Решение № 83 от 11.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Разлог, 11.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по депозирана жалба от И.И.И., с ЕГН*, от *, против НП с №* от 28.08.2024 г. на дир. на РДГ-Б., с което му е наложено адм. наказание – глоба от 500.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, и глоба от 500.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ.

В жалбата са изложени твърдения, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на императивни процесуалноправни и материалноправни норми, опорочаващи обжалваното НП, налагащи неговата отмята. Прави се искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на направените по делото разноски.

В СЗ жалбоподателят не се явява. За него се явява упълномощен процесуален представител - адв. Р.З.-К., която поддържа депозираната жалба, в хода по същество излага подробни съображения в тази посока, като сочи, че НП е незаконосъобразно.

Въззиваемата страна в СЗ се представлява от юрк. Н.В., която оспорва жалбата изцяло жалбата, като твърди че процесното НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова моли съда да го потвърди изцяло.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява представител и не изразява становище.

Съдът след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, а така също вр. с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

На 23.07.2024 г. в имот в близост до о-л 168, подо-л "р" - общинска горска територия, ГСУ-Р., ОУ-К., на територията на ТП„ДГС-Р.“, о.Р., Г.Г.Н. – горски стражар към ТП„ДГС-Р., заедно с колегата си Б.И.П., извършили проверка, след подаден сигнал, при която установили, че лицето И.И.И., съхранява 1,15 пр.м 3 дърва за огрев от бял бор, немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка и непридружени с превозен билет.

Посоченото поведение е определено от проверяващите като нарушение на чл.213, 1 ал.1, т.1 от ЗГ, и чл.213, ал.1, т.2, от същия закон, за което е бил съставен констативен протокол от 23.07.2024 г.

Въз основа на съставения констативен протокол на 23.07.2024 г. е съставен и Акт за установяване на адм. нарушение (АУАН) серия ЮЗДП №* от 24.07.2024 г. от св.

Б.И.П. в присъствието на жалбоподателя И.И.И. и св. Г.Г.Н.. На същата дата актът е връчен на И., но същият отказал да го подпише, за което обстоятелство св. Г.Г.Н. се подписал като свидетел на отказа. В т.10 „обяснения или възражения на нарушителя”, жалбоподателят И. е записал: „изгоних лицата, които отрязаха незаконно дърветата, след което прибрах дървесината докато науча контакт на горския стражар, за да вземе съответните мерки". В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано възражение с/у АУАН от нарушителя.

Въз основа на посочения АУАН, Директорът на РДГ-Б. е издал процесното НП №* от 28.08.2024 г., с което на И.И.И. е наложил адм. наказание – глоба от 500.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, и глоба от 500.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ, вещите - предмет на нарушението - 1,15 пр.м3 дърва за огрев от бял бор са отнети в полза на държавата.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, въз основа събраните писмени док-ства, приложената адм. нак. преписка.

По делото са разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят Б.И.П. и свидетелят при съставянето на акта - Г.Г.Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели. Същите са очевидци на установеното нарушение, показанията им са подробни, логични, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени док-ства.

От правна страна, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:

В настоящия случай НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като в хода на съд. производство не се събраха категорични док-ства установяващи авторството на деянията по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.

От събраните по делото писмени док-ства и от свидетелските показания се установява, че след подаден сигнал на тел.112, длъжностните лица при горски стопански участък – Р. - Г.Г.Н. и Б.И.П., са извършили проверка н а 23.07.2024 г. в имот в близост до о-л 168, подо-л "р" - общинска горска територия, ГСУ-Р., ОУ-К., на територията на ТП„ДГС-Р.“, о.Р., при която установили наличието на незаконно отсечени дървета от дървесен вид бял бор. От показанието на разпитаните св. Н. и П. се установи, че нарушителят не е бил на мястото, където са установили дървесината. Имотът е бил около половин декар, ограден е бил с дървена ниска ограда, като имотът не се е заключвал и е можело свободно да се влезне там.

Дървесината не е била подредена, а е била разхвърлена навсякъде в имота, извън имота, дори и в/у самата оградата, като оградата е била съборена и повредена.

