Решение № 55 от 20.12.2023, Районен съд - Поморие

МОТИВИ на решение № 55/20.12.2023 г., по НАХД № 240/2023 г., на РС – Поморие Производството е по реда на чл.375 и сл.НПК и е образувано въз основа на изпратено за разглеждане, на основание чл.44, т.3 от НПК, НАХД № 1 458/2023 г. по описа на РС – Поморие, образувано по постановление на прокурор в РП – Варна, с което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия В. В. М. за извършено престъпление по чл.293а от НК, затова че че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1042/2020 г. по в.гр.дело № 2537/2020 г., по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020 г., в продължение на една година от влизането му в сила, от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., не изпълнил парично задължение към кредитора си, в размер на 550 лв., за адвокатско възнаграждение на адвокат СТ.М. И.а, въпреки наличие на парични средства и имущество за това.

В съдебно заседание прокурор от РП – Бургас, ТО – Поморие поддържа направеното предложение. Пледира за признаване на обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, посочено в постановлението и за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в законоустановения минимум от 1 000 лв.

Обвиняемият не се явява в съдебно заседание и се не се преставлява, редовно призован.

За да се произнесе по направеното от прокурора искане съдът се запозна подробно със становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка.

Въз основа на влязло в законна сила и подлежащо на изпълнение Определение от 22.04.2020г., по гр. дело № 3565/2020 г. по описа на РС – Варна, в полза на Н.А.Д. е издаден изпълнителен лист № 1981/18.05.2020 г., с който обвиняемият В. В. М. е осъден да заплаща в полза на детето С. В.ов М., чрез неговата майка и законен представител Н.А.Д., месечна издръжка в размер 180 лв., считано от 22.04.2020 г.

Въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба от Н.А.Д., чрез пълномощника адв.Ст. И.а, на 18.05.2020г., е образувано изпълнително дело № 20208080400379 по описа на ЧСИ З.Д., peг. № 808 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна, с длъжник обвиняемия.

С молбата за образуване на производството е поискано от ЧСИ да бъде събрано и договореното с взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и представителство на взискателя по изпълнителното дело, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38. ал.2 от Закона за адвокатурата.

С разпореждане от 29.05.2020 г., ЧСИ приел по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 350 лв.

С разпореждане от 11.06.2020 г., ЧСИ отказал надлъжника да прекрати производството и да вдигне наложения по същото запор.

С решение № 1042/05.10.2020 г., по в. гр. дело № 2537/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на датата на постановяването му, като необжалваемо, е отхвърлена жалба на обвиняемия срещу разпореждането на ЧСИ от 11.06.2020 г., както и искането на обвиняемия да бъде отменено разпореждането на ЧСИ от 29.05.2020 г., за приетите разноски от 350 лв., за адвокатско възнаграждение.

Със същото решение обвиняемия В. В. М. е осъден да заплати на адв.СТ.М. И.а сумата от 1

200 лв., представляваща определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение.

За присъдената с решение № 1042/05.10.2020 г., сума от 200 лв., бил издаден изпълнителен лист, а сумата предявена за събиране към горепосоченото изпълнително производство на ЧСИ Д., същото продължено от ЧСИ Л.Ст., под № 20218950401977/22.07.2021 г.

Въз основа на влезли в законна сила и подлежащи на изпълнение присъда № 260011/31.03.2021 г., по НЧХД № 208/2021 г., по описа на РС – Шумен и Решение № 50/22.07.2021 г., по ВНЧХД № 162/2021 г., по описа на ОС – Шумен, бил издаден изпълнителен лист № 260887/29.07.2021 г. и образувано изп. дело № 20218950402397 по описа на ЧСИ Л.Ст., с взискател адв.СТ.М. И.а и длъжник обвиняемият В. В. М..

Видно от представения по изпълнителното производство и приобщен към доказателствата по настоящото дело препис от свидетелство за регистрация на МПС, част І от 12.09.2012 г., обвиняемият е собственик на лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с peг. № ...НВ, срещу която движима вещ е насочено изпълнението, като съгласно изготвената съдебно оценителна експертиза, освен превозното средство, длъжникът е представил за оглед 4 бр. алуминиеви джанти, 4 бр. летни гуми, багажник за покрив с 2 бр. релси напречни греди.

Видно от приложените по делото уведомление за наложен запор по изп. дело № 2397/2021 г., на ЧСИ Л.Ст. и писмо до ЧСИ от ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, наложеният от ЧСИ запор на автомобила е вписан в регистъра на ППК на 28.02.2022 г.

По горепосочените изпълнителни производства не са събрани от длъжника и обвиняем сумите, дължими на адв.И.а.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото и посочени от съда доказателства, съдържащи се в приетите от съда материали по горепосочените изпълнителни дела.

При така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.293а от НК,който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Престъплението по чл.293а от НК е на формално извършване, санкциониращо умишлено поведение на бездействие от страна на дееца за срок от 1 г., при обективно налични възможности да извърши дължимото се от него действие, като заплати парично задължение, установено с влязло в законна сила съдебно решение / Решение № 91/10.03.2015 г. по н. д. № 1975/2014 г., I н. о., НК на ВКС/.

Престъпният състав по чл.293а от НК се характеризира от обективна страна със следните признаци: 1) наличие на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение за дееца; 2) наличие на парични средства или имущество у дееца, позволяващи му изпълнение на задължението и 3) неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт, че има парични средства и/или имущество, с които да удовлетвори кредитора и въпреки това не изпълнява влязлото в сила решение /Решение № 563 от 5.03.2012 г. по н. д. № 2760/2011 г., I н. о., НК на ВКС/.

В случая очертаното от прокуратурата обвинение е за умишлено поведение на бездействие от обвиняемия в периода от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., да извърши дължимо се от него действие, като заплати парично задължение в общ размер 550 лв. на кредитора адв.СТ.М.

И.а, установено с влязъл в сила съдебен акт, при наличие на имущество у дееца – МПС, джанти, гуми, багажник, позволяващи му изпълнение на задължението.

Деянието е несъставомерно от обективна страна, касателно сумата от 350 лв., тъй като за същата обвиняемият М. не е задължен с влязъл в сила съдебен акт, а с разпореждане от 2

29.05.2020 г., на ЧСИ З.Д., peг. № 808 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна, като обстоятелството, че посоченото разпореждане на ЧСИ е обжалвано от длъжника и обвиняем и потвърдено от съда не променя този извод.

За сумата от 200 лв., подсъдимият е задължен с решение № 1042/05.10.2020 г., по в. гр. дело № 2537/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, същото влязло в законна сила на датата на постановяването му, като необжалваемо, поради което за задължение в този размер деянието е съставомерно от обективна страна.

Безспорно се установява по делото, че в инкриминирания период от 05.10.2020 г. /датата на влизане в сила на съдебния акт, с което е установено паричното задължение от 200 лв./ до 05.10.2021 г., обвиняемият В. В. М. е бил собственик на лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с peг. № ...НВ, както и на 4 бр. алуминиеви джанти, 4 бр. летни гуми, багажник за покрив с 2 бр. релси напречни греди, които движими вещи са самостоятелни, а не част от съставна вещ, т.е в този период обвиняемият е разполагал с ликвидно имущество, чрез което да удовлетвори вземането на взискателя, но е бездействал по отношение на продажбата му, поради което са налице и останалите предпоставки за съставомерност на деянието от обективна страна.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че с бездействието си обв. В. В. М. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.293а, от НК, а именно след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1042/2020 г. по в.гр.дело № 2537/2020 г., по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на 05.10.200 г., в продължение на една година от влизането му в сила, от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., не изпълнил парично задължение към кредитора си, в размер на 200 лв., за адвокатско възнаграждение на адвокат СТ.М. И.а, въпреки наличие на парични средства и имущество за това.

От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Обвиняемият е съзнавал, че е осъден със съдебно решение да заплати парично задължение в размер 200 лв., на кредитора адв. СТ.М. И.а, съзнавал е, че разполага с имущество за това, както и че бездействието му в инкриминирания едногодишен период е противоправно и е искал настъпването на общественоопасните последици – осуетяване на последиците от осъществената правосъдна дейност.

По горепосочените аргументи за несъставомерност на деянието от обективна страна по отношение на задължението от 350 лв., обвиняемият В. В. М. бе признат за невинен и оправдан по обвинението в тази му част.

Както бе посочено, за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление по чл.293а от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, престъплението е на формално извършване и от същото не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, с деянието не е причинено увреждане, което да съставлява тежка телесна повреда, както и не е причинена смърт, обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а и последните не са елемент от фактическия състав на престъплението (ТР № 2/29.11.2007 г. ОСНК на ВКС), не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, поради което съдът прие, че са налице предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК.

3

За да определи размера на наказанието съдът взе предвид установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Налице е значителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината на обвиняемия обстоятелства.

Обвиняемият не е осъждан, има добро процесуално поведение, а размерът на непогасеното парично задължение е нисък, поради което съдът намери за съобразено със степента на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца наказанието глоба в размер на минималният предвиден от закона, а именно 1 000 лв., което наказание наложи.

Разноски по делото не са направени , поради което такива не се е и възложиха на обвиняемия.

Мотивиран от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Поморие, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора С. Ст. Р. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20232160200240 по описа за 2023 година