Решение № 134 от 26.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Милена Панева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Д. Машева като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200359 по описа за 2023 година Производството е по реда на ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна и по касационни жалби на защитниците на подсъдимите В. С. Р. и Г. Д. С. срещу Присъда № 9 от 24 октомври 2022 г., постановена по в.н.о.х.д. № 308/21 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С новата присъда, постановена на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменена осъдителната част на Присъда № 260000 от 8 януари 2021 г. на Окръжен съд – Силистра, постановена по н.о.х.д. № 242/19 г., с която подсъдимият Г. Д. С. бил признат за виновен за извършени престъпления по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 227 б, ал. 2 НК и осъден на едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 23 НК и вместо това подсъдимият Г. С. е признат за невинен и оправдан по тези две обвинения.

С присъдата на въззивния съд първоинстанционната е изменена, чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление, и в частта, в която е била ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 е т. 7, за подсъдимия Р. – и вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като е прието, че подсъдимите са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 14 169,78 лева и са оправдани за разликата до 26 235,78 лева, формирана от сделки на „А. 63“ ЕООД с „М. с. - 7“ ЕООД, и за данъчните периоди октомври, ноември и декември на 2016 година.

На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК с въззивната присъда са намалени наказанията на двамата подсъдими, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на всеки от тях е определено наказание от две години лишаване от свобода, а за подсъдимия С. – чрез 1 приложението на чл. 55, ал. 3 НК - е отменена наложената конфискация на имущество.

В останалата част присъдата е потвърдена.

С два от иницииращите документи (касационния протест и касационната жалба на подсъдимия Р.) са релевирани всички касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, а с касационната жалба на подсъдимия С. – касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

С касационния протест и допълнението му като съществени нарушения на процесуалните правила са заявени: визираният в оправдателния диспозитив на присъдата 3 – дневен срок от спиране на плащанията (за престъплението по чл. 227 б НК), какъвто не бил предвиден в НПК; двукратният пропуск в изменителния диспозитив по пункт втори от присъдата да се посочи цифровия израз на формата на съучастие по чл. 20, ал. 2 НПК за подсъдимия С. касателно престъплението по чл. 255 НК, който, предвид липсата на оправдателен диспозитив за съучастието, определял като неясни волята и решението на съда по всички включени в обвинението елементи; пропускът на съда да се позове на чл. 337, ал.

1, т. 1 НПК при намаляване на наказанията; липсата на обективен, подробен и съвкупен анализ на събраните доказателства и на съображения защо едни се кредитират, а други не и наличие на противоречие между приетите за установени факти и изведените фактически и правни изводи, обобщено като неизчерпателна, фрагментарна и противоречива аналитична дейност. За да подкрепи тези твърдения, по-нататък прокурорът е развил съображения, разкриващи несъгласието му с доказателствените изводи на въззивната инстанция относно приетото от нея, че „М. с. - 7“ ЕООД е разполагало с нужната обезпеченост да осъществи строително-монтажните работи (СМР) и ги е осъществило.

Като друго съществено процесуално нарушение в допълнението към протеста е отбелязано твърдение за логическо противоречие в мотивите на апелативния съд касателно оправдаването на подсъдимия С. по обвинението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК. Такова според прокурора се явявало приетото от една страна, че „Е.“ ЕООД не реализирало доставки по ЗДДС към „А. – 63“ ЕООД и че към всички дружества и работници се заплащало само на ръка, а от друга страна, че между двамата подсъдими имало уговорка Р. да внася получаваните от него суми в кеш по банкова сметка на „Е.“ ЕООД. Паралелно с това прокурорът намира тези изводи за произволни, защото смята, че по делото няма доказателства за подобна уговорка между двамата подсъдими. За доказателствено неподкрепен намира и приетия за установен от съда факт, че неистинските вносни бележки били изпратени от подсъдимия Р. на подсъдимия С. чрез „Еконт“.

Липса на мотиви се поддържа и за оправдаването на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 227 б НК. Това оплакване е аргументирано с твърдение, че съдът изобщо не анализирал заключението на вещото лице С. и пренебрегнал отговорите му и разясненията, дадени при изслушване на експертизите.

Поддържа се, че съдът не се е мотивирал защо е избрал втория вариант от заключението на вещото лице.

Нарушенията на материалния закон са изведени като функция на допуснатите съществени процесуални нарушения, обусловили неправилен извод за невинността на подсъдимите в съответните оправдателни части на съдебния акт. Единствено по отношение на документното престъпление е взето отношение за неправилност на присъдата и при така приетите факти. Прокурорът намира, че съдът погрешно е счел за несъставомерно деянието от обективна страна с мотив, че не подсъдимият С., а счетоводителят му бил представил неистинските вносни бележки на ревизионните органи. В тази връзка подчертава, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в съзнателно ползване, а не в представяне на неистински или неверен документ. Несъгласие се изразява и с извода за субективната несъставомерност на деянието. В подкрепа се привежда като аргумент, че било достатъчно знанието на дееца за престъпното създаване на документа без да е необходимо съзнаването на конкретния му порок (дали е неистински или с невярно съдържание).

