Решение № 1542 от 01.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. София, 01.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110200418 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 2193/04.10.2021 г., издадено от директора на СДВР, на Т. Г. ПР. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 209а, ал.

1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 ЗЗдр., вр. Раздел I, т. 7 от Заповед № РД01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, изразяващо се в това, че на 10.09.2021 г., около 11.15 часа, в гр. София, в закрито обществено място – в превозно средство метровлак, от метростанция „Опълченска“ в посока метростанция „Люлин“, не е поставила защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата в условията на обявена в Република България извънредна епидемична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение № 395/28.04.20221 г. на Министерски съвет.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Т. Г. ПР., с която са иска неговата отмяна. Твърди се, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 7 ЗАНН, тъй като не са посочени ЕГН на свидетелите 1 по съставяне на акта. Отделно от това, е изложено, че същият е нечетлив.

Твърди се, че Решение № 395 от 28.04.2021 г. на МС не е имало действие към 10.09.2021 г. В този смисъл е изложено, че не е бил постановен акт на МС към 31.08.2021 г., с който да се продължи извънредната епидемична обстановка.

Релевирани са доводи, че в НП не е описано в какво се състои извършеното нарушение, като единствено е цитирана нормата от ЗЗДр. Твърди се и наличието на маловажен случай предвид липсата на други нарушения от страна на жалбоподателката П.. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателката поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение твърди, че не е извършила нарушението умишлено, доколкото защитната маска за лице е изпаднала от джоба й. В представени писмени бележки същата заявява, че наказващият орган не е доказал вмененото й административно нарушение, доколкото е отказал да разпита като свидетели пътниците в метровлака. Твърди се, че деянието е извършено при форма на вина непредпазливост, което го прави несъставомерно по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр. Претендират се разноски по делото и е направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, като излага подробни съображения за неоснователността й. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 10.09.2021 г. Т. Г. ПР. влязла в закрито обществено място – метростанция „Опълченска“ без да постави на лицето си защитна маска за 2 еднократна или многократна употреба. Това било забелязано от полицейски служител на перона, който й дал устно разпореждане да постави маска на лицето си. Вместо това, Т.П. се качила на пристигналия метровлак без поставена защитна маска за лице и отпътувала с него в посока метростанция „Люлин“. Полицейските служител от „Метрополитен“-СДВР подали сигнал на св. АС., също служител на „Метрополитен“-СДВР, който се качил в същия вагон на метростанция „Константин Величков“. Последният установил Т. Г.

ПР., която продължавала да бъде без защитна маска за лице, като й указал да представи личната си карта, както и да слезе на следващата метростанция.

Т.П. категорична отказала, като казала, че ще слезе на метростанция „Люлин“. Св. Асенов останал в метровлака до пристигането му на метростанция „Люлин“, където му било оказано съдействие от други полицейски служители.

За констатираното нарушение, свързано с неносене на защитна маска за лице, св. АС. съставил АУАН с бл. № 481293/10.09.2021 г. срещу Т. Г. ПР. за извършено от нея административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр., вр.

Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването. Актът бил предявен на Т.П., която го подписала и получила препис от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 2193/04.10.2021 г. от директора на СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на Т. Г. ПР. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

НП било връчено на 16.12.2021 г. на Т. Г. ПР., която в законоустановения срок (на 23.12.2021 г.) подала жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля АС.; Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. и Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването; Решение № 325/14.05.2020 г., Решение № 395/28.04.2021 г., Решение № 547/28.07.2021 г. и Решение № 629/26.08.2021 г. на Министерски съвет, както и Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г. на директора на СДВР.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В 3 този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на свидетеля АС., който е категоричен, че след като е получил сигнал по радиостанцията от негов колега на метростанция „Опълченска“ за пътник без маска, се е качил на метростанция „Константин Величков“ в същия метровлак и по даденото описание е установил именно жалбоподателката П., която е била без поставена на лицето защитна маска за еднократна или многократна употреба. Следва да се посочи, че това обстоятелство не се оспорва и от самата жалбоподателка, която не отрича, че от момента на влизането й в метростанция „Опълченска“ до слизането й на метростанция „Люлин“ не е имала на лицето си поставена маска. Същата излага единствено аргументи защо не е имала поставена маска, а именно – случайното й падане от джоба.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че по делото не са събрани доказателства, които да доказват извършване на нарушението от нейна страна, предвид неразпитване на пътниците в метровлака. От една страна, самата жалбоподателка потвърждава отразеното в АУАН и НП, като заявява в хода на съдебното производство, че е била без поставена защитна маска за лице. От друга страна, по делото е разпитан актосъставителят, който през цялото време се е намирал до жалбоподателката в метровлака от качването му на метростанция „Константин Величков“ до слизането им на метростанция „Люлин“. В този смисъл са събрани достатъчно доказателства за извършеното от Т.П. деяние.

Съдът кредитира изцяло приложените по административно-наказателната преписка писмени материали, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че Т. Г. ПР. е извършила вмененото й административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.

Съгласно посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗдр. В настоящия случай в т. I.7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 ЗЗдр., в периода от 01.09.2021 г.

4 до 30.11.2021 г. е била въведена следната противоепидемична мярка на територията на Република България: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътните гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3“. Заповедта е издадена на основание Решение № 629/26.08.2021 г. на Министерски съвет, с което е продължен срокът на обявената с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка на територията на Република България за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. С оглед на това, към момента на извършване на деянието, предвид продължения срок на въведената в страната извънредна епидемична обстановка и издадената Заповед от министъра на здравеопазването, жалбоподателката П. е имала задължение да постави защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която да покрива носа и устата й от момента на влизането й на метростанция „Опълченска“ до излизането й от метростанция „Люлин“. Доколкото по несъмнен начин се установи, че същата не е имала поставена защитна маска за лице, то последната е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 63а, ал.

1 ЗЗдр.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че процесната Заповед на министъра на здравеопазването е била издадена без да е била продължена извънредната епидемична обстановка, доколкото именно с Решение № 629/26.08.2021 г. на Министерски съвет същата е продължена за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. Същевременно, Заповед № РД-01743 на министъра на здравеопазването е издадена на 31.08.2021 г. или след като вече е издадено горепосоченото решение на Министерски съвет и извънредната епидемична обстановка е била продължена.

Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и 5 неговите общественоопасни последици, като е целяла настъпването им. В случая, дори да се приеме за доказан фактът, че жалбоподателката е изгубила защитната си маска за лице, то последната е била длъжна да напусне метростанцията и да си закупи друга такава, едва след което е можела повторно да влезе в метростанцията и да се качи на метровлака. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на жалбоподателката е било указано от полицейски служител още на метростанция „Опълченска“ да си сложи защитна маска на лицето, но последната е отказала да го изпълни като се е качила на пристигналия метровлак. Тоест, същата е била наясно, че няма защитна маска за лице и че се намира в закрито обществено място без поставена защитна маска, но въпреки това нито си е сложила маска, нито е закупила такава. С това и последната е извършила деянието при форма на вина пряк умисъл.

Съдът обаче счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. В случая е налице противоречие между АУАН и НП относно мястото на извършване на нарушението. От една страна, в АУАН е посочено, че същото е осъществено на метростанция „Люлин“, находяща се на бул.

„Царица Йоанна“ откъм бул. „Панчо Владигеров“-перон. В обжалваното НП обаче се твърди, че нарушението е извършено в превозно средство метровлак, от метростанция Опълченска“ в посока метростанция „Люлин“.