Решение № 381 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. П., 13.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20205200500586 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №65 от 18.06.2020г. постановено по гр.д.№953/2019г. по описа на същия съд са отхвърлени предявените от Г. С. Н. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.“, № 50, ет. 2, ап.5 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул.

„П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на 1 347лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016г.-01.12.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 188лв„ дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г. Със същото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, е осъден Г. С. Н. ЕГН: ********** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца Г.

1

С. Н. от гр.П. чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК с доводи за порочност на акта като незаконосъобразен, неправилен и неаргументиран, постановен в противоречие със съдебната практика. Счита, че по делото е установено наличието на служебно правоотношение между страните, положения извънреден труд за исковия период в посочения размер, паричната равностойност на този нощен труд в размер на 1347лв., в каквато връзка било и заключението по съдебно-счетоводна експертиза. Не се споделя извода на съда за съотношението по приравняване на нощния труд с коефициент 1/единица/, а не с предвидения коефициент 1.143.Тълкува се нормата на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР, установяваща нормална продължителност на работното време за положен нощен труд в диапазона 22.00ч.-06.00ч. при сумирано отчитане на работното време, която норма имала защитна функция за служителя и за правото му да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през този времеви диапазон при забрана да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8ч. за всеки 24часов период. И че нормата изисква след всяка 24часова смяна на служителя да бъде осигурена 48часова почивка при средна продължителност на работното време за общия 72часов период без да се надвишава средно 8часа във времевия интервал от 22.00ч. до 06.00ч.Цитира се изричната препратка на чл.188 ал.2 от ЗМВР към КТ водеща до пР.гане на императивната норма на чл.140 ал.1 от КТ, която се определя като единствената разпоредба в трудовото законодателство съдържаща дефиниция за реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия интервал, като процесното време е времева рамка, в която полагания труд се счита за нощен, а реалната продължителност на положения от ищеца нощен труд не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ-нощен труд до 7часа, поради което няма как да бъде дерогирано действието на общата императивна норма на чл.140 от КТ. По отношение на алгоритъма за определяне размера и методиката за изчисляване на реално отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен с коефициент от 1.143 се поддържа, че в ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове, не се съдържа алгоритъм за изчисляването му.

Позовавайки се на чл.261 от КТ във връзка с чл.188 ал.2 от ЗМВР жалбоподателят сочи, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение уговорено от страните по ТПО, но не по-малко от размерите предвидени от 2

МС-НСОРЗ и законовата делегация в §2 от ЗР на НСОРЗ, като методиката за определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен извънреден труд получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд-8ч. при съобразяване с максимално допустимата продължителност на същия7часа /чл.140 ал.1 от КТ/,по силата на препращащата норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР, е чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Неправилно съдът отказал да приеме, че е налице празнота в правото като основание за пР.гане на НСОРЗ. Счита, че алгоритъм за преизчисляването на нощния труд в дневен не е даден и с наредбата от 07.01.2020г., поради което тази празнота следва да се запълни с методиката за преизчисляване съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ с оглед исковия период от време. По отношение преценката в коя част и в какъв размер действително положения нощен труд се явява извънреден жалбоподателя коментира нормата на чл.187 от ЗМВР като преизчисляването е за разликата между разрешените 7/седем/ часа за работа през нощта и за горницата до 8часа, чрез пР.гането на съответния коефициент. Навежда извода, че при обща продължителност на работното време за тримесечен период на сумирано изчисляване работното време, съответстваща на изискването за 7/седем/ часово работно време през нощта, пР.гането на коефициента би послужило за определяне на възнаграждението, равностойно на дневното.

Посочва, че в случая е налице превишение на продължителността от 7часа, определена на база 8-часово работно време през деня и нощта и че горницата следва да се заплати по правилата на заплащане на извънреден труд, както и че ползването на коефициента не създава привилегия за служителите на МВР.

Акцентира се на противоречие на съдебния акт на ТР №6 от 05.11.2013г. постановено по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, посочило недопустимост на възприемането на диференциран подход спрямо служители на МВР по отношение на техни права; че ЗДСл. има субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба на ЗМВР, като според чл.67 ал.3 от ЗДСл. минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерът на допълнителните възнаграждения по чл.7 т.1-т.5 и редът на получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Излага и примерна схема за държавните служители в звената на ГДИН към МП и работата им на същия сменен режим на дежурства, на които също се заплаща преизчислено с коефициент 1.143 3 парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането им в дневни с посочения коефициент 1.143. Заключава, че е предвиден еднакъв законов режим, на който се подчиняват две групи държавни служители от ГДИН и служителите по ЗМВР, с което е прокаран принципа за равенство, залегнал в Конституцията. Като последен довод жалбоподателя акцентира на несъобразяване на съдебния акт с правото и правната уредба на ЕС, формираща трудовите правоотношения –Директива 75/117ЕИО въвеждаща принципа за равно третиране на работниците и служителите и забрана за дискриминация по отношение на пР.гането на основните начала на трудовото право- за равен и равностоен труд-равна заплата. Препраща се и към чл.157 от ДФЕС, т.2, относно тълкуването какво следва да се разбира под заплащане, както и задължение на държавите членки да предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно заплащане на равен труд или за труд с равна стойност, като се акцентира на превес на нормите и принципите на правото на ЕС над нормите от националното законодателство, обвързващи решаващия съд и които не били съобразени от първоинстанционния съд постановил обжалваното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените искове. Претендира присъждане и на разноски по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ГДПБЗН-МВР чрез юрисконсулт С.. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Коментират се и се повтарят част от мотивите на съда във връзка с отхвърлената искова претенция на ищеца против дирекцията. Акцентира се, че е спорен момента дали следва да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗподзаконов нормативен акт по пР.гането на КТ, за служителите които полагат свой труд на смени, имащи статут по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Отговаря се на всички доводи развити в жалбата, като се акцентира, че през процесния период организацията на работата на държавните служители в МВР се уреждана с наредба на министъра на вътрешните работи № 8121з-776 от 29.07.2016г. касаеща реда за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която не допуска пР.гането на общите правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице непълнота на Наредбата на 4

