Решение № 2643 от 04.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110211245 по описа за 2022 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № BG2022/5800-107/НП от 29.07.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция „МитницаСофия“ срещу „Синдра Фарм“ ЕООД, с ЕИК: 204829662, с което е постановено следното:

1. наложена му е имуществена санкция в размер на 12 143.92 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ);

2. наложена му е имуществена санкция в размер на 80 180.58 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоките, предмет на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

3. присъдено е дружеството-жалбоподател да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението Rhinozad (ринозад) – 2157 бр. кутии, всяка съдържаща по 100 блистера, всеки по 10 бр. таблетки, по митническата 1 й стойност, в размер на 80 180.58 лева, на основание чл. 234, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 от ЗМ.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), като се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят редовно уведомен, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите съображения и искания.

Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 03.02.2022 г., на дружеството-жалбоподател му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при извършена проверка е било констатирано, че на 21.10.2020 г. пред Митническо бюро София-Запад с митническа декларация от същата дата е декларирало стока, описана като „РХ=3 ВИТАМИН С 1000 mg – ефервесцентни таблетки, пригодени за продажба на дребно – 3 палета /6780 кутии“, бруто тегло 993.30 кг, вместо действително въведената на територията на страната през МП Капитан Андреево, с превозно средство СВ 5512 КМ и декларирана в митническа декларация от 19.10.2020 г., стока – лекарствен продукт „RHINOZAD-BIR CUTUDA 100 BLISTER X 10 TABLET”, бруто тегло 993.30 кг., при което са заплатени публични държавни вземания за мито и ДДС по митническата декларация от 21.10.2020 г. в размер на 3892.20 лева, вместо дължимите вземания за ДДС в размер на 16 036.12 лева, определен по действителната платена или подлежаща на плащане цена и по този начин е избегнало частично плащане на ДДС в размер на 12 143.92 лева – нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

На дружеството-жалбоподател му е вменено и нарушение за това, че не е представило на 21.10.2020 г., пред МБ София-Запад, към митническа декларация от същата дата, изискуемите, за лекарствен продукт „RHINOZAD- 2

BIR CUTUDA 100 BLISTER X 10 TABLET” , бруто тегло 993.30 кг, документи за разрешение за внос, издавано от Изпълнителна агенция по лекарствата, съгласно изискването на чл. 7, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ЗЛПХМ, и по този начин е избегнало ограничения за допускане до свободно обращение (внос), а именно: наличие на разрешение за внос, издадено от ИАЛ, с което е осъществило състава на митническа измама на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 83 от ЗАНН и чл.

234, ал. 2, т. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМ, срещу жалбоподателя е постановено следното:

1. наложена му е имуществена санкция в размер на 12 143.92 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ);

2. наложена му е имуществена санкция в размер на 80 180.58 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоките, предмет на извършеното нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

3. присъдено е дружеството-жалбоподател да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението Rhinozad (ринозад) – 2157 бр. кутии, всяка съдържаща по 100 блистера, всеки по 10 бр. таблетки, по митническата й стойност, в размер на 80 180.58 лева, на основание чл. 234, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 от ЗМ.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност. От писмените и гласните доказателства по делото се установява, че на процесните време и 3 място, дружеството-жалбоподател при влизане на стоката на територията на страната ни пред МП Капитан Андреево е подало един комплект документи, в който е била декларирана стока Ринозад, а на МБ София-Запад е бил подаден друг комплект документи, в който стоката е била посочена като Витамин Ц, с по-ниска митническа стойност, в сравнение с първоначално посочената; че дружеството-жалбоподател не е имало разрешение от ИАЛ за продажба на ринозад. Доказателствената маса, касателно тези обстоятелства е еднопосочна, непротиворечива и кореспондираща помежду си, поради което съдът ги кредитира и съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

Впрочем, следва да се отбележи, че спорът по делото не е фактически, а е по правилното приложение на закона.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл.

234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, като на процесните време и място е декларирал различна стока, с по ниска митническа стойност, при което са заплатени публични държавни вземания за мито и ДДС по митническата декларация от 21.10.2020 г. в размер на 3892.20 лева, вместо дължимите вземания за ДДС в размер на 16 036.12 лева, определен по действителната платена или подлежаща на плащане цена и по този начин е избегнало частично плащане на ДДС в размер на 12 143.92 лева.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна. Именно поради тази причина жалбоподателят не може да се екскулпира с възражението, че той не следвало да носи отговорност, защото шофьорът на превозното средство бил представил погрешни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, юридическите лица носят 4 административно-наказателна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата и общините при осъществяване на тяхната дейност. А както е добре известно дейността на юридическите лица, може да бъде осъществявана единствено от натоварени от тях физически лица и тези лица ангажират и отговорността на юридическите лица, когато последните са адресат на правно задължение. Случаят е именно такъв, поради което и възраженията на жалбоподателя, в обратен смисъл, не държат за точния смисъл на релевантните законови разпоредби.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл.

234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, като на процесните време и място не е представило на 21.10.2020 г., пред МБ София-Запад, към митническа декларация от същата дата, изискуемите, за лекарствен продукт „RHINOZAD-BIR CUTUDA 100 BLISTER X 10 TABLET” , бруто тегло 993.30 кг, документи за разрешение за внос, издавано от Изпълнителна агенция по лекарствата, съгласно изискването на чл. 7, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ЗЛПХМ, и по този начин е избегнало ограничения за допускане до свободно обращение (внос), а именно: наличие на разрешение за внос, издадено от ИАЛ, с което е осъществило състава на митническа измама

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществени санкции, за двете възведени нарушения, в предвидения от закона минимален размер, а именно 100 процента от размера на избегнатите публични държавни вземания за тази стока (в случая дължимите публични вземания са били правилно определени, а оттам и размера на имуществената санкция – 12 143.92 лева) - за първото нарушение, а за второто в размер на 80 180.58 лева – представляващи 100 процента от митническата стойност на стоките, предмет на нарушението, поради което в тази му част наказателното постановление не следва да бъде ревизирано.

Неправилно е била приложена и разпоредбата на чл. 234, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ, като е била присъдена равностойността на стоката, предмет на 5 административно нарушение. Това разрешение противоречи на Общностното право и на принципа на пропорционалност, поради което атакуваното НП в тази му част се явява незаконосъобразно и следва бъде отменено (в този смисъл и съдебната практика – напр. Решение № 6649/06.11.2023 г., по адм. дело № 6316/2023 г., по описа на АССГ, 16-ти касационен състав, Решение № 408/15.01.2024 г., по адм. дело № 11023/2023 г., по описа на АССГ, 5-ти касационен състав, Решение № 391/15.01.2024 г., по адм. дело № 11024/2023 г., по описа на АССГ, 5-ти касационен състав, Решение № 2248/05.04.2024 г., по адм. дело № 1418/2024 г., по описа на АССГ, 5-ти касационен състав и др.).

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № BG2022/5800-107/НП от 29.07.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция „МитницаСофия“ срещу „Синдра Фарм“ ЕООД, с ЕИК: 204829662, В ЧАСТТА МУ , с което е присъдено е дружеството-жалбоподател да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението Rhinozad (ринозад) – 2157 бр. кутии, всяка съдържаща по 100 блистера, всеки по 10 бр. таблетки, по митническата й стойност, в размер на 80 180.58 лева, на основание чл. 234, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 от ЗМ.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

6

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, „Синдра Фарм“ ЕООД, с ЕИК: 204829662 ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“, сума в размер на 120 лева, представляващи сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.