Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1586 от 14.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54244/2025
Вид
Определение № 1586
Подписан
14.01.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1586 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110154244 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от 08.12.2025 г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. К. В., с която по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове за установяване съществуване на вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Районен съд - Перник, връчена на длъжника на 28.10.2025 г., срещу която в срок е постъпило мотивирано възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК от 30.10.2025 г. и на ищеца са дадени указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С разпореждане № 188929 от 14.12.2025 г., постановено по настоящото дело, СРС, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е дал указания на ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд за държавни такси в размер на 40,89 лева, като е указал, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено на осн. чл. 129, ал.

3 от ГПК.

С разпореждане № 188930 от 14.12.2025 г., постановено в същото заседание, СРС, след като се е запознал с разпореждането на Районен съд - Перник рег.№ 24032 от 12.12.2025 г., постановено по заповедното дело, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист за вземанията, предмет на настоящото дело, тъй като „е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в срок, но същото е оттеглено, поради което с изтичане на срока по чл. 414 ГПК ЗИ е влязла в сила.“, но указанията за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК не са били отменени, е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да уточни правен интерес от предявяване на исковете с исковата молба вх. № 400904 от 08.12.2025 г., по която е образувано настоящото дело, като е указал, че при неизпълнение на указанията, дадени с разпорежданията от 14.12.2025 г. изцяло и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Разпорежданията са съобщени на ищеца едновременно на 18.12.2025 г.

На 23.12.2025 г. е постъпила молба от представител на ищеца с пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, в която заявява, че оттегля предявените искове, като представя и доказателства за заплатена държавна такса. В молбата е направено и искане с посочено основание чл. 70, ал. 3 във вр. с чл. 82 ГПК съдът да разпореди връщане на платената сума за държавна такса.

На първо място съдът счита, че в тази хипотеза е сезиран валидно с искане по чл. 232 от ГПК, като съгласието на ответника не е необходимо на основание чл. 232, изр. първо от ГПК, поради което производството по делото следва да се прекрати на това основание.

Искането на ищеца за възстановяване на платената държавна такса е неоснователно.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Според чл. 1 от ТДТ ГПК по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, съответно остатъкът от тази такса след приспадане на сумите, платени в заповедното производство. В настоящия случай производството по делото се прекратява не поради приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, защото страната не е изпълнила указания за нейното внасяне, а тъй като съдът е десезиран от разглеждане на спора по реда на чл. 232 ГПК, поради което внесената държавна такса е дължима на основание чл. 1 ТДТ ГПК, независимо дали съдът е бил сезиран с допустима претенция.

Ето защо искането на ищеца за възстановяване на внесената държавна такса следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54244 по описа за 2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, на основание чл. 232 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за възстановяване на внесената с платежно нареждане от 19.12.2025 г. държавна такса в исковото производство в размер на 40,89 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2