Определение № 1265 от 15.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100602329 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, във вр. с чл.1 от НПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от Е. Р. И. против Определение, постановено на 03.02.2025 година по НЧД № 2457/2021 година, с което Софийски районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 27.01.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1977/2020 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. 31090/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В жалбата липсва изрично искане към съда, но от отразеното в него може да се направи извод, че се атакува определението изцяло, т.е. иска се и неговата отмяна, и отмяната на постановлението на Софийска районна прокуратура.

Съдът, съобразявайки материалите по делото и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, тя е неоснователна.

Съображенията са следните:

Фактите, установени чрез събраните доказателства почиват на потенциално накърнени гражданско-правни отношения, което разбира се по презумпция не изключва възможността това накърняване да покрива елементите на престъпно деяние.

Изложени в хронологичен порядък те са:

На 16.08.2017 г. бил сключен договор за наем между Д.Т.И. като наемодател и П.Д.Т. като наемател, с предмет: двустаен апартамент, неуточнен. Апартаментът бил на адрес: гр. София, ж. к. Свобода, бл. ****.

1

Наемателят П.Т. живеел в апартамента заедно с Б.К.П. и синът им.

В началото на 2019 г. в апартамента заживели и дъщеря им и нейния приятел.

От пролетта на 2018 г. започнали проблеми със заплащането на наема и сметките от страна на наемателите.

Междувременно починали както наемодателят, така и наемателят по договора за наем - Д.Т.И. и П.Д.Т..

Наследници на апартамента, предмет на договора за наем са Е. Р. И. и двете й деца.

В началото на 2019 г. Е. И. предупредила Б.П., че желае те да напуснат жилището, като на 12.04.2019 г. я предупредила и писмено за това.

На 20.04.2019 г. Б.П. подписала запис на заповед за сума от 3275 лв. за неплатени наеми и сметки, подробно описани в документа.

Била уговорена среща на 10.05.2019 г. за предаване на апартамента, на която среща Е. И. отишла заедно с дъщеря си Г.Т., а от страна на наемателите се явил само свидетелят И.Ю. - приятел на Д., дъщерята на Б.П..

При отварянето на апартамента Т. забелязала, че липсват доста вещи от обзавеждането и попитала Ю. за тях, но той отговорил, че само е помогнал на Б. да си изнесе багажа и не знае къде са. След като И. си тръгнал, свидетелката Т. и майка й - жалбоподателката И., го проследили до адрес в ж. к. Надежда и го попитали къде са Б. и Д.. Той отговорил, че ги няма, но свидетелките Т. и Е. И. настояли да се срещнат с тях, иначе щели да извикат полиция.

Тогава от апартамента излязла Д. Т. и подписала също запис на заповед за подобна на горната сума.

Въз основа на този документ е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и съответно изпълнителен лист срещу Д. Т., а въз основа на него пък е заведено изпълнително дело за събиране на сумата от Д.

Т..

Сумата по изпълнителния лист е 3900 лв. ведно със законната лихва, която сума е с 625 лв. повече от първоначално претендирана.

Досъдебното производство било образувано след като с определение от 05.07.2019 г. било прекратено НЧХД № 9025/2019 г. по описа на СРС, образувано по частна тъжба от Е. Р. И., и същото било изпратено на СРП за произнасяне по компетентност с оглед изложените факти за престъпление от общ характер - кражба.

Това са фактите. Установени са безспорно. Дори не са оспорвани от нито една от страните. Те се доказват след анализ на показания на свидетелите: Е. Р.

И., Г.Д. Т., И. Т. Ю., Д. П.Т.а, Б.К.П., очна ставка между И. и П., както и приобщените по досъдебното производство писмени доказателства - копия от договор за наем, предупреждение, запис на заповед, материали от ИД. Този анализ районният съд е направил прецизно и точно. Дори в определението си съдът внимателно е отграничил и единственото спорно между страните 2 обстоятелство - според Б.П. преди изнасянето й от апартамента Е. И. й казала, че може да вземе каквото реши от апартамента, а според И. била дала разрешение да вземе само някои, изброени от нея вещи, но П. взела и други, за които не е давала разрешение.

За да постанови атакуваното определение Софийски районен съд е приел, че не са налице убедителни /писмени/ доказателства относно наличните вещи в апартамента при отдаването му под наем.

Самата Б.П. не отрича, че е взела определени вещи, но същевременно твърди, че е получила разрешение от И. да вземе каквото реши от вещите в апартамента.

В контра на нейните показания свидетелката – жалбоподател Е. И. отрича, че е разрешила на П. да вземе всички вещи, а признава само за някои от тях, но в рамките на проведената между двете очна ставка И. заявява, че не желае тези вещи, а че нейната претенция е за паричните задължения, за които както самата тя е заявила, че има изпълнително дело и запор върху възнаграждението на свидетелката Д. Т., но не са постъпвали суми по него.

Районният съд е приел, че са налице накърнени гражданско-правни отношения и липсват данни за извършено престъпление от общ характер, в частност и такива за извършено престъпление „кражба“.

Софийски градски съд е съгласен с тези изводи на районния.

Към тях единствено може да добави, че родовата определеност на вещите, предмет на престъпно посегателство при „кражба“ не е формално изискване на особената разпоредба на закона, а обективна предпоставка, чиято неустановеност изначално изключва възможността да се докаже такова престъпление.

В контекста на този случай, липсата на доказателства, които достатъчно ясно да обосновават какви вещи са се намирали в апартамента при отдаването му под наем и какви са предадени от наемателите след прекратяване на договора и съответно освобождаване на жилището прави невъзможно изследването на всеки един последващо възникнал спорен въпрос, включително и този за това за кои вещи Б.П. е получила от Е. И. разрешение да ги вземе и за кои не.

В жалбата си пред въззивния съд Е. И. поддържа, че желае да й се върнат 22 тома на И. В. и Световна класика. Ако се касае до поредицата „Световна класика“ на издателство „Народна култура“, на съда е известно, че тя се състоя от общо 192 издания, което е налагало и по-точна тяхна индивидуализация от жалбоподателката.

Факт е че сантименталната стойност на литературата не може да бъде оценена, но доколкото тези издания на пазара за антикварни книги варират между 1 и 20 лева може да бъде направен и извод за крайна неяснота и неопределеност на обекта на престъпно посегателство.

За другите движими вещи, /неясно кои/ и самата жалбоподателка поддържа, че не се интересува от тяхната съдба.

Районният съд е прозрял и скритите намерения на И., ползвайки 3 наказателното производство като своеобразен „натиск“ над своите бивши наематели да ги принуди да й изплатят сумите, дължими като наем. Друг е въпросът, че самата И. е разполагала с две ценни книги, установяващи ликвидни и изискуеми задължения, ако се разбира от доказателствата правилно, за едно и също вземане.

В заключение единствено е редно да се отбележи, че неоправдано продължителното провеждане на производство по чл.243,ал.4 от НПК пред районния съд съвсем е обезсмислило целта, която би могла потенциално да бъде постигната ако бяха разкрити данни за престъпление кражба. В случая обаче такива данни не се установяват.

Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено на 03.02.2025 година по НЧД № 2457/2021 година, с което Софийски районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 27.01.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1977/2020 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. 31090/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК като законосъобразно и правилно.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4