Решение № 4714 от 27.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4714 гр. Варна, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110102918 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. А., с ЕГН **********, като законен представител на П. П. Т., с ЕГН ********** и двете от гр. В. срещу П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. Р., с която е предявен иск с правно основание чл.150 от СК с петитум да бъде изменен размерът на издръжката, която П. Т.

П., ЕГН ********** е осъден да заплаща на детето П. П. Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител като бъде увеличен от 80.00 лева на 250.00 лева, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.

С писмена молба ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от 305,00 лв.

В исковата молба се излага, че от съвместното съжителство с ответника и майката С. А. имат родено дете П. П. Т., родена на 05.05.2009 г. с ЕГН **********.

Поради неразбирателство в началото на 2012 г. родителите се разделили, като от тогава досега детето живее при майката, като само тя полага грижи за неговото отглеждане и възпитание.

С решение №276 от 11.09.2013г. по гр. д. №691/2013г. по описа на Районен съд Разград, ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето П. П. Т. с ЕГН ********** в размер на 80.00 лева, считано от влизане на решението в сила 29.04.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.

Излага, че към днешна дата сумата е крайно недостатъчна за покриване на разходите за издръжката и отглеждането на детето, но с бащата не могат да постигнат съгласие за това. Същият трайно се е дезинтересирал от своето дете, не участва 1 активно в неговото отглеждане и възпитание, не изплаща издръжка, не взема детето в определения му режим на лични отношения. Бащата не дава допълнителни средства, нито подаръци на детето.

Сочи, че от постановяване на решението до настоящия момент е изминал период от време, през който са се увеличили разходите за отглеждане и възпитание на детето. Детето П. е ученичка в 9-ти клас, а започването на учебната година е съпроводено с увеличаване на средствата, необходими за задоволяване на нейните потребности и нужди като -закупуване на облекло, униформи, храна, лекарства, учебници, помагала и други училищни пособия, заплащане на училищни такси, посещения на разни мероприятия, извънкласни дейности, екскурзии и т.н. Именно поради липсата на достатъчно финансови средства към настоящия момент майката не може да отделя достатъчно средства месечно, за да запише П. на нужните извънкласни дейности, които детето желае да посещава, а това е безкрайно разочароващо за нея. Не може също да я запише и на други тренировки или така желаните народни танци.

Счита, че невъзможността детето да посещава повече училищни и културни мероприятия се отразява изключително негативно върху съзнанието и крехката й психика, тъй като това я кара да се чувства „по-различна“ от останалите. Всички нейни съученици и връстници посещават такива мероприятия, а майката няма финансовата възможност сама да поеме тези непосилни за нея разходи.

Само месечното изхранването на детето в училище е приблизително на обща стойност от 200 лева. На следващо място всяка година трябва да се закупува и училищна униформа, като за тази година майката е заплатила обща сума в размер 350 лева. Освен това предвид възрастта за всеки сезон трябва да осигурява на детето нужното облекло - якета, обувки и т.н.

Отделно от изброеното майката изплаща потребителски кредит, също и наем в размер на 450 лева месечно за апартамента, в който живеят с детето. Сама отглежда и възпитава детето си, родителите й починали и не може да разчита за финансова помощ на никого. Детето се разболява сравнително често, което налага посещението и закупуването на различни лекарства, добавки, пробиотици.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който признава предявения иск, включително до сумата на минималния размер на издръжката, съгласно чл.142, ал.2 СК в размер на 270,00 лв.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че С. Д. А., с ЕГН **********и П. Т. П., ЕГН ********** са родители на детето П. П. Т., с ЕГН **********, че с решение №276 от 11.09.2013г. по гр. д.

№691/2013г. по описа на Районен съд - Разград, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето П. П. Т. с ЕГН ********** в размер на 80.00 лева, считано от влизане на решението в сила - 29.04.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или просрочена вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Същото се потвърждава и от представеното Удостоверение за раждане на детето П. П. Т. и решение №276 от 11.09.2013г. по гр. д. №691/2013г. по описа на Районен съд – Разград.

