Определение № 2531 от 02.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 14378/2025
- Вид
- Определение № 2531
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева, Гергана Иванова Кратункова, Мая Йорданова Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2531 гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева
Членове:
Гергана Ив. Кратункова
Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514378 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 363654/06.11.2025г, подадена от П.
Р. Д. - Е., ЕГН ********** и С. К. Е., гражданин на Република Турция, ЛНЧ ********** против определение № 41825/08.10.2025 г. по гр.д. № 9728/2023 г. на СРС, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата им, инкорпорирана в подадената от тях въззивна жалба от 03.07.2024 г., да бъде допълнено постановеното по същото дело решение № 8487/10.05.2024 г. с произнасяне от съда и по предявен от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. иск по чл.108 от ЗС с предмет „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена“, каквото произнасяне липсва. Молят съда да го отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Първоначално по подадената въззивната жалба от П. Р. Д. – Е. и С. К.
Е. е било образувано в.гр.д. № 12532/2024 г. по описа на СГС, който е изискал уточнения и след извършването им с молба вх.№ 24980/28.02.2025г, отделил от въззивната жалба искането за произнасяне по чл.250 от ГПК, върнал го е по гр.д. № 9728/2023 г. по описа на СРС за произнасяне и той се е произнесъл с определението, предмет на частната жалба по настоящото дело.
Ответниците К.И.Ц. и Г.Ж.Ц. считат подадената частна жалба за неоснователна, тъй като атакуваният съдебен акт не страда от изложените в жалбата пороци и молят съда да я отхвърли.
1
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно процесуално легитимирани лица с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неснователна, поради следното:
Производството по гр.д.№ 9728/2023 г. по описа на СРС е било образувано чрез отделяне с определение № 6973/21.02.2023 г. по гр. д. № 43772/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, на предявените с искова молба вх.
№ 168648/12.08.2022 г. от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. срещу К.И.Ц. и Г.Ж.Ц., обективно съединени искове, както следва искове на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците К.И.Ц. и Г.Ж.Ц., че ищците са собственици на общо 1/2 идеална част при режим на СИО от двете мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 540 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план - 553, кв. 27, парцел 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, 8134.2817.5731, ***, ***, който по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв.м., съставляващо парцел 16, пл. № 553, в кв. 27 по плана на гр. София, като мазе № 1 е с площ от 74 кв. м., при съседи: от три страни двор и мазе № 2, а мазе № 2 е с площ от 10 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе № 1, които представляват принадлежност към жилищните обекти в сградата на основание н.а. № 13, дело 27446/1993 г. на нотариус при СРС с вх. рег. № 36079 от 28.10.1993 г., н.а. № 31, дело 14230/1994 г., НА за дарение № 136/2013 г. и н.а. за покупко-продажба № 167 по дело 1240/2018 г. на нотариус Благоева; искове за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД на всеки от ищците на сумата от 2200 лева - обезщетение за неоснователно ползване от ответниците на 1/2 идеална част от процесните две мазета за периода от 18.12.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Районният съд е отхвърлил
2 исковете, като по предявения ревандикационен иск е приел, че ищците не са доказали процесните помещения изначално или впоследствие да са били отредени по законоустановения ред като обща по предназначението си част на етажната собственост в процесната сграда, нито, че от нот. акт за покупко-продажба № 167 по дело № 1240 от 2018 г. на нотариус В.Б., от който те твърдят да черпят правата си на собственост, се установява да са закупили и две мазета, които да обслужват закупеното от тях жилище, а още по-малко, че същите са придобити в тяхна в индивидуална собственост.
С подадена на 03.07.2024 г. от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. въззивна жалба против първоинстанционното решение са заявили оплакване, че съд не се е произнесъл по цялата искова претенция, като не е разгледал претенцията им по отношение на „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена на сградата“.
По въззивната жалба било образувано в.гр.д. № 12532/2024 г. по описа на СГС, който е изискал уточнения и след извършването им с молба вх.№ 24980/28.02.2025г, отделил от въззивната жалба искането за произнасяне по чл.250 от ГПК, върнал го е по гр.д. № 9728/2023 г. по описа на СРС за произнасяне. Последният се е произнесъл с определение № 41825/08.10.2025 г. и е оставил молбата по чл.250 от ГПК без уважение, тъй като се бил произнесъл по предявените искове за собственост спрямо двете мазета. Те били индивидуализирани от ищците по площ и съседи с уточняваща молба от 02.11.2022 г., в която липсвала описание за мазе, „разположено в югоизточния ъгъл на сутерена", а такава за първи път била заявена пред въззивната инстанция.
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.250 от ГПК урежда възможност за страната да поиска да бъде допълнено постановено съдебно решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, с която тя е сезирала съда. В настоящия случай предметът на спора за собственост е бил ясно и недвусмислено определен от ищците с тяхна молба-уточнение от 02.11.2022 г. – заявили са, че претенцията им касае мазе № 1 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 74 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе № 2 и мазе № 2 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 10 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе № 1.
