Решение № 1664 от 22.07.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1664

Кюстендил, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700288 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

И. Ц. А., [ЕГН] от с. Гюешево, община Кюстендил, [улица], чрез адвокат Д. З., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, [улица], обжалва Решение № 1040-09-23/16.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено Разпореждане № 091-00-323-3/05.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил. С последното е отпуснато на лицето парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж ал.1, във вр. с чл. 54а ал. 1, чл. 54б ал. 8 и чл. 54в ал. 1 от КСО и чл. 62 §3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004г., за периода от 21.03.2024 г. до 20.03.2025 г., в размер на 35.53 лв. дневно. Изложени са възражения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски. Представена е и писмена защита от адв. Д. З..

Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юр. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

И. Ц. А. е подал Заявление вх.№ 091-00-323/26.03.2024 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл.54а от КСО, като декларира, че правотношението с неговия работодател във Франция е прекратено, считано от 21.03.2024 г..

С оглед необходимостта от извършване на допълнителни справки и изискване на документи от други държави, свързани с трудовата заетост на жалпободателя, с Разпореждане № 091-00-323-1/28.03.2024 г. производството е спряно.

Посредством действащата система за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз (Electronic Exchange of Social Security Information - EESSI), е направено искане до компетентната институция на Франция за потвърждаване на осигурителни периоди. Изготвени са СЕД U001CB и СЕД U003 за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 /осигурителен стаж и доход/, които са необходими за преценка на право и размер на ПОБ.

С административни структурирани електронни документи Х009 от 17.07.2024 г., от 24.10.2024 г. и от 13.01.2025 г. от компетентната институция на Франция отново е изискана информация за претендиралия осигурителен период и доход, като е отправено напомняне Х009 до КИ на Франция за изпращане на СЕД U017 и СЕД U004, необходими за отпускане на ПОБ.

На 30.04.2025 г. са постъпили СЕД U017 и СЕД U004, издаден от КИ на Франция, с потвърден период на осигурена заетост от 01.12.2023 г. до 20.03.2024 г., в които потвърждават верността на периоди на осигурена заетост и получени доходи по законодателството на Франция, като е удостоверен период на доход от заетост за времето от 01.12.2023 г. до 20.03.2024 г. в размер на 8003.31 евро.

С Разпореждане № 092-00-775-2/22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

Издадено е Разпореждане № 091-00-323-2/30.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.54ж, ал.1 във вр.с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент /ЕО/ №883/2004. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 21.03.2024 г. до 20.03.2025 г. в размер на 35.53 лв. дневно.

Срещу разпореждането е подадена жалба по административен ред /вж. жалба/. Извършвайки преценка и анализ на събрания доказателствен материал директорът на ТП на НОИ - Кюстендил издал оспорения административен акт - Решение № 1040-09-23/16.06.2025 г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. А. срещу Разпореждане № 091-00-323-3/05.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил. Мотивите са обвързани с прилагане на чл. 62 §3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а ал. 1, чл. 54б ал. 1 и чл. 54в ал. 1 от КСО, като при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена и разпоредбата на чл. 54б ал. 7 от КСО. Така среднодневното парично обезщетение за безработица е изчислено в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода от 01.03.2022 г. до 30.11.2023 г. и от 01.12.2023 г. до 20.03.2025 г., в размер на 35.53 лв. дневно, според получените данни от СЕД. Прието е, че разпоредбата на чл. 54б ал. 8 на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването.

С оглед на така установената фактическа обстановка по делото съдът счита жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и изложеното в жалбата, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е валиден административен акт, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване изискването за форма с оглед на чл. 117 ал. 3 и ал. 5 от КСО във вр. чл. 59 от АПК и при спазване на административно процесуалните правила. Същото е и мотивирано, доколкото органът е изложил мотиви – правни и фактически, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези съображения важат и за Разпореждане № 091-00-323-3/05.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради незаконосъобразно спиране на производство, довело до незаконосъобразно бездействие на административните органи. Според чл. 8 ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. А според ал. 4 на нормата, в случай че по представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава, като преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО. В случая жалбоподателят не е създал предпоставки за забавяне на произнасянето на административния орган, но то не се дължи и на поведение на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кюстендил. Определящо за забавянето е поведението на компетентната институция на Франция, от която въпреки многократно отправените искания по законовия ред, не е получена своевременно поисканата информация. След като е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК /да събере необходимите доказателства/, органът се е произнесъл законосъобразно.

Съдът намира актовете и за материално законосъобразни. В законодателството на ЕС изчисляване размера на паричните обезщетения за безработица е регламентирано в чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, изменен и допълнен с Регламент /ЕО/ № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. и Регламент /EС/ № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., по три модела. Съгласно чл. 62 §1 компетентната институция на държава – членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален опит, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според чл. 62 §2 се предвижда подобно изчисляване на обезщетението изключително въз основа на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като изрично се предвижда, когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. С разпоредбата на чл. 62 §3 от Регламент /ЕО/ 883/2004 /Регламента/ е предвидено чрез дерогация от предходните два параграфа, доколкото се засягат безработни лица (до 30.10.2009 г., датата на обнародване в официален вестник на ЕС Регламент /ЕО/ № 988/2009, относима само за погранични работници), институцията по пребиваване да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него на последната му работа като заето или самостоятелно заето лице, и в съответствие с регламента по прилагането. Административният орган в оспореното решение е приел за приложима тази разпоредба.

Съгласно чл. 62 §3 от Регламента е предоставена свобода на всяка държава-членка да определи размера на обезщетението за безработица като съобрази размера на трудовото възнаграждение в определен референтен период, но не и изключително и единствено въз основа на последното такова. В този смисъл в българското законодателство е приета нормата на чл. 54б ал. 8 от КСО /ДВ бр.67/2024 г./, която е приложима наред с останалата правна регламентация от КСО. Съгласно чл. 54б ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 8 на посочената норма, когато в периода по ал. 1, от който се определят среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи, държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите включително съответните доходи за периодите по ал.7, както и доходите в други за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съдът като взе предвид Решение на СЕС по дело С-116/2025, че чл. 62 §3 във връзка с чл. 65 §2, първо и второ изречение и §5, буква а) от Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент /ЕО/ №988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка, както и че чл. 62 от Регламент №883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка, счита че България, като държава по пребиваване, респективно компетентната институция в лицето на административния орган /ръководителя на осигуряването за безработица и директора на ТП на НОИ -Кюстендил/, може да прилага националния ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, а именно размерът им не зависи единствено от последното възнаграждение в чужбина, а позволява съобразяване и на други доходи получени от лицето обхванати от осигурителния период от 24 календарни месеца, съгласно КСО. В този смисъл правилно административният орган е приложил нормата на чл. 54б от КСО относно определяне размера на паричното обезщетение за безработица.