.Т. пред когото подсъдимият изложил своите впечатления за дейността и действията на частния тъжител Б.. Въз основа на проведения разговор, свид. Т. от своя страна на 18.04.2024г. публикувал в електронния сайт на „***“ статия, озаглавена „Война между конкурентни заведения в Пловдив, намесиха в нея и шеф на ***“, с подзаглавие „Г. К. обвинява К. Б., че иска да го унищожи – тормозил и жителите в района.“. В статията било посочено, че по думите на подс. К., от момента на появата на заведението на ч.т. Б., същият всячески се стремял да "показва мускули", парадирайки с връзки на много нива и създавайки проблеми. Посочено било, че подс. К. в последните 2 месеца имал над 40 проверки, които се осъществявали, по негови думи, с "любезното" съдействие на семейство Б.и - К., *** му, *** М. и *** й М.Б., който бил шеф на Агенция "***" и който в момента бил и основното оръжие на Б.и, както и че те били напълно способни на всякакви действия, за да постигнат целите си.

В статията било посочено и че по думите на подс. К., земята и обектът на ч.т.

К. Б. били придобити по незаконен начин, ощетявайки държавата със стотици хиляди левове. В статията се сочило още, че според подс. К. семейство Б.и постоянно всявали страх сред съседите, парадирайки със скъпи автомобили и демонстрирайки, че законите за тях не важат. След публикуването й, статията станала достояние на частният тъжител Б., както и на неговите близки, роднини и съседи- свидетелите М. Б.а, М. Б.а, Т., С. и Д. .

Тази фактическа обстановка първостепенният съд установил въз основа на правилен и обоснован доказателствен анализ, извършен спрямо събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.

Б.а, М. Б.а, С. Т., Г. Т., Г. Й., М. К.а- ***, Н. С., Д. Д., Р. К.., М. Х., обясненията на подсъдимия К., както и спрямо писмените доказателствени средства3 статия, чието съдържание се установява от съставения от нотариус констативен протокол рег.№2706/15.05.2024г и множество приложени по делото документи, издадени от Община Пловдив и район *** към Община Пловдив, изясняващи обстоятелства около стопанисването и придобиването на имоти от частния тъжител.

Извършеният доказателствен анализ от първостепенния съд е подробен и обоснован, при спазване на основните принципи на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК. Съдът не е пренебрегнал нито едно от събраните по делото доказателства. Извършеният доказателствен анализ се възприема изцяло от настоящия съд и тъй като е изчерпателен към него няма и какво друго да бъде добавено.

Не може да се сподели становището на защитата за това, че мотивите на първостепенният съд са едностранчиви, непълни и игнорират без основание и без анализ факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. При запознаване на съдебният състав с мотивите на районния съд и доказателствата по делото всъщност бе установено точно обратното. В мотивите на съда е направен подборен и обстоятен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, аргументирани са въз основа на тях подборни и обосновани правни изводи, съответни на разбиранията в правната теория и в установената съдебна практика.

Установено е в правната теория и съдебната практика, че с частната тъжба при наказателните дела от частен характер се очертава фактическото обвинение срещу конкретно лице. В настоящия случай е била депозирана пред първостепенния съд частна тъжба, в която е посочено, че в медията „***“ е била публикувата на 18.04.2024г статия основана на клеветнически твърдения от страна на Г. К. К. направени на същата дата в гр.Пловдив. Заявено е било според тъжбата пред *** на медията, че „..земята и обектът на К. Б. са придобити по незаконен начин, ощетявайки държавата със стотици левове“.

