Определение № 448 от 19.08.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 448

Апелативен съд – Варна

18.08.2020 г.

Град Варна

I състав

На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20203000500311 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от П. М. К. чрез процесуалния му представител адв. Е.К. против определение №1179/16.04.2020г., постановено по в.гр.д. №338/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 3505/31.01.2020г., подадена от П. М. К. срещу действия на ЧСИ С.К.Д., рег.№718, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу 662/1142 ид.ч. от недвижими имоти, собственост на П.К., а именно апартамент №17, гараж №17 и гараж №16, и извършен опис по отношение на тях, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъ -де отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната жалба.

Въззиваемата страна „Банка ДСК”ЕАД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Л.Й. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалва -ното определение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна „Топ спийд транс”ЕООД, гр.София, редовно уведомено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирало отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№338/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по по -дадената от П. М. К. жалба вх.№14509/23.10.2019г./по описа на ЧСИ, получена във ВОС с вх.

№3505/31.01.2020г. по описа на ВОС/ против действия на ЧСИ по изп.д.№20187180400576 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№718 и район на действие ОС-Варна, а именно насочване на изпълнението, вкл. чрез извършен опис на 18.10.2019г., върху недвижими имоти, собственост на П.М. К., находящи се в гр.Варна, а именно: 1/ 662/1142 ид.ч. от обект с идентификатор ***/апартамент

№17/; 2/ 662/1142 ид.ч. от обект с идентификатор

***/гараж

№17/; 3/ 662/1142 ид.ч. от обект с иден -тификатор

***/гараж №16/ по КККР на гр.Варна, район „Примор -ски”, к.к.

„Св.Св.Константин и Елена”, одобрени 2008г.В жалбата се излага, че П. К. е придобил собственост през 2010г. върху горепосочените обекти чрез договор за покупко-продажба и от тогава владее същите.В края на м. септември 2019г. узнал, че е конституиран като ипотекарен длъжник по изп.д.№20187180400 576, по което са вписани възбрани върху 662/1142 ид.ч. от всеки от обектите и върху които е насочено принудителното изпълнение за дълг на „Топ спийд транс” ЕООД, вкл. извършен опис на два от тях.Твърди, че действията на ЧСИ по насочва- не на изпълнението върху собствените му обекти са незаконосъобразни.В полза на банката взискател е била учредена договорна ипотека само върху дворното място. Към момента на учредяването й през 2006г. не е било планирано изграждането на сграда в това дворно място, съответно и между страните по ипотечния договор не е било постигнато съгласие ипотеката да разпростре действието си и върху бъдещи -те приращения върху имота във вид на новопостроени при действието на договора сгради.Предвид изложеното претендира да бъдат отменени действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение към собствените му 662/1142 ид.ч. от посочените три обекта.

Въззиваемите страни „Банка ДСК”ЕАД и „Топ спийд транс”ЕООД, редовно уведомени, не са депозирали в срока по чл.436, ал.3 от ГПК писмени възражения по жалбата.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваните действия.

Изп.дело №20187810400576 е образувано на 20.12.2018г. по молба на „Банка ДСК”ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№54190/11г. по описа на СРС, в заповедно производство, с който длъжникът „Топ спийд транс”ЕООД е осъдено да заплати на „Банка ДСК”ЕАД посочените в листа суми, дължими по договор за кредит от 22.08.2006г. и анекси към него от 30.07.2007г. и 24.07.2008г. Присъединен взискател по право в така образуваното изпълнително производство е била държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимите й от длъжника публични вземания съгласно издавани удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.

С молбата за образуване на изп.дело принудителното изпълнение е насочено от взискателя към недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”, целият с площ от 662 кв.м., представляващ УПИ ХV-111, кв.73 по РП на Вилна зона Варна, при съответни граници, собственост на ипотекарните гаранти Л.И.Г. и Л. Т. Г. .

С н.а.№174/23.08.2006г., вписан в СВ-Варна на 24.08.2006г., Л. И. Г. и Л. Т. Г. като ипотекарни гаранти са учредили договорна ипотека в полза на „Банка ДСК”ЕАД за обезпечаване вземането й по договор за кредит от 22.08.2006г./този, за вземането по който е издаден цитираният изп.лист/, сключен с длъжника „Топ спийд транс”ЕООД, както и анексите към него, заедно с лихвите и разноските, върху собствения си недвижим имот, притежаван в условия на СИО, а именно: поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”/бив -ша местност „Св.Св.Константин и Елена”/, целият с площ от 662 кв.м., представ -ляващ УПИ ХV-111, кв.73 по РП на ВЗ Варна, при съответни граници по скица.

Така учредената ипотека е била подновена с вписване в СВ-Варна на 18.08. 2016г., т.е. преди изтичане на 10 годишния срок по чл.172 от ЗЗД.

С влязла в сила заповед от 26.10.2007г. за одобряване на ПУП за имоти УПИ ХV-111, кв.73 и УПИ ХІV-136, кв.73 е изменен регулационният план на Вилна зона Варна, като двата парцела са обединени в един общ парцел - УПИ ХІІ-111, 136 с площ от 1142 кв.м.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№9/21.12.2007г., Л. И. Г. и Л. Т. Г. са продали на „Крис-Н”ЕООД горепосоченият недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м.”Абатко”, целият с площ от 662 кв.м., представляващ УПИ ХV-111, кв.73 по РП на ВЗ Варна, при съответни граници/предмет на продажбата е притежаваната от Г. след обедине -нието на парцелите 662 кв.м.ид.ч. от новообразувания УПИ, целият с площ от 1142 кв.м./.

