Решение № 1541 от 01.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Пловдив, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330203433 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4238371 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г.

С. Г., ЕГН **********, от **, законен представител на „Г-15 КАРС“ ЕООД, ЕИК 203746861, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. Г. обжалва процесния електронен фиш и моли съда да го отмени като незаконосъобразен, по подробно изложени в жалбата съображения, в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш и претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага доводи по същество на делото и претендира разноски.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Г. С. Г., за това, че на 06.12.2020г. в 12:34 часа в гр.Пловдив, бул.Цариградско шосе-пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока „Запад“, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е установено нарушение с АТСС CORDON-M2 MD 1196. С МПС Ауади А 3, вид лек автомобил, рег. № ** , е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № M D 1196, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 78 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то/ползвател било вписано „Г-15 КАРС“ ЕООД, ЕИК 203746861, със законен представител Г. С. Г., ЕГН **********, и на последния била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира напълно като обективни, достоверни и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП п ри избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за управление на ППС от категория В, както е в случая.

Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.

При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа 2 всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата.

На първо място, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при издаването на ЕФ, тъй като същият не съдържал дата на издаването му, защото датата на издаване на ЕФ не е изискуем негов реквизит, каквито са лимитативно изброените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП.

На първо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила поради липсващи дата, на която електронният фиш е издаден, за липсваща информация, дали същият подлежи на обжалване, в какъв срок, чрез кого и пред кой съд, тъй като законът не изисква посочването на всички така изброени обстоятелства.

Несъстоятелни са възраженията и за неяснота относно мястото на нарушението, тъй като в ЕФ ясно е посочено къде е извършено то. Правилно и законосъобразно е бил определено санкционираното лице – законният представител на юридическото лице, собственик на МПС-то, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят Г. в качеството му на законен представител на дружеството, чиято собственост е процесното МПС.

На следващо място, наличните по делото доказателства безспорно сочат, че при установяване на нарушението е била спазена процедурата по Наредбата, като АТСС е било от одобрен тип и годно за употреба.

Несъстоятелно се оспорва от страна жалбоподателя и компетентността на актосъставител и АНО, тъй като при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, което е изключение от общото правило по чл.189, ал.1 от ЗДвП, сочещо, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица н службите за конторл, предвидени в този закон. Тоест в конкретния казус не са налице твърдените от жалбоподателя органи /актосъставител и АНО/, че да се обсъжда тяхна компетентност.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя 3 за настъпила давност, като в случая следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР 1/2014 на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП ), поради което за него не намират приложение сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл.80, ал.1, т.5 от НК, (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административнонаказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години. В настоящия казус процесното нарушение е извършено и установено на 06.12.2020г., като видно от справката за намерени фишове ЕФ е издаден на 08.12.2020г., връчен е на 17.05.2023г. и към тази дата не са изтекли нито обикновената 3-годишна давност, нито абсолютната такава. Тези давностни срокове не са изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение.

На последно място, неоснователно е и възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН. Понастоящем е налице забраната за неговата приложимост, съгласно нормата на чл.189з от ЗДвП, която не е действала към датата на извършване на нарушението, поради което принципно е допустимо да се разгледа и този въпрос. По същество обаче не е налице маловажен случай на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като конкретният казус не се отличава с нищо от обичайните случаи на нарушения от същия тип, още повече, че се касае за нарушение разкриващо висока степен на обществена опасност, тъй като засяга в значителна степен обществените отношения, регулиращи правилата за движението по пътищата и в частност неговата безопасност, която се свързва с други значими обществени отношения, каквито са здравето и живота на хората.

Така твърдените от жалбоподателя пороци при издаването на електронния фиш не съществуват, поради което и не е налице нарушение на правото на защита на същия.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4238371 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на 4

ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г. С. Г., ЕГН **********, от **, законен представител на „Г-15 КАРС“ ЕООД, ЕИК 203746861, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП , следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4238371 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Г. С. Г., ЕГН **********, от **, законен представител на „Г-15 КАРС“ ЕООД, ЕИК 203746861, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5