Присъда № 25 от 09.04.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №25/09.04.2025Г. ПО НОХД №39/25Г.

ПО ОПИСА НА РС- ПАЗАРДЖИК

Съдебното производство по делото е образувано въз основа на внесен от РППазарджик обвинителен акт срещу А. А. С., ЕГН ********** за това, че на 06.07.2021г. в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително, съгласно чл.7 ал.1 и чл.32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение №1, Списък №1 от същата, а именно- амфетамин с нетно тегло 0.95 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 0.7 тегловни %, на стойност 28,50 лева /определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г./- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, което намира за доказано в хода на проведеното съдебно следствие. Пледира за налагане на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия- адв.П. Х., счита, че по делото не са събрани доказателства за това деянието да е извършено от обективна и субективна страна, поради което пледира за постановяване на оправдателна присъда. В условията на евентуалност излага съображения за маловажност на случая и преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, за което давността за наказателно преследване намира за изтекла.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. Присъединява се към становището на своя защитник и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А. А. С. е роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ул.*** №119, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работещ като настройчик автоматизация и шприц машини в “Груп холдинг” ЕООД, осъждан, с ЕГН **********.

На 06.07.2021г., около 18:50 часа, подс.С. управлявал лек автомобил марка „Пежо“ с peг.№ *** в гр.Пазарджик, като се движел по ул.Тракийска. По същото време, свидетелите К. Г., Д. Л., Д. Д. и Р. Г., както и колегата им Т. И.- всичките полицейски служители при РУПазарджик, по повод изпълнение на служебните си задължения, се намирали в района на ул.Тракийска в гр.Пазарджик. Те възприели подс.С., който се приближавал към тях с автомобила си и го спрели за проверка. След като установили самоличността му, на въпроса дали съхранява наркотични вещества, той отговорил, че има такива в дома се, находящ се на *** ет. 4. Свидетелите Д. Д., Р. Г. и колегата им Т. И., заедно с подсъдимия отишли в неговото жилище, където извършили проверка по реда на чл. 83 ал. 1 от ЗМВР, за което св.Г. съставил протокол. От шкафче на масата в хола, подс.С. сам извадил полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество и го предал на полицейския служител Т. И. с протокол за доброволно предаване от 06.07.2021г.

1

В хода на проведеното разследване по образуваното по реда на чл.356 ал. от НПК бързо производство, преобразувано впоследствие в досъдебно такова, бил извършен оглед на приобщеното като ВД доброволно предадено от подсъдимия бяло прахообразно вещество с нето тегло 0,95 гр., което съгласно заключението по изготвената СХЕ представлявало амфетамин и съдържало 0.7 тегловни процента амфетамин на стойност 28,50 лева, изчислена съгласно Постановление №23 на Министерския съвет от 1998г. Амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични- Списък I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелитеполицейските служители К. Г., Д. Л. и Д. Д., заключението на химическата експертиза, а също и от приетите по делото писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, тъй като те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От показанията на посочените свидетели се установява еднозначно, че на инкриминираната дата в дома си в гр.Пазарджик *** ет.4 подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество- амфетамин с нето тегло 0,95 гр., без да има разрешително съгласно чл.30 от ЗКНВП. Съдът даде вяра на споделеното от посочените свидетели, за които въпреки служебната им обвързаност, не се намериха основания да се считат за предубедени и заинтересовани. Кредитира се и заключението на експерта, изготвил назначената СХЕ в рамките на ДП, доколкото същото е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. По същия начин са оценени и приобщените по делото писмени доказателствапротоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, справка за съдимост, характеристична справка и съобщение от ЧСИ Г. Търльовски с рег.№882 на КЧСИ с район на действие ОС- Пазарджик.

При така установената фактическата обстановка съдът намира, че с поведението си подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на 06.07.2021г. в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително, съгласно чл.7 ал.1 и чл.32 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. с чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение №1, Списък №1 от същата, а именно амфетамин с нетно тегло 0,95 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 0,7 тегловни %, на стойност 28,50 лв. /определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г./, като случаят е маловажен.

Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не е извършил престъплението, за което с ОАкт му е повдигнато обвинение, т.е. по основния състав на чл.354а ал.3 т.1 от НК.

