Решение № 1310 от 18.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330108524 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против Е. Н. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл.

422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед от 04.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14281/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, за сумата от общо 369, 90 лв., формирана както следва: сумата от 49, 23 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и използвани услуги, предоставени за периода от 05.11.2018 г. до 04.01.2019 г. по Допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, сумата от 77, 46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 121, 95 лв., представляваща неустойка, определена като разликата между цената на устройство Nokia 5 Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена и сумата от 148, 26 лв., 1 представляваща стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от 05.11.2018 г. до 04.03.2019 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер ***** за предоставено мобилно устройство Nokia 5 Black, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2020 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че Е. Н. К. и „Теленор България“ ЕАД e сключено Допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** с избрана абонаментна програма „Total 30, 99 лв.“ с уговорен срок на действие на договора от 24 месеца. Твърди, че на същата дата между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено на изплащане мобилно устройство Nokia 5 Black, цената на което от 243, 57 лв. следвало да бъде заплатена на 23 месечни вноски в размер на 10, 59 лв. Твърди, че падежът на задължението по договора за лизинг е настъпил, като към настоящия момент не е върнато предоставеното лизингово устройство, въпреки липсата на плащане на задълженията за лизингови вноски. Твърди, че ответникът не изпълнил и задължението си за заплащане на цената на предоставените мобилни услуги в размер от 49, 23 лв. За посочените задължения били издадени фактури.

Поддържа, че тъй като ответникът не изпълнил задълженията си е начислена неустойка, която претендира. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Е. Н. К. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – адв. Е.С., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В приложеното към настоящото дело заповедно производство са приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при 2 разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство.

От Допълнително споразумение от 02.03.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на Е.К. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в договора по стандартен месечен абонамент от 30, 99 лв. на месец с предпочетен номер +*****, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма “Тотал 30, 99 с допълнителни 8 000 МВ” съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за абонаментни планове за частни лица. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

С договора е предвидено, че в случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина и инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му, потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора – до изтичане на уговорения срок, която не може да надвишава трикратния размер на стандартния месечен абонамент. В допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството – в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на 3 уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени услугите“.

Представен е договор за лизинг от 02.03.2018 г., по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилно устройство „Nokia 5 Black” за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 243, 57 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 10, 59 лв., при внасяне на първоначална лизингова вноска от 15 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.

1, ал. 3 ГПК е предивдено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 10, 59 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора.

В договора за лизинг е обективиран погасителен план с установен падеж на първата вноска на 02.04.2018 г. и падеж на последната вноска на 02.02.2020 г.

Договорът за лизинг е сключен при отнапред установени от страните Общи условия, които носят подписа на лизингополучателя, поради което последните са приети писмено от страна на длъжника. С клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ е установено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и при забава в заплащанията на задълженията.

В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи от страната, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страната, сочена като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и 4 месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по Допълнително споразумение от 02.03.2018 г.

Процесният договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.

Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало 5 действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.

Досежно възникналото между страните правоотношение следва да се прилагат условията, установени в Допълнителното споразумение, неразделна част от договора за мобилни услуги, доколкото се претендира цената на предоставените мобилни услуги, след влизане в сила на условията по допълнителното споразумение.

Страните са уговорили в чл. 26 от Раздел V “Заплащане на услугите” от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.

Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните услуги.

Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца обстоятелства.

По фактура № 7281724269/05.12.2018 г. е начислено задължение за месечна абонаментна такса от 23, 75 лв. с ДДС за периода от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., от което ищецът претендира сумата от 3, 35 лв., поради извършено частично плащане в размер от 20, 40 лв. от страна на длъжника, в който смисъл са твърденията на ищеца, посочени в исковата молба. Във фактура № 7282989026/05.01.2019 г. е обективирано задължение за месечни абонаментни такси в размер от 31, 88 лв. с ДДС за абонаментна такса и задължения за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги за сумата от 13, 99 лв. с ДДС за периода от 05.12.2018 г. до 04.01.2019 г.