Решение № 651 от 16.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120107064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Х. Ц. Ц. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искова молба, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г., както и частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000 лв. част от сумата от 5000 лв., представляваща недължимо платена (без основание) сума в изпълнение на горепосочения недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В съдебно заседание на 16.02.2026 г. е прието направено от ищеца с писмена молба изменение на осъдителния иск, съгласно което искът е предявен за сумата от 4 394 лв. (2247 евро) вместо първоначално заявеният частичен иск от 4000 лв. Ищецът твърди, че на 09.06.2022 г. между него и ответника е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който е получил кредит в размер на 3 000 лв., при договорена лихва в размер на 1 050 лв. и посочен ГПР в размер на 49,66 %. В чл. 5 на договора било посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответника, като ищецът подписал договор за гаранция с посоченото лице, както и анекс № 1 към договора за кредит, с който е увеличен размерът на главницата с 600 лв. Според ищеца таксата за банковата гаранция била 2970 лв. След сключването на договора ищецът платил на ответника суми в общ размер от минимум 7 588 лв. Ищецът твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР в размер на 49,66 % не е изчислен правилно и не отразява действителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. Твърди и че 1 клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената й функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а освен това възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР. Счита, че клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчител е неравноправна, а тази за определяне на размера на възнаградителната лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С оглед на така сочените пороци ищецът твърди, че целият договор за потребителски кредит е нищожен. Заявява, че процесният договор е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР не е посочен коректно, а при точното му определяне той надвишава допустимия размер от 50 %, тъй като разходите за поръчителство следва да бъдат включени в ГПР като разход на потребителя по договора за кредит. Сочи се, че предоставянето на поръчителство на гаранта „Фератум банк“ по формално отделния договор за поръчителство представлява допълнителна услуга във връзка с договора за кредит, която е пряко свързана с него и в случая е задължително условие за получаване на кредита. Според чл. 5 от договора за кредит предоставянето на поръчителство е задължително условие за отпускане на кредита, като без него не би било конституирано правоотношение по отпускане на заем. Ищецът твърди, че макар договорът за кредит и договорът за поръчителство да са отделни правоотношения, то възнагражденията по тях следва да се разглеждат съвкупно и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено били известни на кредитора и които потребителят следва да заплати. На следващо място ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението към гаранта се дължи изцяло, независимо от това дали изобщо е възникнала необходимост гарантът да погаси някаква част от задълженията по договора за кредит. Изложени са и доводи за значителна нееквивалентност на престациите. Предвид нищожността на договора за потребителски кредит, ищецът счита, че на осн. чл. 23 от ЗПК дължи на ответника връщане единствено на чистата стойност на главницата в размер на 3600 лв. Поради това и с оглед на извършените от него плащания ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 4000 лв., частично от 5000 лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален представител, редовно призован, но с писмена молба е заявено поддържане на исковете, като е направено горепосоченото изменение на осъдителния иск. Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗА с ДДС. Ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в който е изразено становище единствено по иска за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, като се моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

Оспорено е твърдението на ищеца, че поръчителството от Мултитюд Банк /М**/ било задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, като се твърди, че кредитополучателят е можел да избере свой поръчител или този, който е бил предложен от кредитора. Потребителят сам избирал обезпечението, следователно сключването на договор за гаранция не било задължително. Сочи се, че исковете за нищожност на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу надлежната страна. Заявено е, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна. Твърди се, че в СЕФ и договора за гаранция са описани подробно възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като услугата не е задължителна - ищецът имал време да избере обезпечение и право да се откаже 2 от договора. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмено становище е заявено поддържане на отговора. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение, предвид действителния обем на извършената работа и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Представени са писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 16.02.2026 г. съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен процесния договор за потребителски кредит № ***/***г. с посочени в исковата молба параметри, а именно: първоначален размер на кредита – 3 000 лв., договорна лихва - 1 050 лв., общ разход по кредита – 1 050 лв., ГПР - 49,66 %. С анекс № 1 от 27.05.2023 г. размерът на предоставения кредит е увеличен с 600 лв. Страните не спорят, че ищецът е получил главницата по договора за кредит в общ размер от 3 600 лв.

Съгласно т. 5 от общите условия към договора за кредит, преди сключването на същия дружеството-кредитор оценява кредитоспособността на кредитоискателя, като при извършване на тази оценка взема предвид и предложените в негова полза обезпечения на кредита. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: договор за поръчителство, сключен с дружество-гарант, договор за поръчителство, сключен с одобрено от кредитора физическо лице или застраховка, покриваща рисковете от неплащане на кредита.

В случая от чл. 5 на договора за кредит е видно, че същият е обезпечен с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. По делото не е представено копие на договора за поръчителство, но ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че такъв договор действително е бил сключен, както и че същият е възмезден, т.е. кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение на дружеството-поръчител.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е превело в полза на ищеца чрез системата ePay.bg главницата по договора за потребителски кредит и анекса към него в общ размер от 3600 лв. Видно е от заключението, че компонентите, от които е формиран размера на ГПР по процесния договор, са възнаградителната лихва по договора, лихвата за забава, дължима при просрочване на погасителни вноски, както и разходите за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и др., но не е включено възнаграждението по договора за гаранция в размер на 2 970 лв. (съгласно част 3, т. 4.3 на преддоговорната информация - стандартен европейски формуляр), като при включването и на този компонент ГПР възлиза на 89,33 %.

Вещото лице е посочило също така, че ищецът е платил по договора за кредит общо 7 994 лв., с които са погасени следните задължения: 3 600 лв. – главница, 1 100,82 лв. – лихва, 3 213,18 лв. - по договор за гаранция и 80 лв. – за напомнително писмо.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани по следните съображения:

В случая безспорно се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, поради което същият следва да отговаря на предвидените в този закон условия.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/ разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2/ разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност на договора.