Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1931 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11831/2025
Вид
Решение № 1931
Подписан
23.04.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Михаела Светлозар Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330111831 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Булгарлифт” ЕООД, ЕИК 175421854 против „Клима куул ес“ ЕООД, ЕИК 207758366, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.04.2024 г. между страните бил сключен рамков договор за наем на оборудване, като предал за ползване електрически ножици, при наемна цена и цена за транспортиране на вещта /доставка и прибиране/.

Въпреки настъпване на падежите за плащане, ответникът не погасил задълженията си, при което се претендира за присъждане на: 900 лева – главница по фактура от 30.04.2024 г. и 217,80 лева – об. за забава за периода 24.10.2024 г. – 24.06.2025 г.; 1848 лева – главница по фактура от 31.05.2024 г. и 447,70 лева – об. за забава за периода 24.10.2024 г. – 24.06.2025 г.; 1512 лева – главница по фактура от 26.06.2024 г. и 365,42 лева – об. за забава за периода 24.10.2024 г. – 24.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на ИМ в съда – 27.06.2025 г. до погасяването. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 1132/27.01.2026 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или 1 прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 130,64 евро – ДТ и 383,46 евро – адв. възн., съгл. ДПЗС.

Доколкото решението се постановява след въвеждане на еврото в Р. България, всички суми ще се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Клима куул ес“ ЕООД, ЕИК 207758366, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мир“ № 35, вх.А, ет.6, ап. 15 да плати на „Булгарлифт” ЕООД, ЕИК 175421854, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Васил Левски“, следните суми по сключен между страните рамков договор за наем на оборудване от 29.04.2024 г.: 460,16 евро /четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет цента/ – главница по фактура от 30.04.2024 г. и 111,36 евро /сто и единадесет евро и тридесет и шест цента/– обезщетение за забава за периода 24.10.2024 г. – 24.06.2025 г.; 944,87 евро /деветстотин четиридесет и четири евро и осемдесет и седем цента/ – главница по фактура от 31.05.2024 г. и 228,91 евро /двеста двадесет осем евро и деветдесет и един цента/ – обезщетение за забава за периода 24.10.2024 г. – 24.06.2025 г.; 773,07 евро /седемстотин седемдесет и три евро и седем цента/ – главница по фактура от 26.06.2024 г. и 186,84 евро /сто осемдесет и шест евро и осемдесет и четири цента/ – обезщетение за забава за периода 24.10.2024 г. – 2

24.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от постъпване на исковата молба в съда – 27.06.2025 г. до погасяването, както и общо 514,10 евро /петстотин и четиринадесет евро и десет цента/ - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Банкова сметка на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3