Решение № 296 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000756 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 36908/13.06.2022 г., подадена от „Комфорт Хаус“ ООД, гр. София, ул. „Свети Наум“ № 43, вх. В, ет. 5, таван, с ЕИК:131245148 чрез адвокат С. Г. от САК срещу решение № 481/29.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1705/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК дружеството-въззивник по предявен иск от Б. Д. Д. с ЕГН:**********.

Жалбоподателят счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд го отмени и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че уведомяването по чл. 517, ал. 3 ГПК не било съобразено с изискванията на процесуалния закон и това довело до липса на надлежно връчване на дружеството-ответник по иска на изявлението на ищцата-взискател. Следователно, тримесечният срок, предписан от правната норма на чл. 517, ал. 3 ГПК, не бил започнал да тече и не бил изтекъл, поради което ЧСИ неправилно издал постановление за овластяване. Отсъствието на правомерно издадено постановление, което било процесуална предпоставка за воденето на иска, препятствало развитието на производството по конститутивния иск и било основание за прекратяване на същото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Б. Д. Д. с ЕГН:********** чрез адвокат Я.

К. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли 1 въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Комфорт Хаус“ ООД поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна, въззиваемата Б. Д. Д. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск на Б. Д. Д. срещу „Комфорт Хаус“ ООД за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 3 ГПК.

Ищцата твърди, че била кредитор на съдружника в ответното дружество К. Т. К. с парично вземане в размер на 50 000 лв., представляващо присъдено обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.03.2012 г. В нейна полза бил издаден изпълнителен лист за посочената сума, включително и за направените разноски в размер на 66.66 лева в наказателното производство, в което бил приет за разглеждане уваженият граждански иск. За принудителното събиране на вземането, по молба на ищцата било образувано изпълнително дело № 20177880400174 по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788 КЧСИ. Изпълнението било насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като бил наложен запор върху тях, вписан в търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на дружеството. По изпълнителното дело длъжникът не изпълнил задължението си в законоустановения срок от връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в ответното дружество (изявлението било връчено на 14.03.2021 г.), поради което взискателят бил овластен от съдебния изпълнител с нарочно постановление от 25.06.2021 г. да поиска по съдебен ред прекратяване на дружеството. Поради това, ищцата счита, че имала правото да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество „Комфорт хаус” ООД.

Ответното дружество „Комфорт Хаус“ ООД е подало отговор на исковата молба, но извън рамките на двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на иска. Поддържа, че не се установявали предпоставките на чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като на дружеството не било връчено изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника. Освен това, дружественият дял на съдружника К. К. бил с отрицателна стойност. Поради това, иска от съда да прекрати производството, евентуално да отхвърли иска, като му присъди направените в производството разноски.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК се явява процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалването решение се явява допустимо.

Направените в тази връзка възражения на ответника за недопустимост на иска, релевирани и във въззивната му жалба, са неоснователни, тъй като процесуалната легитимация, както и материалноправната легитимация на страните, касае основателността на иска. В този смисъл процесуалната легитимация се извлича от твърдението на ищеца, че разполага със съответното право, като за наличието й съдът изследва дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, а материалноправната легитимация дава отговор на това дали ищецът е носител на субективното 2 право, което следва от определени обективни факти - предмет на доказване. Съответствието на процесуалната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който обосновава основателността, а не допустимостта на иска.

Относно законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и от справка в търговския регистър по партидата на „Комфорт Хаус“ ООД се установява следното:

С влязла в сила на 09.11.2016 г. присъда № 51/22.02.2016 г. по н. о. х. д. № 2542/2015 г. на Софийски градски съд (л. 9-50), наред с друго, подсъдимият К. Т. К. е осъден да заплати на Б. Д.

Д. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 66.66 лева – разноски по делото.

За така присъдените й суми ищцата се е снабдила с изпълнителен лист № 335 от 21.11.2016 г.

