Решение № 366 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Н. Николов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100600461 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК.

С присъда от 25.06.2025 г., постановена по НЧХД № 14715/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение, 6-ти състав е признал подсъдимия В. Г. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал.

2 от НК, като на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

С обжалвания акт подс. В. Г. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 397 лева.

Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и писмено допълнение към нея от подс. В. Г. Г., чрез адв. Н. – упълномощен защитник на последния. В жалбата и писменото допълнение към нея се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че присъдата на първата инстанция почивала на предположения, като от събраната доказателствена маса не се установявало по несъмнен начин подс. В. Г. Г. да е автор на инкриминираното деяние за което е признат за виновен от първоинстанционния съд.

Моли се обжалваният акт да бъде отменен и въззивният съд да оправдае подс. В. Г. Г. за престъплението за което е осъден от първоинстанционния съд.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 22.01.2026 г., въззивният съд по реда на 1 чл. 327 от НПК е решил, че за изясняването на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител Н. Б. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. Н. поддържа въззивната жалба, като счита, че обжалваната присъда е постановена единствено въз основа на показанията на частния тъжител, поради което същата била неправилна, незаконосъобразна и немотивирана.

Моли се съдебният акт да бъде отменен.

Подсъдимият В. Г. Г., редовно призован, не се явява.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 341 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. В. Г. Г., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр. София, кв.

******** Същият е българин, български гражданин, неосъждан.

Частният тъжител Н. Б. и подс. В. Г. са съседи в бл. ********“, гр.

София, като между тях съществувал спор относно владеенето на гараж № 11 към гореописаната жилищна сграда.

На 29.04.2023 г., около 21:30 часа, след като чул шум от рязане с машина (ъглошлайф), подс. Г. отишъл до гаражната клетка, намираща се пред вход А на бл. 259, в ж.к. „Гоце Делчев“, където заварили пострадалия Б. с юглошлайф в ръцете, като катинарът, който държал вратата на гаража заключена, бил срязан. Така между двамата възникнал спор, при който подс. Г. нанесъл удар с ръка по лицето на Н. Б., като му причинил суфузия /кръвонасядане/ в областта на горната устна вдясно.

Към 21:45 часа на 29.04.2023 г. на тел. 112 позвънил Н. Б. и съобщил, че между него и съседите му е възникнал спор относно владеенето на гараж и че лице на име Владо го е ударило.

На 30.04.2023 г., тъжителят посетил медицински кабинет, където след извършен преглед медицинското лице констатирало получените вследствие нанесения удар с ръка травматични увреждания по лицето на тъжителя Б..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Ж.Г.Г., М.М.Б., Г.И.М.-Б., от писмените доказателства – документи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за извършен на 30.04.2023г. н а Н. Й. Б. медицински преглед (лист за преглед и извлечение от амбулаторна книга от кабинет по Неврохирургия) , справка за съдимост на подс. Г., както и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински и съдебно2 технически експертизи.

Правилно първостепенният съд е кредитирал като обективни показанията на свидетелите Ж.Г.Г., М.М.Б. и Г.И.М.-Б..Чрез процесните гласни доказателствени средства в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти установяващи времето, мястото и механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалото лице.

Свидетелката Г.И.М.-Б., в показанията си възпроизвежда факти с доказателствено значение, изясняващи, че тъжителят Б. й се обадил по телефона, като й казал, че между него и подс. Г. е възникнал спор за гараж, при който последният го ударил с ръка по устата. Във въпросните гласни доказателствени средства се съдържат фактически твърдения, че свидетелката, след проведения с Б. телефонен разговор отишла на мястото, където били тъжителя и подсъдимия, като след пристигането на полицейските служители чула В. Г. да казва, че е ударил Б. с ръка по лицето.

Показанията на свидетелката Г.И.М.-Б., че подсъдимият е казал пред полицейските служители за нанесен от него на тъжителя удар се подкрепят от показанията на св. Ж. Г.- един от полицейските служители, изпратени на адреса-********“, след подаден сигнал до тел. 112.

От показанията на свидетеля Ж . Г. се изясняват приетите от фактическа страна фактически положения, че след като е пристигнал на адреса-********“,заварил подсъдимия В. Г. и тъжителя Б. да спорят относно собственост на гараж, като чул признанието за нанесенесен удар.

Обстоятелството, че мястото на инцидента е посетено от полицейски служители се изяснява и от показанията на св. М.М..

В подкрепа на приетото от въззивния съд за установено релевантно обстоятелство, че подсъдимият Г. е ударил Б., е изисканото и приложено по делото като вещественото доказателство-S D - R , съдържащо запис на разговор, проведен на тел.112 за спешни повиквания, на 29.04.2023г., в 21:43 часа, както и изготвената и приета от първата съдебна инстанция съдебнотехническа експертиза, изясняваща съдържанието на въпросния разговор.

