Определение № 1369 от 22.07.2020, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2388/2019
- Вид
- Определение № 1369
- Подписан
- 22.07.2020
- Състав
- АТАНАСКА АНГЕЛОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл.153 · Закон за културното наследство
- чл.158а · Закон за културното наследство
- чл. 161а, ал. 3 · Закон за културното наследство
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 57а · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1369 22.07.2020 година, гр.
Бургас
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В., против Министерството на културата на Република България и Община Несебър, с която са предявени обективно и субективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците:
1) за сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 64 992 лева, представляваща „обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН)“, а при условията на евентуалност се претендира тази сума като обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди в резултат на неправомерна дейност, засягаща имот, чужда собственост;
2) за сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 93 450 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди;
3) сумата от 25 000 лева (от тях 20 500 лева за първия ищец и 4 500 лева за втория)- частичен иск от обща претенция за 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди;
4) сумата от 5 000 лева- частично от обща претенция за 31 222.97 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5) сумата от 3362.89 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева“, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
6) сумата от 6 343.22 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
7) сумата от 33.19 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
8) сумата от 5000 лева- частично от обща претенция за 24 020.63 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ищците са придобили в резултат на покупко-продажби недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр.
Обзор, ведно с двуетажна жилищна сграда, построена в него през 1931 г. Твърди се, че през 2013 г. същите са извършили цялостен ремонт на сградата, за който заплатили сумата от 7 200 лева. На 30.05.2013 г. бил сключен договор за наем между ищеца Г. в качеството на наемодател и ЕТ „САРА 27“ в качеството на наемател, по силата на който били предоставени на едноличния търговец за временно и възмездно ползване 50 кв. метра от описаното дворно място, за срок до 30.09.2018 г., при наемна цена 2000 лева.
Ищците твърдят още, че през зимата на 2011 г. по време на изкопни дейности за ремонт на ВиК системата на гр. Обзор е била разкрита част от монументална сграда с тухлен градеж. Било предписано от специализирана комисия към Министерството на културата да се проведат спасителни археологически проучвания и през есента на 2013 г. били осигурени от Община Несебър и кметство Обзор необходимите средства за провеждането им. За извършване на теренното проучване било поискано от ищеца Г. да осигури достъп до имота си. По покана на кмета на гр. Обзор същият се явил и се запознал с проекта, след което подписал декларация с нотариална заверка на подписа, с която заявил съгласие с провеждането на разкопките.
По-късно, отново по искане на кмета на града, подписал втора декларация с нотариално заверен подпис, с която дал съгласие да бъдат извършени разкопки в северната част на собствения му имот, при спазване на необходимото разстояние от жилищната сграда. С декларацията същият заявил и съгласие кметство Обзор да демонтира изградения търговски обект и да разруши стоманобетонния фундамент под него, като отправил искане елементите, изграждащи обекта, бъдат съхранени от кметство Обзор и след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота се монтират за сметка на кметството по начин и на място, регламентирано от проекта, а евентуално възникнали при извършване на тези действия допълнителни финансови разходи се поемат от Община Несебър. Получил устни уверения, че действията по проучване, сондиране и пр. ще бъдат извършени щадящо и прецизно, както и че павилионите в имота ще бъдат демонтирани, преместени, надлежно съхранени и впоследствие възстановени за сметка на общината. Обезщетение не му било предложено като собственик на имота.
Разкопките започнали в началото на 2014 г. и достигнали на около два метра и половина от стените на сградата в имота на ищците. Вследствие на това и в резултат на „предвидими, естествени процеси- като валежи (запълващи изкопите и образуващи големи и дълбоки локви непосредствено до къщата), свличане и изветряне на изровената земна маса, ерозия и прочее“ започнали да се появяват пукнатини по стените и терасата на къщата. Тези обстоятелства породили опасения у ищците, че изкопните дейности са извършени твърде близо до сградата, без да е съобразено, че къщата е плитко фундирана, няма мазета, няма каменна основа и вследствие на описаните естествени процеси и ерозия започва да се свлича в посока изкопите. Наред с това, имотът бил заграден с мрежи, което препятствало достъпа до него и до плажа. Частта от дворното място, която не била разкопана, била превърната в сметище и тоалетна. Резултатите от спасителните археологически проучвания били приети с протокол вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г., одобрен със заповед № РД09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата.
По време на археологическите разкопки наемателят бил препятстван да упражнява дейността си и преустановил същата, респ. плащанията по договора за наем, сключен с ищеца. Издадена била и заповед за премахване на преместваемите обекти- павилиони по реда на чл. 57а от ЗУТ, поради липса на разрешение за поставянето им в поземления имот.
През последните 4 летни сезона ищците не могли да отдават под наем определените места за 3 броя павилиони, нито да настаняват курортисти в четирите стаи на къщата, в резултат на което пропуснали да реализират доход в размер на 44 160 лева от нощувки.
