Решение № 3880 от 03.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3880 гр. Варна, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110103581 по описа за 2025 година

Ищeцът Х. И. Х. твърди, че по заявление от „Обединена българска банка" АД е било образувано ч.гр.д.№12806/2009г. по описа на ВРС, XX състав и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК, а след като влязла в сила срещу него е издаден и изпълнителен лист, по който е следвало да заплати на ответника сумата от 1 747,21лв. представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит от 24.12.2004г., както и договорна лихва в размер на 417,70лв. за периода от 29.11.2006г. до 24.11.2009г., на основание чл.417, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 272,95лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съгласно приложен списък на разноските, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Въз основа на издаденият изпълнителен лист и по молба от „ОББ" АД било образувано изп.д.

№345/2010г. по описа на Д. П. - Я., регистрирана в КЧСИ под рег.№711. На 31.10.2011г. с договор за цесия между „ОББ" АД и „ЕОС ФАЙНЪНС" ООД, по силата на който „ОББ" АД цедирало вземането си на „ЕОС ФАЙНЪНС" ООД.

С договор за цесия от 29.02.2016г. вземането било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Поради изтичане на двегодишен срок от извършване на изпълнителни действия, съдебния изпълнител, с постановление от 27.11.2018г. прекратил, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.д.

№345/2020г. По молба с вх.№04101/07.02.2025г. от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.№12806/2009г. по описа на ВРС било образувано ново изп.д.№20257110400151 по описа на Д. П. -Я., 1 регистрирана в КЧСИ под рег.№711. Твърди, че от прекратяването на 27.11.2018г. на изп.д.№345/2010г. по описа на Д. П. - Я., регистрирана в КЧСИ под рег.№711 до 07.02.2025г. не са били извършвани действия, които да прекъсват давността, поради което и възможността за принудително изпълнение на процесиите вземания е погасена. Счита, че приложим за процесиите вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл.111, б."б" от ЗЗД давностният срок е 3годишен. Сочи, че ответника продължава да извършва изпълнителни действия за събиране на вземането, т.е. налага запори на банкови сметки на длъжника през м.02.2025г.

Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК 131001375 сумата от 1 747,21лв. представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит от 24.12.2004г., както и договорна лихва в размер на 417,70лв. за периода от 29.11.2006г. до 24.11.2009г., присъдени по реда на чл.417, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 272,95лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съгласно приложен списък на разноските, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№12806/2009г. по описа на ВРС и образувано изп.д.№20257110400151 по описа на Д. П. - Я., peг. №711 в КЧСИ с район на действие ВОС и да се присъдят сторените по делото съдебно - деловодни разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.

Счита, че е спорен е въпросът единствено за изтичане на давностния срок за събиране на вземането. Сочи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила. В конкретния случай, вземането е съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл.117, ал.2 от ЗЗД за цялото вземане следва да се прилага петгодишната погасителна давност.

Счита, че до 26.06.2015г. давност не е текла и такава е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. След тази дата по изп,дело №345/201Ог. са предприемани множество изп.действия.

Сочи, че са налице валидни изпълнителни действия, като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, които са прекъсвали погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл.116, б."в" ЗЗД.

Основанието по чл.116, б."в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, тълкуване contra 2 legem.

Сочи, че съгласно практиката на ВКС, перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността.

Твърди, че освен това, съгласно чл.116, б.„в", давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД, вр. чл.117, ал.2 ЗЗД, петгодишна погасителна давност за процесиите вземания.

Счита, че новообразуваното изп.д.№0151/2025г. е образувано преди изтичане на давностния срок и давността е прекъсната с образуването му, тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - запор върху банкова сметка. В резултат, на което на 17.02.2025г. са наложени запори в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД и БАНКА ДСК АД.

С оглед гореизложеното счита, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност.

Моли, да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, тъй като изложените твърдения са неправилни, необосновани и недоказани.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.439 от ГПК.

По настоящото дело е приложено след изискване изп.д.

№20257110400151 на ЧСИ Я. №711 с район на действие ОС Варна, като от същото се установява, че е образувано на 7.02.2025г. по молба на „ЕОС матрикс“ ЕООД съпроводена с изпълнителен лист от 27.11.2009г. по ч.гр.д.

№12806/2009г. на ВРС по разпореждане от 27.11.2009г. издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД срещу настоящия ищец Х. И. Х. за сумите от 1 747.21лв. непогасена главница по договор за кредит от 24.12.2004г., 417.70лв. договорна лихва за времето от 29.11.2006г. до 24.11.2009г., 494.07лв. наказателна лихва за времето от 29.11.2006г. до 24.11.2009г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 25.11.2009г. до окончателното и изплащане, 272.95лв. разноски по делото. Настоящият ответник при сезиране на ЧСИ с искане за образуване на изпълнително дело се е легитимирал, като носител на вземането с представянето на договор за прехвърляне на парични вземания от 29.02.2016г. сключен между първоначалния кредитор „ОББ“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД заедно с прилежащ към него списък на прехвърлени вземания включващ и това описано по-горе. Видно е от съдържанието на представеното изп.д., че ЧСИ е провел действия по събиране на информация за налични средства и имущество на длъжника, като на 17.02.2025г. е наложен запор на сметките му в „Банка ДСК“ АД след връчена на длъжника на 14.03.2025г. покана за доброволно изпълнение.

Видно от горното, присъдените по съдебен ред суми търсени чрез ЧСИ са главници и лихви като давностните погасителни срокове за тях съгласно разпоредбата на чл.110 и 111 от ЗЗД са съответно пет и три години. Видно от вече обсъдения изпълнителен лист същият е издаден на 27.11.2009г., като тази дата се възприема от състава за начален момент, от който са започнали да текат погасителните давностни срокове, тъй като издаването му е следствие на влязъл в сила съдебен акт. Ответникът не е представил никакви доказателства, 3 от които да може да се направи извод, че е предприел действия по събиране на вземанията си, който да са прекъснали сроковете.

Предвид горните изводи съставът намира, че по делото се е установило наличието на цедирано от трето лице в полза на ответника вземане срещу настоящия ищец, което обаче е било погасено във времето от издаване на изпълнителен лист за принудителното му събиране-27.11.2009г. до момента на подаването му пред ЧСИ станало на 7.02.2025г. по смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, което се явява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.439 от ГПК, тъй като е възникнало след съдебното признаване на вземането.

По изложените съображения съставът намира иска за основателен и същият следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца следва да се присъдят и сторени по делото разноски в размер на общо 781.89лв.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Х. И. Х.

ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 от гр.София, ж.к.Малинова долина, ул.“Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от 1 747,21лв. представляваща главница, произтичаща от Договор за кредит от 24.12.2004г., както и договорна лихва в размер на 417,70лв. за периода от 29.11.2006г. до 24.11.2009г., присъдени по реда на чл.417, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 272,95лв., представляваща направените от заявителя разноски по заповедното дело, представляващи държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съгласно приложен списък на разноските, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№12806/2009г. по описа на ВРС, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 от гр.София, ж.к.Младост, ул.Бизнес Парк София №1, бл.15, вх.А, ет.4 да заплати на Х. И.

Х. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 781.89лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4