Видът и механизмът на причиняване на приетото от съдебните инстанции телесно увреждане на тъжителя Б., се изяснява от назначената и приета от първата съдебна инстанция по реда на чл.282,ал.1 от НПК съдебномедицинска експертиза.

Вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза, е дало заключение, че на тъжителя е причинено нараняване- суфузия /кръвонасядане/, в областта на горната устна вдясно, което му е причинило болка, като наранявато е в резултат от удар с твърд тъп предмет и може да бъде причинено от нанасянето на удар с ръка.

Доказателствена обезпеченост за причиненото на тъжителя телесно увреждане са и документите, служебно изискани от първостепенния съд и представени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за извършен на 30.04.2023г.

3 на Н. Й. Б. медицински преглед.

Що се отнася до обясненията на подсъдимимия Г., то въззивният съдебен състав ги приема за достоверни в частта, в която последният твърди, че от балкона на жилището си чул рязане с флекс и отишъл при гаража, където заварил тъжителя Б. да държи в ръката си флекс, като между двамата възникнал спор.

Съдът кредитира обясненията на подс. Г. в тази им част, тъй като същите намират доказателствена подкрепа в обсъдената по-горе в мотивите доказателствена съвкупност.

Относно съдържащите се в обясненията на подс. Г. твърдения, че не е имало „шамари“, съдът намира същите за недостоверни, отново с оглед вече направения доказателствен анализ, като приема, че в тази им част обясненията на подсъдимия представляват единствено негова защитна версия.

Въззивният съд намира за необходимо, с оглед правилата на доказателственото право, възведени в чл.305,ал.3 от НПК , да обсъди твърденията на св. Ж.Г. и М.Б., съдържащи се в показанията им, че не са видели видими наранявания по лицето на тъжителя.

Липсата на видими наранявания непосредствено след нанесения от подсъдимия удар с ръка по лицето на тъжителя научно е обоснована от вещото лице-д-р Д.Н., който посочва, че видимите следи от причиненото травматично увреждане на Б. могат да се проявят между 20-30 минути до час след нанасянето на удара.

Относно показанията на свидетелите Г. Г. и Г.О. въззивният съд намира за правилни доказателствените изводи на първата съдебна инстанция да не ги постави в основата на своите доказателствени изводи, тъй като свидетелите не са възприели доказателствени факти, имащи значения за правилното изясняване на предмета на делото, очертан в тъжбата.

На базата на възприетите фактически обстоятелства, след обстоен анализ на събраните по делото доказателства , доказателствени средства и способи, и прецизно изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия с тъжбата, въззивният съд намира, че В. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,ал.2 от НК.

От обективна страна – на 29.04.2023 г., около 21:30 часа, в гр. София, ж.к. ********, подс. В. Г. ударил с ръка по лицето тъжителя Н. Б., вследствие на което му причинил кръвонасядане в областта на горната устна, вдясно.

Това травматично увреждане според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза е причинило болка, без разстройство на здравето, с оглед на което и в съответствие с чл. 130, ал. 2 от НК и дадените указания в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС, въпросното телесно увреждане следва да се квалифицира като лека телесна повреда, изразяващо се в болка, без разстройство на здравето.

4

Обосновано контролираният съд е приел, че е налице причинноследствена връзка между противоправното поведение на подс. В. Г. Г. и настъпилия съставомерен резултат – телесното увреждане на Н. Й. Б., получено от нанесения удар с ръка по лицето.

При установяване на субективната страна на деянието, контролната инстанция, като изходи от констатираните обективни дадености, напълно споделя извода на първостепенния съд, че подсъдимият от субективна страна е осъществил инкриминираната деятелност при условията на пряк умисъл.

Подс. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието синанесъл е удар по лицето на тъжителя Б., предвиждал е неговите общественоопасните последици, а именно, че въздействието върху пострадалия е такова, че би довело до причиняването на увреждане и същевременно пряко е целял настъпването на престъпния резултат.

По отношение на индивидуализацията на наказанието на подс. Г., въззивният съдебен състав намира следното:

Съставът на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК предвижда при условията на алтернативност наказанията :„лишаване от свобода“ за срок до шест месеца, „пробация“ или наказание „глоба“ от сто до триста лева.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е освободил от наказателна отговорност подс. Г., като приема, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК – за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок по-малко от три години, подсъдимият не е осъждан за извършени престъпления от общ характер, от престъплението не са настъпили имуществени вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, наличието на които изключва приложението на този текст.

Контролната съдебна инстанция намира за правилно посоченото от първостепенния съд смекчаващо отговорността обстоятелства- ниската степен на обществена опасност на подсъдимия. Като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при подсъдимия, въззивният съд приема и провокацията от страна на тъжителя Б., който с „флекс“ е срязал катинара на гаражната врата.

Съобразявайки изложените обстоятелства, личността на подсъдимия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че определеното наказание от контролирания съд, а именно 1000 лева ще породи възпитателната и превантивната функция на наказанието у подсъдимия.