2

Накрая, с протеста се изразява недоволство и от наказанията, намерени за явно несправедливи. На критика е подложен подходът на съда да приеме обясненията на подсъдимите и изминалия период от време като смекчаващи обстоятелства. Атакува се и разрешението за приложението на чл. 55 НК по отношение на подсъдимия Р. с твърдение, че съдът не съобразил обремененото му съдебно минало. Настоява се, че не е оценена адекватно степента на обществената опасност на данъчното престъпление, както и тази на дейците в аспекта на данните за предишни техни нарушения на данъчното законодателство, за които са били санкционирани от контролните органи. Като обобщава, че съдът не оценил подобаващо всички обстоятелства от значение за индивидуализация на санкцията, прокурорът заключава, че не са били налице условията за приложението на чл. 55 НК, в това число и за отмяната на конфискацията спрямо подсъдимия С..

Отправената претенция е за отмяна на присъдата на апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С касационната жалба и нейното допълнение, депозирани от адвокат К. К. – упълномощен защитник на подсъдимия В. Р., като съществено процесуално нарушение е дефинирана заявената непълнота в доказателствената съвкупност, резултирала в неизясненост на причастността на този подсъдим към документооборота, произведен от името на „Е.“ ЕООД (оттук и нататък – „Е.“). По виждане на защитата не била изяснена връзката между свидетелите – строителни работници и посоченото дружество. На следващо място, и двете инстанции, твърди се, пропуснали да установят авторството на подписите върху фактурите и било прието видимо необосновано, че подсъдимият Р. е наказателноотговорното лице за вкарването им в документооборота.

Претендираното нарушение на материалния закон е артикулирано чрез оплакване за опорочено формирано вътрешно убеждение на решаващия орган, което довело до видимо необоснован извод, че подсъдимият Р. е пряко съпричастен към съставянето и представянето на документите с невярно съдържание, издадени от „Е.“ и документиращи доставки, които очевидно не били предоставени от същото дружество. В тази насока се изтъква, че подсъдимият не бил управител на дружеството, не бил лицето, което е съставило и използвало документи с невярно съдържание, не бил лицето, пряко ангажирано с осъществяването на дейността на „Е.“. Изводите за обратното почивали на предположения.

При все че защитата изразява пълно съгласие с разрешението на въззивния съд при отмерване на санкциите, инвокира довод за явна несправедливост на наложеното наказание, мотивиран с принципното схващане, че такава винаги е налице, когато не е доказано участието на подсъдимия в престъплението.

От касационния съд се иска да отмени присъдата в обжалваната потвърдителна осъдителна част и да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд.

В допълнение, постъпило от новоупълномощения защитник на подсъдимия Р., е заявено, че апелативният съд е приел неправилно, в разрез със заключението на приетата графическа експертиза, че договорите и протоколите, издадени от името на „Е.“, били подписани от подсъдимия Р.. Поддържа се, че той не е имал никаква представителна власт по отношение на дружествата „Е.“ и „Д. б.“ ЕООД (оттук и до края – „Д. б.) и че е доказано, че нито един от документите, изходящи от тях не бил подписан от него. Отделено е пространно внимание на националната и наднационалната съдебна практика в областта на данъчните престъпления в аспекта на това, че за съставомерността на престъплението по чл.

255 НК от субективна страна е необходимо да е установено, че получателят на фактурата е знаел/бил е длъжен да знае, че сделката е част от измама с ДДС.

С касационната жалба и допълнението й, подадени от адвокат А. П. – защитник на подсъдимия Г. С., е заявено нарушение на материалния закон в обжалваната потвърдителна осъдителна част на присъдата. Твърди се, че въззивният съд е установил правилно фактите, на които обаче дал грешна правна оценка. Така защитата определя като неверен правния извод за липса на реално осъществени сделки между „А. – 63“ ЕООД 3

(оттук и до края – „А. – 63“), от една страна, и „Е.“ ЕООД и „Д. Б.“ ЕООД от друга.

Съгласно застъпената теза, след като съдът правилно е приел за установено, че СМР в действителност са били извършени на различните обекти, е допуснал грешката да отчете като релевантни факти тези, че във въпросните две дружества работниците не били наети нито по трудов, нито по граждански договор, както и че фактурите били неистински, а и не били включени в справките-декларации (СД) по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Изложени са съображения, че съгласно действащото законодателство валидността на фактурата не е обусловена от съдържащ се в нея подпис, защото не е задължителен реквизит и още по-малко следва да се счита, че от този въпрос може да зависи преценката за реалността на сделките. Като ирелевантно е определено и обстоятелството дали работниците, наети от дружеството, са били във валидно трудово/гражданско правоотношение, което освен всичко останало нямало как да се вмени като ангажимент на подсъдимия С.. Последният, твърди се, действал със съзнанието, че подсъдимият Р. бил представител на двете дружества и не е знаел, нито е бил длъжен да знае какви точно са били правоотношенията между работниците и дружествата, представлявани от подсъдимия Р. (макар и действал като техен мним представител). На подсъдимия С. не следвало да се вмени в отговорност и воденето на счетоводството в дружествата, представлявани от Р..

Като заключава, че подсъдимият С. е действал напълно добросъвестно, защитникът намира, че той е признат за виновен неправилно. Затова и отправя претенция за признаването му за невинен и оправдаването му.

Не са постъпили възражения срещу касационните протест и жалби.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, възпроизвеждайки изнесените в него съображения. Намира за неоснователни касационните жалби.