Предвид данните за вида, количеството и стойността на наркотичното вещество, подробно описано по-горе, както и с оглед наличието на други смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия /доколкото на 09.03.2021г. е настъпила реабилитация по право за осъждането по влязла в сила на 15.01.2018г. присъда- споразумение №7/15.01.2018г. на РС- Пазарджик по НОХД №2107/17г./, оказаното съдействие на полицейските органи, позитивните характеристични данни за подсъдимия по местоживеене, изминалият период от време от момента на извършване на деянието, престъплението се явява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, което представлява типична проява на маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Преценката по този въпрос се извършва на основата на 2 фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай, всички те, преценени в съвкупност, формират извод у съда за извършено престъпление именно по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Деянието се е изразило в държане на само един вид наркотично вещество- амфетамин с нето тегло 0,95 гр., със съдържание на активен компонент амфетамин 0,7 тегловни %, на стойност 28,50 лв. Количеството несъмнено е малко, което обосновава извод, че наркотичното вещество е било държано не за разпространение, а за лична употреба от подсъдимия. Всичко това сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обектобществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Посочените до тук обстоятелства сочат за приложими в настоящия казус именно положенията, разписани в нормата на чл.93 т.9 от НК, тъй като в своята съвкупност /механизъм на осъществяване на деянието, вид, количество и стойност на предмета му, вредни последици, данни за личността на дееца и други смекчаващи отговорността обстоятелства/, те указват на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. В този смисъл е и практиката на ВКС на Р България /виж Решение №69/2010г. по н.д. № 684/2010г., Решение №529/2010г. по н.д. №615/2010г. по описа на ВКС, Решение №19 от 30.01.2008г. на ВКС по кас. д. №616/2007г., II н.о., Решение №253 от 11.06.2009г. на ВКС по н.д.

№241/2009г., I н.о., НК, Решение №8 от 4.02.2020г. на ВКС по н. д. № 1168/2019 ., I н.о., НК, и много др./.

За яснота, е нужно да бъде уточнено, че съдът прие подсъдимия за неосъждан към датата на инкриминираното деяние, тъй като видно от справката му за съдимост и приетото към делото като писмено доказателство съобщение от ЧСИ Г. Търльовски с рег.№882 на КЧСИ с район на действие ОС- Пазарджик, на 09.03.2021г. е настъпила реабилитация по право за осъждането му по влязла в сила на 15.01.2018г. присъда- споразумение №7/15.01.2018г. на РС- Пазарджик по НОХД №2107/17г. Към последната посочена дата, са изтекли три години от 09.03.2018г., когато е било извършено последното действие по принудително събиране на наложеното му с посочения съдебен акт кумулативно на лишаването от свобода наказание „глоба“. Тези изводи на съда са изцяло в синхрон с възприетите постановки в ТР №2/2018г. на ВКС, ОСНК относно приложението на реабилитационните срокове в НК.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не намира в случая да са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.9 ал.2 от НК, т.е. извършеното от подсъдимия не може да бъде преценено като „малозначително“, тъй като в конкретния казус предметът на престъплението не е пренебрежимо малък като количество и стойност.

С оглед на гореизложеното подсъдимият беше признат за виновен не по първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия привилегирован състав на нормата на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като деянието беше квалифицирано като маловажен случай.

Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимият е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество по описания по-горе начин и от процесния вид, без да е имал надлежно 3 разрешително за това.

По-нататък, извършвайки дължимата преценка за определяне на следващото се наказание за извършеното престъпление, съдът достигна до извод, че към момента на постановяване на присъдата наказателната отговорност на дееца е погА.а поради изтичане на предвидената в закона давност, съгласно нормата на чл.24 ал.1 т.3 от НПК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК. Според посочената материалноправна норма наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за деяния, наказуеми с „глоба“, каквото несъмнено е това по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. В същото време, съгласно нормата на чл.81 ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което то е насочено, като след извършване на това действие, започва да тече нова давност. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че последното извършено спрямо подсъдимия действие в рамките на ДП, с което течението на давността от момента на извършване на деянието е била прекъсната, е обвързано с изготвянето на постановлението за привличането в качеството му на обвиняем на 12.11.2021г. Оттам насетне до 12.11.2024г. са изминали три години, поради което предвиденият в нормата на чл.80 ал.1 т.5 от НК давностен срок се явява изтекъл към момента на постановяване на присъдата. Поради това съдът на основание чл.305 ал.5 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, за което не му наложи наказание поради изтекла давност за наказателно преследване по чл.80 ал.1 т.5 от НК.