(л. 51), въз основа на който, за принудително събиране на вземанията, е образувано изпълнително дело № 20177880400174 по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788 КЧСИ, взискатели по което са ищцата и други лица, а длъжник е К. Т. К., който притежава дялово участие в капитала на ответното дружеството в размер от 2 500 лева, равняващо се на 50 % от капитала. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е насочено върху дяловете на длъжника в ответното дружество, като е наложен запор върху тях, вписан в ТРРЮЛНЦ към АВ по партидата на дружеството на 20.06.2017 г. с вписване № 20170620104150 (л. 52-54).

Предвид липсата на последвало удовлетворяване на вземанията, с постановление от 16.06.2021 г. (л. 55) с изх. № 4625/16.06.2021 г., взискателят Б. Д. Д. е изрично овластен от съдебния изпълнител на основание чл. 517, ал. 3 ГПК да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество. Видно от постановлението на ЧСИ в него е посочено, че изявлението на ищцата за прекратяване на участието на длъжника К. Т. К. в ответното дружество е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК като на дата 28.02.2021 г. на адреса на управление на дружеството е поставено надлежно уведомление, но длъжникът не се е явил в срока за получаване на съобщението, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК, на 15.06.2021 г. е изтекъл тримесечния срок и поисканото от взискателите овластяване за прекратяване на участието на длъжника в дружеството може да бъде издадено.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице предпоставките за прекратяване на ответното дружество по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, поради което така предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

По делото се установи, че ищецът е кредитор и взискател по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ М. К., по което изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника К. Т. К. – ограничено отговорен съдружник в ответното дружество. Наложен е запор върху тези дружествените дялове, който е вписан в Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. Има връчено от съдебния изпълнител на ответното дружество изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и нарочно постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на дружеството.

Същевременно, по делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника, който носи 3 доказателствената тежест за това съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, че същият е изплатил на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ или, че вземането, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното дело, е погасено чрез плащане или удовлетворено по някакъв друг начин. Съгласно чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК искът се отхвърля единствено, ако се установи, че на взискателя е изплатена припадащата се част на съдружника-длъжник част от имуществото, която е определена, съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ.

В случая ответникът не доказа, а и не твърди да е извършил подобно плащане. Ответникът не е представил и никакви доказателства, че притежаваният от съдружника К. Т. К. дял е с отрицателна стойност към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, въпреки изричното указание на първоинстанционния съд с доклада по делото, че за това обстоятелство не сочи доказателства.

С оглед оплакванията по въззивната жалба за ненадлежно връчване на „Комфорт Хаус“ ООД на изявлението на ищцата-взискател за прекратяване на участието на длъжника К. Т. К. в дружеството, които възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни, следва да се отбележи и следното:

Видно от съдържанието на постановлението на ЧСИ с изх. № 4625/16.06.2021 г., в него е отразено, че взискателят Б. Д. Д. с молба вх. № 2687/01.06.2020 г. е поискала да бъде прекратено участието на длъжника в „Комфорт Хаус“ ООД във връзка с което до дружеството е изпратено съобщение с изх. № 434/18.01.2021 г., съдържащо това волеизявление, като на разписката върху гърба му е отбелязано посещението на адреса му на 29.01.2021 г.; на 07.02.2021 г. и на 28.02.2021 г., като при всяко посещение е залепяно уведомление. Посочено е също, че предвид факта, че лицето не е открито на адреса му на управление, е било залепено уведомление.

Постановлението на съдебния изпълнител в тази част по своя характер представлява официален свидетелстващ документ, като възприетото в мотивите като фактическа обстановка, установена от материалите по делото, съдът приема като ползващо се с материална доказателствена сила относно конкретните факти. В този смисъл, следва да се приеме за доказан факта, че в хода на изпълнителното производство е изпратено съобщение до дружеството, в което е отразено, че при неколкократното посещение на адреса, не е било открито лице, съгласно да приеме съобщението. Видно от отразените дати, същите са в рамките на един месец, като първата и последната дата са в началото и в края на периода, както и предвид датите на посещенията на адреса, същите са с интервал повече от седмица, като едната от тях е в почивен ден - в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК.

С оглед на така извършените констатации от връчителя и възпроизведени в постановлението на съдебния изпълнител, се налага извод, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, съгласно която разпоредба когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, както е в настоящия случай, той залепва уведомление по чл.