Решение № 700 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110201112 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на О.

М. С. Д., ЛНЧ - **********, род. на 29.10.1981 г. в гр. Кан, Франция, притежаващ национален документ за самоличност паспорт № I9EC09917, изд. на 31.07.2019 г. от Префектурата на Грас, Франция, с постоянен адрес в България гр. Варна, ул. „Тодор Икономов" № 5 А, в качеството си представляващ „ЛАЙФ СТАР“ ООД, ЕИК 201076704, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Мусала“ 9, депозирана чрез адв. С. Д. - АК-Варна срещу: Електронен фиш серия К№ 4902694 издаден от ОДМВР Варна, с който на Д. като представляващ „ЛАЙФ СТАР“ ООД, ЕИК 201076704,за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението е било извършено на 28.05.2021 г„ видно от ЕФ серия К, №4902694/28.05.2021 г. на ОДМВР Варна, а връчването му е на 01.03.2023 г. - или със закъснение от 21 месеца .

Дружеството - собственик на МПС ВОЛВО С 90 с peг. № СВ 4963 КМ, което е посочено в електронният фиш, не е променяло седалището си и адреса на управление 1 повече от 10 години.

На следващо място се сочи, че ЗАНН дава възможност, когато нарушителят не е открит, след щателно издирване, производството да се спре. АНО не е изпълнил това свое задължение и е създал предпоставка за санкциониране на невиновно лице, а това не е предвидено в българското наказателно право.

На трето място се сочи, че има несъответствие с обозначеното място на нарушението - посочено било до автобусна спирка „Акациите“ на бул. „Княз Борис I“, но посоката била бул. „Цар Освободител“. При справка в кадастралната карта на гр. Варна, се установява, че посочената спирка е до ул. „Никола Вапцаров“ и посоката е тази. Бул.

„Цар Освободител се намира след следващата автобусна спирка - която е „Димят“.

Определянето на мястото на нарушението трябвало да е максимално ясно написано и да не допуска различни възприятия. Сочи се още, че в ЕФ е посочен само номера на автоматизираното техническо средство, но не и неговите координати, както и координатите на МПС-то, с което се твърди, че е извършено нарушението. С тези аргументи се моли за отмяната на ЕФ и присъждане на разноски по делото, за направата на които са представени доказателства.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява, а се представлява от процесуален представител- адв.С.Д.. Същата поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото на делото навежда допълнителни основания и претендира и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш /ЕФ/ серия К№ 4902694 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника О. М. С. Д., в качеството му на представляващ „ЛАЙФ СТАР“ ООД, ЕИК - 201076704, затова че на 28.05.2021 г. в 08:53 часа, в гр.Варна, по бул.

„Княз Борис I“, с посока на движение към бул. „Цар Освободител“ до автобусна спирка „Акациите“ е извършено нарушение за скорост с автомобил „ВОЛВО С 90“ с peг. № СВ 4963 КМ установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1194, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 70 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

2

Установено било, че собственик на превозното средство е „Мото –Пфое Лизинг“ ЕООД, а ползвател на превозното средство е„ЛАЙФ СТАР“ ООД, ЕИК - 201076704 с представляващ възз.Д.. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Д., като представляващ собственика на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По делото са приложени доказателства за датата на връчване на ЕФ, а именно 01.03.23г. Видно от пощенски плик, приложен по АНП жалбата е депозирана на 07.03.23г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- ЕФ е издаден на 04.06.21г. за нарушение извършено на 28.05.2021г., а е връчен на 01.03.23г. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на 3

НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 28.05.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 04.06.21г. и връчен към дата 01.03.2023г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за 4 нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално нарушение.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.

Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.

Като собственик /ползвател/ на процесното МПС в електронния фиш е посочен „ЛАЙФ СТАР“ ООД, ЕИК - 201076704, с представляващ възз.Д. , последното регистрирано в официалните масиви на МВР като ползвател на МПС към датата на нарушението. В електронния фиш е посочен и ЛНЧ на Д., както и че с фиша се налага „глоба“. Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице, законен представител на ЮЛ – собственик/ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ, именно на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на неговия законен представител. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП като правно основание за налагане на наказанието с въпросния електронен фиш, не опорочава обжалвания пред 5