По КККР, одобрени 2008г., новообразувания УПИ ХІІ-111, 136 с площ от 1 142 кв.м. съставлява ПИ с идентификатор ***.

С договори, обективирани в н.а.№137/29.05.2009г. и н.а.№4/15.07.2009г., собст -вениците на бившия УПИ ХІV-136 са продали притежавани от тях ид.ч. от новооб -разувания УПИ УПИ ХІІ111, 136 на „Крис-Н”ЕООД.

Въз основа на издадено разрешение за строеж „Крис-Н”ЕООД е изградило в УПИ ХІІ-111, 136 с площ от 1 142 кв.м., представляващ по КККР ПИ с идентифи -катор ***, жилищна сграда, за която е съставен на 22.12.2009г. акт обр.15 за установяване годността и приемането на строежа.

С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№129/31.08.2010г., „Крис-Н”ЕООД е продало на П. М. К. обект с идентификатор 10135. 2569.159.1.20/апартамент №17 с площ от 126, 40 кв.м./, обект с идентификатор ***/гараж №17 с площ от 20, 19 кв.м./ и обект с идентификатор ***/гараж №16 с площ от 18 кв.м./, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ***.

С разпореждане от 12.09.2019г. на осн. чл.429, ал.3 от ГПК ЧСИ, след като е приел, че учредената ипотека върху УПИ ХV-111 с площ от 662 кв.м. обхваща и всички бъдещи приращения върху недвижимия имот, т.е. вкл. и новоизградената в него и обединения с него друг УПИ жилищна сграда, е конституирал като ипотекарни длъжници в производството по изп.дело всички лица, приобретатели на обекти в жилищната сграда, вкл. и П.К., за 662/1142 кв.м. ид.ч. за всеки от обектите.

ПДИ до П.К. е получена на 02.10.2020г., с която и същият е уведомен за насрочения опис на имотите за 18.10.2019г., на която датата описът е извършен.На 29.10.2019г. е изготвена оценка.

Видно от гореустановеното е, че понастоящем жалбоподателят, след конституи -рането му от ЧСИ на осн. чл.429, ал.3 от ГПК /с оглед нормата на чл.173 от ЗЗД и приемането от ЧСИ, че договорната ипотека върху дворното място обхваща и съответната му по приращение ид.ч.

/662/1142 кв.м.ид.ч./ от изградената след ск -лючване на договора сграда/ има качеството длъжник в изп. производство/т.2 от ТР 4/2017 от 11.03.2019г. на ОСГТК на ВКС/, а не на трето лице, предвид което и не е легитимиран да подава жалба по реда на чл.435, ал.4 от ГПК в качеството му на трето лице, като същевременно длъжникът, видно от нормата на чл.435, ал.2 от ГПК, не е легитимиран да обжалва извършването на опис.Извън горното следва да бъде посочено следното.Дали в действителност П. К. има качеството ипо- текарен длъжник зависи от обстоятелството дали учредената договорна ипотека върху дворното място и само върху него, без постигнато съгласие между страните по договора за ипотека, т.е. без да има уговорка между тях ипотеката да обхваща бъдещите постройки в имота/вкл. без да е било предвиждано изобщо изграждането на сграда в парцела към датата на сключване на договора/ обхваща, т.е. има за предмет и изградената в последствие сграда.Формирана е съдебна практика - напр. Решение №111/25.07.2014г. по гр.д.№4005/13г., ВКС, ІІІ гр.о./и множество други в същата насока/, че, за да обхване ипотеката върху дворното място и бъдещите самостоятелни сгради в него, това трябва да е уговорено в договора.Формирана е практика и в обратната посока - напр. Решение №24/15.04.2019г. по гр.д.№595/18г., ВКС, І гр.о., но същата касае изрично законната ипотека, каквато процесната не е. Разрешение на този въпрос, обаче не може да бъде дадено в производство по жалба с пр.осн. чл.435, ал.4 от ГПК или такова по иск с пр.осн. чл.440 от ГПК с оглед следното.Легитимирано да участва в тези производства е трето лице, което твърди собственост върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение за паричен дълг на длъжника по изп.дело, и след като се установи, че третото лице е носител на правото на собственост, а не длъжникът/както е твърдял взискателят/, следва принудителното изпълнение за този имот да бъде прекратено, т.к. взискателят не може да се удовлетворява от чужд имот.В настоящия случай между взискателя и жалбоподателя няма какъвто и да било спор, че именно жал -боподателят/а не длъжникът/ е собственик на недвижимите имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, но взискателят, твърдейки, че има ипотечно право върху тях и, че съответно жалбоподателят е ипотекарен длъжник по изп. дело, претендира да се удовлетвори от продажбата им.Поради горното и П. К. не би могъл да обжалва посочените действия на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК, като евент. пътят на защита на правата му е исков процес по установителен иск за отричане на твърдяното ипотечно право на „Банка ДСК”ЕАД върху 662/1142 ид.ч. от собствените му горепосочени три недвижими имота.

По изложените съображения, съдът приема, че подадената пред ВОС жалба е недопустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекра -тяване.Обжалваното определение следва да бъде потвърдено

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1179/16.04.2020г., постановено по в.гр.д. №338/ 20г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________