На
10.07.2015 г. ищците депозирали в кметство гр. Обзор искане да им бъде заплатено обезщетение за причинените щети от затваряне на павилионите за продажба през периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; за предоставяне на място за търговска дейност и преместване на павилионите; за заплащане на близо 75 кв.м. от дворното място, отнети за сондиране на разкопките; за осигуряване на достъп за лични МПС до жилищния имот, при положение, че ул. „Иван Райчев“ стане пешеходна зона; за осигуряване на безпрепятствен достъп до входа на къщата; заздравяване на „стената към къщата“ и изграждане на ограда. С писмо изх. № 1688/25.08.2015 г. ищецът бил уведомен от кмета на гр. Обзор, че кметството ще опита да компенсира финансовите загуби за ищците с пълното поемане на разходите по демонтиране на павилиона и поставянето му на нова позиция в предвидения за конфигуриране имот с лице към пешеходната алея. В писмото било посочено също, че предвидените за археологически проучвания приблизително 75 кв.м. от дворното място ще бъдат заплатени съгласно одобрена пазарна оценка, след процедиране на ПУП ПРЗ и сключване на предварителен договор с Община Несебър. Относно започналото пропукване на стената под терасата било разяснено, че е изработен проект за аварийно укрепване, който ще бъде изпълнен в най-кратки срокове.
През
2017 г. било извършено от общинската администрация укрепване на къщата, преценено от ищците като некачествено, поради неправилна преценка относно начина на укрепване и необходимите материали. Същото било извършено на дълбочина 30 см., което било крайно недостатъчно, несъобразено с конкретните обстоятелства, строеж и разкопки, а вследствие на дъждовете и естествените ерозионни процеси, продължило свличането на почва под и около сградата, подкопавайки основите и́, с което били поставени в опасност животът и здравето на лицата, обитаващи къщата или намиращи се в непосредствена близост до нея. Поради „неадекватните“ действия на възложителя/изпълнителя на археологичните проучвания и заплахата къщата или част от нея да се срути, с цел да запазят целостта и́, ищците ангажирали строителни работници, закупили материали и организирали укрепване, за което заплатили сумата от 450 лева.
В исковата молба се сочи, че ищцата Г. не е давала съгласие за извършване на археологически проучвания, като собственик на имота, съобразно изискванията на чл. 151, ал. 3 от ЗКН.
По отношение на претенцията с посочено от ищците правно основание чл.161а, ал. 3 от ЗКН е отбелязано, че претендираното обезщетение обхваща вреди, настъпили в резултат на „възпрепятстване или преустановяване“ на дейността им в имота. Претендира се обезщетение в размер на 12 000 лева за пропуснати ползи от отдаване под наем на части от процесния имот за периода 2013 - 2018 г. (по 2000 лева годишно), както и сумата от 52 992 лева за преустановяване дейността на ищците по отдаване под наем на стаи на курортисти през периода 2013-2018 г.
Относно твърдените неимуществени вреди се сочи, че те се изразяват в причинено неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и влошаване на общото здравословно състояние на ищците. Твърди се, че ищецът Г. е отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен синдром с усложнения, а ищцата Г. е получила постоянно главоболие и безпокойство. Налагало се по-често пътуване до Обзор, вкл. и през месеците извън летния сезон, за да се наглежда имотът, което, предвид възрастта им, било свързано с голяма умора и дискомфорт, и необходимост от повече време за възстановяване.
Исковата молба е депозирана пред Окръжен съд- Бургас и по нея е образувано гр.дело № 354/2018 г. по описа на съда. С определение № 433/07.03.2018 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Несебър.
В производството по образуваното пред РС- Несебър гр.дело № 315/2018 г. е направено уточнение на претенциите. Конкретизиран е периодът, за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Петитумът на исковата молба е уточнен, както следва:
1) претендира се обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН в размер на 21 000 лева, частично от обща претенция за 64 992 лева, за времето, през което са продължили археологическите проучвания и разкопки и е била препятствана дейността на ищците по отдаване под наем на търговските обекти- павилиони и легла на туристи;
2) обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 000 лева, частично от обща претенция за 93 450 лева, за извършени от ищците два ремонта на сградата, както и сумата 16 000 лева- частично от обща претенция за 86000 лева, представляваща пазарната цена на 86 кв.м. от дворното място, отнета в резултат на проведените разкопки;
3) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, частично от обща претенция за 50 000 лева, причинени от неудобство, стрес, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и последвали заболявания за ищците 4) лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 31 222.97 лева, върху обезщетението, претендирано на основание чл.161а, ал. 3 от ЗКН, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5) лихва за забава в размер на 3362.89 лева, изчислена върху обезщетение за имуществени вреди в размер на 7000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
6) лихва за забава в размер на 6343.22 лева, изчислена върху обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
7) лихва за забава в размер на 33.19 лева, изчислена върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
8) лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 24020.63 лева, изчислена върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.