Имотът се е намирал в близост до дома на лицето И.И., който живеел на 20-30 метра от него. Св. П. заяви, че не могат да кажат кой е извършил нарушението, защото не са го хванали на място. Като отишли на място не е имало нарушител, но 2 преминаващите казали, че имотът се стопанисва от лицето И.. Свидетелят заяви, че И. е споделил, че само стопанисва имота, но дървата не са негови. Не са могли да установят дали имотът е негов, тъй като И. не им е предоставил документи.

По делото не се доказа от АНО, чиято е и тежестта за доказване на нарушението в настоящето производство, как е установил, че намерените дърва в имота са съхранявани от жалбоподателя И., и че тези дърва са от незаконна сеч, след като свидетелите Н. и П. в СЗ заявиха, че не са могли да установят дали имотът е на жалбоподателя, както и че по време на проверката лицето не е било там, поради което не могат да кажат кой е извършил нарушението, защото не са го хванали на място.

Няма никакви релевантни док-ства, от които да се направи обоснован извод, че откритите в този неустановен имот дърва за огрев, са били собственост именно на И.И.И., респ. че той ги е съхранявал.„Съхраняването“ на дървесина по същината си е упражняване на фактическа власт в/у последната. Това предполага деецът да я постави или складира по такъв начин, че същата да бъде добре защитена от чужди посегателства, което в случая не се установява.

Настоящият състав намира, че АНО от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, с оглед установяване от къде, кога и от кого са били отсечени дърветата и кой ги е закарал в имота, където са били съхранявани. Като не е извършил това е нарушил разпоредбите на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Същественото в адм. нак.то производство е да се установи: има ли адм. нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).

За да бъде едно деяние адм. нарушение, са необходими 3 предпоставки (съгласно чл.6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление;

2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с адм. наказание.

Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на адм. нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

С оглед гореизложеното, съдът намира че АНО не доказа по безспорен начин, с допустими от закона док-ства, че твърдяното нарушение е извършено от посочения нарушител и че същото е извършено виновно.

При недоказаност на адм. нарушение от АНО, не е следвало да се ангажира адм. нак. отговорност на И. в конкретния казус, тъй като не може да се наказва лице по необосновано предположение.

От гореизложеното следва, че издаденото НП в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Освен предвиденото в чл.266, ал.1 от ЗГ, наказание "глоба", в чл.273, ал.1 от ЗГ, законодателят е предвидил, че вещите послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Тази форма на държавна принуда е задължителна последица от извършени нарушения на ЗГ, а компетентните длъжностни лица са императивно задължени да я налагат. В случая, правилно НО е постановил вещите - предмет на нарушенията – 1,15 пр.м3 дърва за огрев от бял бор, да бъдат отнети, доколкото по делото безспорно бе доказано, че 3 са превозвани и съхранявани в нарушение на изискванията на ЗГ – без превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. С оглед на това, независимо че процесното НП следва да бъде отменено в останалите му части, същото следва да бъде потвърдено в частта му, с която е постановеното отнемане на вещите предмет на нарушението.

Относно разноските:

При този изход на правния спор, приключил с отменяне на процеснотоНП в частта относно извършените нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски за адв. възнаграждение. Видно от приложените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие на адв. Р.З.-К., като процесуален представител на жалбоподателя, е заплатено адв. възнаграждение от страната от 500.00 лв.

Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното такова и като съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът счете че следва да присъди адв. възнаграждение в минималния размер предвиден и съобразен с чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №*/09.07.2014 г. за минималните адв. възнаграждения, а именно – 400.00 лева (204.52 €).

Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП с №* от 28.08.2024 г. издадено от дир. на РДГ-Б., в частта, с която на И.И.И. с ЕГН*, с адрес: *, му е наложено адм. наказание – глоба от 500.00 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, и глоба от 500.00 лева, на основание чл.275, ал.1, т.2, във вр. с чл.266, ал.1 от ЗГ, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2, от ЗГ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НП с №* от 28.08.2024 г. издадено от Директор на РДГ-Б., в частта, с която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата, вещите - предмет на нарушението - 1,15 пр.м3 дърва за огрев от бял бор.

ОСЪЖДА РДГ-Б., с адрес: *, да заплати наИ.И.И., с ЕГН*, с адрес: *, сумата от 400.00 лева (204.52 €) - разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________ 4