Посочено е в тъжбата, че цялата статия съдържа обидни за частния тъжител, семейството му и бизнеса му квалификации, без да има конкретни факти за тях. Тъжбата е била оставена без движение от съдията-докладчик при първостепенния съд като е даден срок и указания за изправяне на непълнотите в нея. Допълнението е постъпило в шестмесечният срок за подаване на частна тъжба. Видно от същото изразите, които са инкриминирани чрез посочването 4 им от страна на частния тъжител, са:

"земята и обектът на К. Б. са придобити по незаконен начин, ощетявайки държавата със стотици хиляди левове",

"всячески се стреми да "показва мускули", парадирайки с връзки на много нива и създавайки проблеми",

"Б.и използват всякакви връзки и влиятелни хора, за да го съсипят", "всички проверки се осъществяват с "любезното" съдействие на семейство Б.и - К., *** му, *** М. и *** й М.Б.", който е и настоящият шеф на Агенция "***",

"Именно Б. в момента е и основното оръжие на Б.и",

"тези хора са напълно способни на всякакви действия, за да постигнат целите си",

"семейство Б.и постоянно всяват страх сред съседите, парадирайки със скъпи автомобили и демонстрирайки, че законите за тях не важат" С разпореждане на съдията докладчик от 17.07.2024г., изложеното в частната тъжба и допълнението към нея е било квалифицирано като престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, представляващо разгласяване на тези, изброени по-горе, фрази, за които се твърди да представляват позорни обстоятелства. Съгласно така очертания предмет на доказване по делото е необходимо да се отговори на два основни за наказателния процес въпроси: изречени ли са били от страна на подсъдимия инкринимираните изрази, описани в тъжбата от частния тъжител и изпълват ли тези изрази съдържанието на престъплението клевета от обективна и субективна страна.

По отношение първия въпрос, касаещ авторството на Д.ието е правилен изводът на първостепенния съд, че същото се установява по несъмнен начин.

От съвкупния анализ на показанията на *** свид.Т., тези на свид.М. К.а, както и от обясненията на подсъдимият, включително и от текста на самата инкриминирана статия става ясно че интервюто е водено с подсъдимия. Макар и *** на подсъдимия да са се намесвали в разговора с отделни коментари, инкриминираните изрази посочени от *** в публикувания журналистически материал произхождат от подсъдимия и никое доказателство не оборва това.

Не се доказва единствено да е била изречена от него фразата "Б.и използват 5 всякакви връзки и влиятелни хора, за да го съсипят“, която не се сочи от свидетелите и не присъства в публикуваната статия. Последното се установява при преглед на приложената статия на хартиен носител, установена с констативен акт №140 от 15.05.2024г, приложен по делото към частната тъжба.

Няма спор, че подсъдимият се е срещнал с ***- свид.Т., че преимуществено именно той е разговарял с него, както и че *** от своя страна е цитирал в статията инкриминирани реплики като изречени от подсъдимия.

Макар да се доказва извършването на Д.ието по отношение на останалите реплики, от правна страна това Д.ие не изпълва признаците на престъплението, за което е било повдигнато обвинение с частната тъжба срещу подсъдимия. До този извод е достигнал и първостепенния съд и настоящият съдебен състав намира същия за правилен.

При преценка съставомерността на Д.ието следва да се имат предвид следните негови характеристики: Позорното обстоятелство следва да е твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на частния тъжител, който е от естеството си да накърни неговото добро име в обществото. Разгласените обстоятелства трябва да бъдат обективно позорни, което означава, че следва да са недостойни не според нечия лична преценка за това, а според обществените разбирания за етика и морал. Обективно позорни биха били такива изрази, които предизвикват еднозначна обществена негативна оценка, т.е. това са негативни изрази, които са такива сами по себе си с вложения от използващия ги смисъл, а не изрази, които се интрепретират като негативни според разбиранията и личните оценъчни категории на отделни лица или групи лица. Също така клеветническите изрази трябва да представляват по съдържанието си определени факти или твъдения за тях, които да са конкретизирани по смисъл и съдържание, по време, място и процес, за който се отнасят и които факти или твърдения следва да са неистински. Поради това изводите на един човек от прочетено, чуто или наблюдавано от него, аналогиите и внушенията с които си служи и мнението, което изразява не само не представляват клевета, но и не могат и не подлежат на доказване. Наложително е да се прави разграничение между факти и лични мнения, които съдържат преценка- така наречените в съдебната теория и практика оценъчни съждания, които са израз на свободата на мнение, гараннирано от законите на една правова държава.