Решение № 180 от 15.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Благоевград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500220 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Ф. А., ЕГН **********, чрез адв. Р. О., срещу Решение № 239/19.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1110/2023 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което са уважени предявените от Ц. Г. Т. и Л. И. М. искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 5000 лева за всяка, ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и обсъди обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е установил пълно и всестранно фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. Фактическите констатации на районния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция и не се налага тяхното преповтаряне. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

1

Във връзка с конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Основният довод на въззивника е, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано, че именно неговото куче е нападнало и ухапало ищците, позовавайки се на липсата на преки очевидци и наличието на други кучета в района. Този довод е неоснователен.

Вярно е, че по делото липсват преки свидетели на самото нападение, освен пострадалите.

Съдебната практика, включително на ВКС, обаче, последователно приема, че установяването на релевантни факти може да стане и чрез съвкупност от косвени доказателства, когато те са свързани помежду си в логическа верига и водят до единствен и несъмнен извод. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е изградил своите изводи именно на такава верига от хармонично свързани косвени факти, а именно:

Показанията на св. А., която непосредствено след като е чула виковете за помощ, е видяла ищците ранени и кървящи, а в същото време е възприела кучето на ответника да обикаля свободно пред имота му. Данните от приложената по делото полицейска преписка, съдържаща писмените обяснения на самия ответник, в които той признава неизгодния за него факт, че на процесната дата кучето му се е било „изскубнало от синджира“. Това извънсъдебно признание има съществена доказателствена стойност. Заключенията на съдебномедицинските експертизи, които категорично установяват, че видът, характерът и разположението на раните по телата на ищците напълно съответстват на ухапване от куче.

Показанията на св. В., пред която ищцата М. впоследствие е разпознала кучето на ответника като причинител на увреждането.

Възражението, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелите А. и В. поради тяхната заинтересованост (имотни спорове и роднинска връзка), е неоснователно.

Съгласно чл. 172 от ГПК, показанията на такива свидетели се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото. В случая техните показания не са изолирани, а са подкрепени от обективни доказателства (медицински експертизи, писмените обяснения на ответника), което е дало основание на съда да ги кредитира.

Общото твърдение за наличие на други кучета в района не е подкрепено с конкретни доказателства и не е в състояние да разколебае изградената верига от косвени доказателства, сочещи към кучето на ответника.

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл. 50 от ЗЗД. Отговорността за вреди, причинени от животни, е обективна (безвиновна). За нейното ангажиране е необходимо да се установят кумулативно следните предпоставки: настъпила вреда, причиняването й от животно, което се намира под надзора на ответника, и причинна връзка между поведението на животното и вредата. Всички тези елементи са безспорно установени по делото. Вредоносният резултат е доказан чрез съдебномедицинските и съдебнопсихологичните експертизи. Установено е, че вредите са причинени от кучето на ответника.

Безспорно е, че животното се е намирало под неговия надзор, тъй като той е полагал грижи за него, отглеждайки го в имота си. Бездействието на ответника се изразява именно в това, че не е упражнил достатъчен контрол, в резултат на което животното е напуснало имота и е причинило инцидента.

Във въззивната жалба се въвеждат доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, които видели кучето, но не се скрили, а едната от тях взела пръчка, за да се защити. Тези доводи са изцяло неоснователни. Тежестта да докаже съпричиняване се носи от ответника, който твърди това обстоятелство. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват поведение на ищците, допринесло за увреждането. Действието на ищцата Т., която е взела пръчка, за да защити нападнатата си племенница, представлява естествена и адекватна защитна реакция, а не виновно поведение по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Не може да се вменява вина на пострадалите за това, че не са предприели други действия за избягване на нападението при внезапно възникналата опасна ситуация.

Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба, че е завишен размера на присъденото 2 от районния съд обезщетение. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите (съответно 79 и 62 години), както и изключително тежките психологически последици. От приетите съдебно-психологични експертизи се установява, че и двете ищци са развили посттравматично стресово разстройство, което се изразява в постоянен страх, тревожност, кошмари, социално оттегляне и значителна промяна в качеството им на живот.

При тези данни, присъденият размер от по 5000 лева за всяка от ищците е напълно съответен на претърпените вреди и отговаря на критерия за справедливост, залегнал в закона, както и на трайно установената съдебна практика по сходни казуси. Районният съд правилно е отбелязал, че справедливият размер на обезщетението дори би бил по-висок, но е бил ограничен от размера на исковата претенция, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

С оглед на изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемите, адв. П. Н., направените разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като на въззиваемите е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката. Съдът определя същото в размер на 1000 евро общо за двете въззиваеми, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239 от 19.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1110/2023 г. по описа на Районен съд – Сандански, с присъединено към него гр.д. № 1111/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА А. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Сандански, ул. „***“, № 106, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Н. от Адвокатска колегия – Благоевград, с личен адвокатски № 1600024327, с адрес на кантората гр. Благоевград, ул. „***“, № 6, сумата от 1000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3