Представен е договор за наем от 15.02.2024 г., сключен между Г. А. К. в 2 качеството му на наемодател и С. Д. А., в качеството на наемател, по силата на който е нает недвижим имот за живеене (с непосечен адрес и площ) срещу месечен наем в размер на 450,00 лв. за срок от 60 месеца, считано от 15.02.2024 г.

Съгласно справка от Агенция по вписванията К. П. К. и С. Г. Т. са дарили на П.

Т. П. 2/3 ид.ч. от Дворно място, находящо се в чертите на с. Р., парцел Х-234 от кв.22, с площ 1480 кв.м, ведно с построените в имота жилищна сграда, второстепенна сграда и подобрения. Към момента върху имота има наложена възбрана от ТД на НАП – Варна, с кредитор Районен съд – Разград.

Видно от Удостоверение за декларирани данни, издадено от ТД на НАП – Варна С. Д. А. получава месечен облагаем доход в размер на 1880,00 лв.

Представен е документ за регистрация на ответника в Бюро по труда, гр.

Свищов, считано от 10.04.2025 г.

Съгласно удостоверение за настоящ адрес, адресната регистрация на ответника е в с. Овча Могила, общ. Свищов.

Видно от справка от Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново, ответникът притежава лек автомобил Опел Вектра, считано от 2014 г. Същото е поставено под запор за продажба.

След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.150 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка на децата си дори, когато са лишени от родителски права – чл.134, т.1 СК. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Видно от представеното удостоверение за раждане на детето, същото е малолетно, като негови родители са съответно ищцата и ответникът.

При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Размерът на издръжката, дължима от бащата към момента е определен със съдебно решение влязло в законна сила на 25.09.2013 г. Безспорно от влизане в сила на предходното решение до предявяване на настоящия иск – 10.03.2025 г. е изминал период от време, през който нуждите на детето са се увеличили с оглед възрастта на детето и променената икономическа обстановка в страната. По делото не са представени доказателства за това, че детето посещава училище към момента, за здравословното му състояние или за каквито и да било други негови нужди извън 3 обичайните такива. Представения договор за наем е без предмет, поради което не може да бъде съобразен от съда. Бащата не реализира доходи към момента. Живее на село, където възможностите за престиране на труд и получаване на доходи над минималните за страната са занижени. От своя страна майката полага труд и получава месечно възнаграждение в нетен размер около 1500,00 лв.

Към момента минималната работна заплата е в размер на 1077 лв., съгласно Постановление № 359/23.10.2024 г. на Министерски съвет, като от 01.01.2026 г. съгласно с Постановление на Министерски съвет минималната работна заплата ще е в размер на 1213,00 лв. и съответно размерът на минималната издръжка от 01.01.2026 г. ще е в размер на 303,25 лв.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът не може да заключи, че детето има нужда от издръжка над законово определения минимум, нито че баща му има възможност да престира издържка в размер над минималния такъв. Поради това съдът намира, че искът следва да бъде уважен за предявения закръглен минимален размер от 305 лв., считано от 1.01.2026 г. с цел избягване на последващи спорове между страните и генериране на допълнителни разноски, които няма да са в интерес на детето.

На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 234,00 лв. по иска за издръжка с правно основание чл. 150 от СК, която сума следва да бъде заплатена от ответника по сметка на съда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски в размер на 600,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №276 от 11.09.2013г. по гр. д.

№691/2013г. по описа на Районен съд - Разград издръжка, дължима от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. Р. в полза на детето П. П. Т., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Д. А., с ЕГН **********, и двете адрес : гр. В., като я увеличава от 80,00 (осемдесет) лева на 305,00 (триста и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2025 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законното основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150, във вр. с чл. 143 от СК.

ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. Р. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от 234,00 (двеста тридесет и четири) лв., представляваща държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: с. Р. ДА ЗАПЛАТИ на детето П.

П. Т., с ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка С. Д. А., с ЕГН ********** и двете с адрес: гр. В. сумата от 600,00 (шестстотин) лв., представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОСТАНО ВЯ ВА предварително изпълнение

4 на решението, досежно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Присъдените суми в полза на РС-Варна могат да бъдат заплатени по сметка с IBAN: BG89FINV915031BGN0FPGK в „ПИБ”АД – клон Варна.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по сметка с IBAN: BG56UNCR96600077371916 в "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД.