Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7866 от 22.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1939/2025
Вид
Решение № 7866
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 7866 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100501939 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 22283/09.12.2024 г., постановено по гр. д. № 40279/2024 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, е частично уважен предявеният от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.

45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумите 5965,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника вреди на имущество, по вина на водач на МПС „БМВ ХЗ“, с ДК № ****, при ПТП реализирано на 19.07.2023 г. на бензиностанция „INSA OIL”, с адрес: ул. „Васил Левски“ № 56, в гр. Първомай, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 02.07.2024 г. до окончателното изплащане, като отхвърлен иска за разликата до пълно предявения размер от 7760 лв.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, с доводи за неправилност и необоснованост.

Излага, че в молбата за съдебно заседание на 20.11.2024г. от 14:15 часа дружеството оспорило експертизата, изготвена по делото, в частта за определяне на размера на вредите по увредената бензиноколонка към датата на ПТП. Вещото лице Стоимен Стоименов, чиито специалности се отнасят до автомобили, кари и франчайзинг, няма компетентност в областта на експлоатацията и ремонта на бензиноколонки. Поради това поискали смяна на вещото лице и назначаването на повторна автотехническа експертиза, която да определи размера на вредите по средни пазарни цени, тъй като съществуващата оценка е по-ниска от реално дължимата, съобразено с представените писмени доказателства. Освен това, сочи, че молбата им е постъпила в СРС в 09:56 часа на деня на заседанието и ако не е входирана, това се дължи на закъснението на съдебния персонал, а не на дружеството. Изразява несъгласие 1 със съдебните изводи, според които разноските за авариен комисар, с които установи обстоятелствата около инцидента и размера на уврежданията, са неоснователни и ненеобходими. Според него тези разноски са законосъобразни според чл. 411 КЗ и общите условия към застраховката „Имущество за малък и среден бизнес“, тъй като определянето на щетата изисква извършването на множество дейности, които надхвърлят обема на съдебните експертизи. Ответникът оспорил единствено размера на вредите по бензиноколонката, а не и разноските за определяне на застрахователното обезщетение.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът му. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Излага, че следва да се отчете съвина както на работника/служителя на бензиностанция „INSA OIL“, така и на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с peг. № ****, като се установи поне 50% съвина между двете страни. Твърди се, че постановеното решение съдържа съществени процесуални пороци – мотивите са неясни, противоречиви и непълни, като съдът не е кредитирал видеозаписа от охранителните камери на бензиностанцията, който би дал ясна и безпристрастна представа за инцидента, а вместо това се е опирал на субективни гласни доказателства, без да отчете виновното поведение на работника, който не е осъществил необходимия постоянен контрол върху зареждащия се автомобил. СРС е извел и неправилни изводи от събраните в хода на производството доказателства, като е обсъждал избирателно факти и е ползвал необосновани предположения, което води до обективиране на решението в полза на отговора на исковата молба на ответника. Освен това, представената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) не посочва, че водещата причина за настъпилите материални вреди е виновността на водача, а само установява, че непосредствената причина е потеглянето на водача без да е изваден горивен пистолет от резервоара, без да се разяснява методиката за калкулиране на щетите чрез независими проучвания на средните пазарни цени. Накрая твърди, че решаващият съд е приел погрешно, че вина за инцидента се дължи единствено на застрахованото дружество, като същевременно доказателствата ясно установяват значителен принос на работника от „INSA OIL“ за вредоносните последици.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска за размера над сумата от 2 982,50 лв. ведно с лихвите, съставляващи 50% от 5 965 лв.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД. Излага, че на база събраните гласни доказателства се установявало, че водачът Й. Тосков Й. е заплатил фиксирана сума от 50.00 лв. за гориво и е заявил, че е изчакал кратко, преди да тръгне, но това не доказва, че зареждането е приключило. Тъй като служителят на бензиностанцията имал задължението да обслужва и останалите клиенти, последиците от самоволно взетото от водача решение не могат да бъдат приписвани на него, особено в отсъствието на доказателствена подкрепа за неизпълнение на длъжностните му задължения. Освен това, цитираният нормативен акт, който регулира безопасната експлоатация на газови съоръжения, не бил приложим, тъй като автомобилът, управляван от виновния водач, е на дизел и не се извършва зареждане с газ. Дори при предположение за приложимост, вътрешните инструкции, утвърдени от ръководството, обхващали изключително зареждане с газ и предоставяли свобода при формирането на задълженията на служителите. В хода на делото не са представени доказателства за нарушения на длъжностната характеристика и инструкциите на обслужващия персонал, като задълженията на служителя се ограничавали до оказване на съдействие при поискване на клиентите. За извършеното нарушение по Закона за движение по пътищата е издадено 2 наказателно постановление срещу водача, което е прието и платено без обжалване.

Експертната автотехническа оценка, приета без оспорване от ответното дружество, посочва, че въпросът за определяне на вина между служителя и водача представлява правна материя, извън компетенциите на автоексперта, който е дал изчерпателен отговор относно техническите изисквания и пазарните условия.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а на ответника – изцяло неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумите 7760 лева, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6200.00 лв., както и реализираните разходи за изготвянето на комплексна оценка от авариен комисар в размер на 1545.00 лв. и 15.00 лв. ликвидационни разноски по застраховка ГО за вреди от ПТП, настъпило на 19.07.2023г., ведно със законна лихва от датата на предявяването до изплащане на вземането.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите по бензинколонката; дължими ли са от ответника разноските за определяне на размера на застрахователното обезщетение.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да 3 обсъждат следните факти:

На 19.07.2023 г., около 12:55 часа, на бензиностанция „INSA OIL“, находяща се в гр.

Първомай, ул. „Васил Левски“ № 56, е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № ****, управляван от Й. Т. Й.. Към момента на произшествието гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответника по действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Бензиностанцията „INSA OIL“ в гр. Първомай е собственост на „ФЛОТ ПЕТРОЛ“ ЕООД и към датата на инцидента е била застрахована с полица № 0870230460000783 от 10.02.2023 г., сключена с „Дженерали Застраховане“ АД по договор за имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“. Произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие и представлява покрит риск по полицата.

На посочената дата Й. Й. посетил бензиностанцията, за да зареди дизелово гориво.

След като спрял на бензиноколонката, служител започнал зареждането, а водачът отишъл да заплати горивото на касата. Когато се върнал, забелязал, че служителят вече зарежда гориво в туба за други клиенти. Й. потеглил бавно, но след около два метра бил спрян, тъй като пистолетът от бензиноколонката не бил изваден от гърловината на резервоара, което довело до инцидента.

В резултат на ПТП са нанесени материални щети на бензиноколонка №1 на бензиностанция „INSA OIL“, изразяващи се в изкривено шаси, скъсани тръби, повредена помпа, счупени кобури на пистолет – два броя, и изкривен борд – един брой. „ФЛОТ ПЕТРОЛ“ ЕООД е заплатило сумата от 6200,00 лв. за извършените ремонтновъзстановителни дейности, както и допълнителна сума от 1 545,00 лв. с ДДС за изготвяне на комплексна оценка на щетите от лицензиран авариен комисар.

Следователно, ПТП-то е довело до имуществени вреди върху застрахован обект, като събитието е настъпило при наличие на валидни застрахователни правоотношения както по „Гражданска отговорност“ на виновния водач, така и по имуществената застраховка на собственика на бензиностанцията.