Министъра на вътрешните работи, както и че правоотношенията по служба са уредени в специален закон -ЗМВР заради специфичния статут на служителите, като ищецът е работил при работна смяна от 24часа, а не 12часа и същата е определена от ЗМВР, а не от КТ /максимална продължителност на работното време от 12часа по КТ/, поради което счита, че е несъвместимо пР.гането на КТ и на НСОРЗ за служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР поради изключителност на техния статут и различността му от този по КТ. Поддържа се и довод за неприложимост на ТР №6 от 06.11.2013г- на ОСГТК на ВКС, доколкото се отнася за статут на държавни служители в МВР с полаган труд и със статут уреден по ЗДСл. Поддържа се, че липсва основание за приемане на неравностойно положение на тази група служители като се препраща към чл.48 ал.5 от КРБ и се поддържа, че нощният труд на ищеца е в рамките на 8часова продължителност, не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на заповед №8121-з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв на час. Счита, че разграниченията в ЗМВР на нощния и на извънреден труд кореспондират и с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11. 2003г. Препраща се и към доводите изложени от страната в отговора на исковата молба. Като последен аргумент се изтъква, че на ищеца са изплатени всички парични средства за извънреден труд и че последният не е доказал наличието на незаплатен такъв. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца Г. С. Н. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са искове с правно основание в чл.178 ал.1 т.3 във връзка с чл.187 ал.5 т.2 от Закона за МВР и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, с административен адрес-гр.С., ПК 1309, у.“П.“ №171 А, ищецът Г. С. Н., ЕГН********** от гр.П., ул.“Р.“ №50, ет.2, ап.6 твърди, че работи като пожарникар от 2015г. към Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Панагюрище, структурно подчинена към Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР /ГДПБЗН в МВР/, 5 имащ статут на държавен служител, като работата в системата на ГДПБЗН е организирана на смени от по 24часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12часа по предварително утвърдени графици за смените. През периода 01.12. 2016г. до 01.12.2019г. ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, които включват полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00ч. на следващия ден. Твърди, че през декември 2016г. е отработил около 60часа нощен труд, през 2017г.-около 612ч.,през 2018г.-566 часа, а през 2019г. и до 30.11.2019г. включително-434часа или общо през периода положил приблизително 1672часа нощен труд. Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време, е следвало да се изчисляла съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР-в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано на тримесечен период. Цитира се нормата на чл.187 ал.5 от ЗМВР според която работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на тримесен период за служители, работещи на смени. Счита, че в случая при работа служителя на 24- и 12часови смени, при сумирано изчисляване на работното време, отношенията следва да се уреждат съгласно чл.187 ал.5 и ал.6 от ЗМВР, предвиждаща компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служители на смени. Цитира се и разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР препращаща уредбата на работното време и неговото отчитане и компенсиране и други, да се определя с Наредба на Министъра ва вътрешните работи, като поддържа, че в случая приложение намира нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,предвиждаща преизчисляване на положение нощен труд. Твърди се, че процесния период са действали Наредба №8121з592 от 29.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., като в чл.3 ал.3 и от двете наредби било записано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч.-06.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8/осем/ часа за всеки 24 часов период, като и в двете наредби липсвала изрична правна норма, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен и че тази липса не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен. Според ищеца това представлява празнота в уредбата за реда и организацията и разпределянето на работното време и на неговото отчитане, за компенсирането на работата 6 извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Затова ищецът твърди, че при липсата на такава непълнота в специалната уредба, следвало субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент 1.143. Поддържа се, че непР.гането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. Счита, че заявената искова претенция е основателна тъй като за процесния период е съществувало действително служебно правоотношение, основното задължение на служителя да престира труд е изпълнено, като за процесния период е положен и извънреден труд, който не е заплатен от работодателя чрез извършване на преизчисляването му с коефициент 1.143. След пресмятания ищецът счита, че е положил 1672часа извънреден труд и след трансформация на нощния труд в дневен с коефициент от 1.143, изработените часове се увеличават на 1911часа и се получава разлика от 240часа, останали неизплатени, и предвид компенсацията на всеки извънреден час с основно възнаграждение, увеличено с 50% /чл.187 ал.6 от ЗМВР или компенсация на всеки час с 6лв,/ то задължението на работодателя било равно на 1440лв, като освен това последният дължал и лихва за забава след изтичане на срока за който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, като се претендира и лихва за забава уточнена с допълнителна молба от 04.05.2020г./л.125 / в размер на 220лв за периода -първо число на месеца следващ този, за който се дължи до момента на подаването на исковата молба-02.12.2019г. ведно със законната лихва върху главицата от подаването на исковата молба Моли да се осъди ответната Дирекция да заплати на ищеца Г. Н. сумата от 1440 представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г. ведно със законната лихва върху главницата както и лихва за забава в размер на 220лв за периода от датата на изпадане на работодателя в забава-от 01-во число на месеца, следващ този за който се дължи/ до момента на подаване на исковата молба 02.12.2019г. В последното съдебно заседание претенциите са изменени по размер съобразно експертното заключение като главницата е от 1347лв, а 7 искът за забава в размер на 188лв до 01.12.2019г./л.138/.