С разпореждане № 153672/06.12.2023 г. по делото съдът е дал 3 допълнителни указания на ищците по уточнения на исковата молба, извършени в от тях открито заседание по делото на 07.12.2023 г.. В същото заседание съдът е приел, че е сезиран с искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо ½ ид.ч. при режим на СИО от двете мазета, находящи се в сградата, описана в исковата молба и на основание цитираните там документи за собственост, разпределил е доказателствената тежест между страните и е посочил обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване.
В постановеното по делото съдебно решение районният съд е изследвал твърденията на ищците за придобити права на собственост именно по отношение на индивидуализираните две мазета, изложил е мотиви и е постановил диспозитив, с което е обхванал изцяло спорния предмет на собственост. Липсва иск, с който той да е бил сезиран и да не се е произнесъл, а заявеното от частните жалбоподатели ново описание на спорен обект на собственост във въззивната им жалба и в отговор на исканата от въззивния съд конкретизация по в.гр.д. № 12532/2024 г. по описа на СГС, ще бъде обект на разглеждане и произнасяне по последното дело.
Това прави частната жалба неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 363654/06.11.2025г, подадена от П. Р. Д. - Е., ЕГН ********** и С. К. Е., гражданин на Република Турция, ЛНЧ ********** против определение № 41825/08.10.2025 г. по гр.д.
№ 9728/2023 г. на СРС, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата им, инкорпорирана в подадената от тях въззивна жалба от 03.07.2024 г., да бъде допълнено постановеното по същото дело решение № 8487/10.05.2024 г. с произнасяне от районния съд и по предявен от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. иск по чл.108 от ЗС с предмет „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена“.
4
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2531 гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева
Членове:
Гергана Ив. Кратункова
Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100514378 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 363654/06.11.2025г, подадена от П.
Р. Д. - Е., ЕГН ********** и С. К. Е., гражданин на Република Турция, ЛНЧ ********** против определение № 41825/08.10.2025 г. по гр.д. № 9728/2023 г. на СРС, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата им, инкорпорирана в подадената от тях въззивна жалба от 03.07.2024 г., да бъде допълнено постановеното по същото дело решение № 8487/10.05.2024 г. с произнасяне от съда и по предявен от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. иск по чл.108 от ЗС с предмет „мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена“, каквото произнасяне липсва. Молят съда да го отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Първоначално по подадената въззивната жалба от П. Р. Д. – Е. и С. К.
Е. е било образувано в.гр.д. № 12532/2024 г. по описа на СГС, който е изискал уточнения и след извършването им с молба вх.№ 24980/28.02.2025г, отделил от въззивната жалба искането за произнасяне по чл.250 от ГПК, върнал го е по гр.д. № 9728/2023 г. по описа на СРС за произнасяне и той се е произнесъл с определението, предмет на частната жалба по настоящото дело.
Ответниците К.И.Ц. и Г.Ж.Ц. считат подадената частна жалба за неоснователна, тъй като атакуваният съдебен акт не страда от изложените в жалбата пороци и молят съда да я отхвърли.
1
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно процесуално легитимирани лица с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неснователна, поради следното:
Производството по гр.д.№ 9728/2023 г. по описа на СРС е било образувано чрез отделяне с определение № 6973/21.02.2023 г. по гр. д. № 43772/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, на предявените с искова молба вх.
№ 168648/12.08.2022 г. от П. Р. Д. – Е. и С. К. Е. срещу К.И.Ц. и Г.Ж.Ц., обективно съединени искове, както следва искове на основание чл. 108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците К.И.Ц. и Г.Ж.Ц., че ищците са собственици на общо 1/2 идеална част при режим на СИО от двете мазета, находящи се в сутерена на двуетажна жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1839/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 540 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план - 553, кв. 27, парцел 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, 8134.2817.5731, ***, ***, който по документ за собственост представлява УПИ с пространство от 500 кв.м., съставляващо парцел 16, пл. № 553, в кв. 27 по плана на гр. София, като мазе № 1 е с площ от 74 кв. м., при съседи: от три страни двор и мазе № 2, а мазе № 2 е с площ от 10 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе № 1, които представляват принадлежност към жилищните обекти в сградата на основание н.а. № 13, дело 27446/1993 г. на нотариус при СРС с вх. рег. № 36079 от 28.10.1993 г., н.а. № 31, дело 14230/1994 г., НА за дарение № 136/2013 г. и н.а. за покупко-продажба № 167 по дело 1240/2018 г. на нотариус Благоева; искове за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД на всеки от ищците на сумата от 2200 лева - обезщетение за неоснователно ползване от ответниците на 1/2 идеална част от процесните две мазета за периода от 18.12.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Разпечатката съдържа 54 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/762e36a5-81c9-4a20-a609-13d7a86a3ec0