Определение № 9993 от 08.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9993 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511180 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу определение № 34821/21.08.2025 г. по гр.д. № 11047/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 5529/27.03.2024 г. в частта му за разноските.

В жалбата се възражение, че присъденият от съда размер на адвокатското възнаграждение от 150 лв. редуцира на половина минималния праг, даден с НМРАВ и същият говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив. Иска се да се отмени обжалваното определение и да се присъди на жалбоподателя възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

С писмения си отговор насрещната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С постановеното по делото решение № 5529/27.03.2024 г. са прогласени по предявения от А.Н.И. против „Ай Ти Еф Груп“ АД иск за нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите по Приложение № 3 за ползване на пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“ и чл. 4 от Приложение № 5 за неустойка за непредоставяне на обезпечение, представляващи неразделна част от сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние № 525676/19.12.2022 г.; „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на А.Н.И. сумата 81,30 лв., получена от дружеството по силата на договор за потребителски кредит от разстояние № 525676/19.12.2022 г. без правно основание, ведно със законната лихва от 1 депозиране на исковата молба на 01.03.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.

Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД осъден да заплати на А.Н.И. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 300 лв. за разноски по делото, както и на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 150 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата А.Н.И..

С молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д.М., е поискано решението да бъде изменено в частта за разноските, като му се адвокатско възнаграждение общо в размер на 960 лв. вместо присъдените 150 лв.

Насрещната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД е оспорила молбата.

С обжалваното определение № 34821/21.08.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

За уважаване на искане за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата е необходимо по делото да са налице доказателства за постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ (да липсват данни за уговорен размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, респ. да е изявена воля от страната и процесуалния й представител, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна).

В случая по делото не са налице категорични доказателства за уговорена между ищцата и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ безплатна правна помощ по конкретното производство по гр.д. № 11047/2023 г. на СРС. Представеният договор за правна защита и съдействие (л. 114 от делото) действително включва уговорка за предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, но като основание и предмет на договора е посочено „правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание, включително и образуване на изпълнително дело“. Видно е, че в договора не е посочено конкретното дело, нито е индивидуализиран договора, предмет на делото, т.е. от съдържанието на представения договор не се установява свързаността му с гр.д.

№ 11047/2023 г. на Софийски районен съд. В договора за правна защита и съдействие не е посочена дата на сключване, а на съда е служебно известно (съобразно служебния достъп до книжата по делата, съхранявани в електронен вид в Единната електронна система на съдилищата), че напълно идентичен договор за правна защита и съдействие, сключен с Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е приложен и по други дела, образувани от същия ищец срещу същия ответник – по гр.д. № 11027/2023 г. на СРС, по гр.д. № 11035/2023 г. на СРС, по гр.д. № 11037/2023 г. на СРС, по гр.д. № 11039/2023 г. на СРС, по гр.д. № 11045/2023 г. на СРС. Това потвърждава извода, че съдържащият се в кориците на настоящото дело договор за уговорена безплатна правна помощ не доказва постигнато между ищеца и процесуалния представител 2 съгласие за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по именно по конкретното производство по гр.д. № 11047/2023 г. на Софийски районен съд.

С оглед на изложеното, при липсата на данни за уговорена безплатна правна помощ по гр.д. № 11047/2023 г. на Софийски районен съд на процесуалния представител на ищеца, на пълномощника на ищцата не е следвало да се присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С оглед на това и при липсата на подадена от ответника молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на пълномощника на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските, същото следва да бъде потвърдено.

Независимо от този извод и за пълнота следва да се посочи, че въззивният съд напълно споделя изложените от първоинстанционни съд мотиви за недължимост на адвокатско възнаграждение над определения размер, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 34821/21.08.2025 г. по гр.д. № 11047/2023 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., за изменение на постановеното по делото решение № 5529/27.03.2024 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3